Отиди на страница:
 |
Както е известно от фолклора, болните погребват здравите. Мерси, Майсторе. В селото на татко ми (1914 - 1999) имаше приказка: "На болната жена мъжът ѝ умря". |
| В селото на татко ми (1914 - 1999) имаше приказка: "На болната жена мъжът ѝ умря" Не само в твоето село, уважаеми! Това е израз известен в цяла България. А иначе за автора Благодаря за поучителната, топло и "сладко" поднесена история! |
Не само в твоето село, уважаеми! Това е израз известен в цяла България. Мерси, още по-уважаеми. Не знаех. Не ми е известна цяла България.  |
| .........Героите са пролетарии от провинциална тъкачна фабрика..... .Ха ???? как така ??? Нали при цоциализЪма пролетарии не е имало както пише в дебелите червени книги ? даже раб. класата е била управляваща...... с диктатура. Авторе , авторееееееееее.....вътър те вее на бели страници.. |
когато има толкоз много кал, а няма кой да сътвори човека." И само след седмица научаваме, че Човеците ги има. Но малко останаха майсторите да ги извадят на показ... Калине, |
Както е известно от фолклора, болните погребват здравите. Днес жива е само първата жена на майстора. Да, този феномен е отдавна известен. Болните се чувстват сигурни и обгрижвани, а обгрижващите ги понасят целия стрес и физическо и психическо натоварване около грижите за тях. Така е и с грижещите се за възрастни: в много случаи не живеят дълго както предците си. Историята е съвсем човешка и понякога животът поднася такива сюжети, каквито и най-добрият драматург не може да съчини. Както казваше един познат: "В живота всичко се случва и то много често." |
| Някой моменти по 2 пъти ги четох. И пак да спомена - онзи от сряда да се учи от този в петък, вместо се да мрънка, че някакви хейтъри са му виновни. |
На мен Донков ми е много по-силен от Хайтов. За всичко. Не само на теб. И надявам се да не обръща внимание на хейтъри като някои които вече се изцепиха по-горе. |
Съдбата няма време за всеки. Като надене примката на човека, тя забравя за него. И ако човекът има късмет, някой друг му става съдба. Велико!!! Както и цялата писаница! Калин Донков |