Истинската история - 8. Защо не им казват истината за комунизма?
Отиди на страница:
А в ЕС как е? Еми и аз това го попитах и жокер му дадох.  Айде да му дам още един - общата селскостопанска политика - там се хвърлят най-много пари  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Също така умните чичковци и лелички, Няма вариант за това - вече ти обясних, че си на възрастта на сестра ми. Опитай с нещо не толкова селско |
| Предполагам, щото хабер от понятие си няма по тази тема - ЕС и неговото планиране/програмиране. Последната дума е по модерному |
Книги от руските книжарници у нас - там бяха кът. Какво точно не беше кът там? Като изключим хайвера и бландинките на Душко?  80-те години |
.jpg)
| ясно, докторе-живели сте само в Съюза. България ви е непозната. Или във Франция и сега ровите за снимки в нета че нищо свое от тук нямате. |
че нищо свое от тук нямате. Злобата и неудовлетвореността са нещо много свое и много лично. Няма какво друго да те мотивира да натракаш толкова теми с тъпи картинки и да си ги пълниш сам | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
.jpg)
В Съветския съюз имаше всичко. Но никой не знаеше кога и къде ще се появи. Оттук и вицът: "При комунизма всеки ще си има самолет! Защо? Ами научаваш, че в Ростов са пуснали сирене. Качваш се на самолета и си купуваш сирене!" Съветският модел на купуване беше уникален: никой не отиваше в магазина, за да купи това, което му е нужно, а купуваше това, което са пуснали в продажба (изключвам насъщния, млякото и колбаса "докторская" . Непреводим на никой друг език е изразът выбросили. Той означава стоката, която са получили в определен момент и на определен адрес. Връщаш се от работа и виждаш опашка. Нареждаш се, без да питаш - все за нещо ще да е. Купуваш - пригодится. Съответният израз също е непреводим: достал(а). Аз самият съм си обзавел цяла техническа работилница с всякакви инструменти, при това безумно евтини. (Да ми държи шапката този, дето твърди, че руснаците от България купували инструменти!) Купувал съм ги обаче с редовно отбиване всеки ден в магазин "Техник" на ул. "Кирова", сега е "Мясницкая". Това беше ежедневната ми обиколка - КГБ на "Лубянка", специалният магазин за кафе, огромната книжарница - все на една улица. Та в "техниката" се обзаведох за цял сервиз! Влачил съм разглобен абрихт, за да мине като "ръчен багаж" в самолета. Но! Всичко, което съм купувал, е било на единична слука. Следващите дни не съм го виждал. В "Детский мир" съм наблюдавал две уникални опашки, недостижими за днешното пазарно съзнание: първата чакаше чинно на един щанд, без да знае какво ще докарат. Все нещо ще е... А втората беше подвижна: движеше се след количката със стоката, без да знае къде ще я разтоварят и без дори да знае какво ще продават. Все нещо ще е... Разбира се, днес комизмът в тези спомени преобладава. А руснаците наистина купуваха цели куфари с руски книги от България. Затова и моят законен въпрос е: защо поне с книги съветската промишленост не можеше да задоволи съветските граждани? Само да вметна, че много от книгите, които се продаваха у нас, бяха недостъпни в СССР, защото носеха грифа "Для научный библиотек" и бяха в тираж 5000, който сигурно беше по-малък дори от научните библиотеки в Съветския съюз. Личната ми библиотеката ми е пълна с такива раритати. |
Затова и моят законен въпрос е: защо поне с книги съветската промишленост не можеше да задоволи съветските граждани? Четяха много! Що книги съм репатрирала и аз нататък!  |
Абе, четяли, да, но защо книгите им бяха кът? Да не би хартия да нямаха? Нямаха. Поне тази избелената, за експортните издания, беше кът. Само за съчиненията на другаря Ленин и за износ. Производството е скъпо, цапа околната среда със страшна сила. Финландците я внасяха. |
| Напротив! Нямаха луксозна полиграфия и затова красивите издания с репродукции ги печатаха например в Австрия. Но дефицит на хартия никога не са имали. По времето, когато в България печатахме втория и третия екземпляр на ръкописите върху някаква полуамбалажна хартия, която за разлика от беловата аз наричах "жълтова", руснаците си драскаха на някаква великолепна бяла и плътна хартия, може би финландска. |
Sofiaman 28 Авг 2017 21:47 Sofiaman 28 Авг 2017 21:53 Софе, няма как да не ти вирна един палец - те́ ти го, те́:  Дето викаш оттатък, при Фона - дисертация си требе. Само че има друг потресаващ момент и е трудно за разяснение, щото човек трябва да има насреща си хора на съответното ниво. Аз ТУК работя с ВЪРХОВНИ руснаци - високообразовани, суперкултурни, свръхначетени и ултракадърни. Истинско удоволствие е да общуваме. Казвам "общуваме", защото удоволствието е взаимно. Защото се разбирам на съвсем други нива́ с тях. Например, подхвърлям им някоя алюзия - тарикатски лаф, тънък пиниз, знаменита фраза или нещо подобно - и веднага получавам страхотен отговор-продължение или добавка. Ще дам съвсем примитивен пример. Вървим по обед към столовата с един именит руски професор от Новосибирск. Нашият изследователски център се намира в разкошна гора-резерват, около нея са се ширнали зелени, благоуханни поля. Тия поля се наторяват с естествен (оборски) тор - да е еко. Та, начи, отиваме към стола, а във въздуха виси плътна смрад на говежди лайна. Аз вдишвам въздуха от осмърдяната околна среда и замечтано рецитирам: Xорошo в краю родном - пахне сеном и говном... А професорът, без да се замисли ни секунда, тутакси продължава: Xорошо в дервене летом - пристает говно к штиблетам... Е няма как да се обясни... Трябва да се изживее, а за да се изживее, трябва да са се "случили" много други работи преди това. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| финландската си остава еталон. има друго-триста милиона четящи. дори аькашите.тук хладилник АЕГ, телевизор грундинг, уредба филипс и нито една книга в къщата. или другото-купени на килограм, подредени в секцията скукотевини, откриваш нещо интересно, отваряш и страниците неразрязани.йййй |
тук хладилник АЕГ, телевизор грундинг, уредба филипс и нито една книга в къщата. Да не забравиш сервизите по рафовете на секциите | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |