Истинската история IV - За ревността, изневярата и съпружеският живот в миналото и още нещо ....
Отиди на страница:
Тази срамота от 25 Авг 2017 12:46, дето пише "итти" и няма запетайка след "навстречу" си е просто неприлична! Може и да е неприлична, но е факт В Советской республике с начала 20-х годов начинаются бурные дискуссии о месте любви в новом, советском обществе – в них оказываются вовлечены почти все видные партийные деятели, комсомольцы, студенческая и рабочая молодежь. Активной участницей этих дискуссий была А. М. Коллонтай – революционерка, член большевистского правительства, сторонница марксизма и феминизма по убеждениям. В 1923 году в журнале «Молодая гвардия» она публикует «Письмо к трудящейся молодежи» под названием « Дорогу крылатому Эросу ! »  Модель отношений, которую предлагала А.М. Коллонтай, была во многом утопична, т.к. расходились с реалиями быта и настроениями 20-х годов. Революционно настроенная молодежь была увлечена «теорией стакана воды», отрицающей сложные любовные отношения между мужчиной и женщиной как «буржуазную условность». «Теория стакана воды» призывала следовать инстинктам: согласно ей граждане обновленного мира должны вступать в половые отношения с такой же простотой и естественностью, как утолять жажду. Центральная печать полнится обычными историями: «Студенты косо смотрят на тех комсомолок, которые отказываются вступить с ними в половые сношения. Они считают их мелкобуржуазными ретроградками, которые не могут освободиться от устаревших предрассудков. У студентов господствует представление, что не только к воздержанию, но и к материнству надо относиться как к буржуазной идеологии…» («Правда», 7 мая 1925 г.). «Муж моей подруги предложил мне провести с ним ночь, так как его жена больна и этой ночью не может его удовлетворить. Когда я отказалась, он назвал меня глупой гражданкой, которая не способна постичь все величие коммунистического учения…» («Правда», 7 мая 1925 г)  Коснулась пролетарская половая реформа даже подростков. Уж им-то два раза повторять не пришлось… Образцовая трудовая коммуна ГПУ для беспризорных в Болшево, созданная в 1924 г. по личному распоряжению Дзержинского, применила на практике методы нового сексуального воспитания. Там жило около тысячи малолетних преступников от 12 до 18 лет, из них примерно 300 — девочки. Воспитателями коммуны приветствовались ”совместные сексуальные опыты”, девочки и мальчики проживали в общих казармах. В одном из отчетов об этой коммуне писалось: ”Половое общение развивается в совершенно новых условиях. Оказывается невозможным застраховаться от смены партнера или от начала новых отношений. Но совместная жизнь отвлекает воспитанников от противоправных поступков и дурных настроений”. Александра Коллонтай с плохо скрытой гордостью писала: ”Такой пестроты брачных отношений еще не знавала история: неразрывный брак с устойчивой семьей и рядом преходящая свободная связь, тайный адюльтер в браке и открытое сожительство девушки с ее возлюбленным, брак парный, брак втроем и даже сложная форма брака вчетвером”.  Хрестоматийным примером распущенности советской молодежи в 20-х годах стало «чубаровское дело». Весть о групповом изнасиловании девушки, в котором принимали участие комсомольцы и даже один кандидат на вступление ВКП(б), в петербургском Чубаровском переулке облетела всю страну. Виновных судили и отправили на Соловки. Однако в ходе суда стало ясно, что молодые люди вообще не понимают, в чём их вина. «Подумаешь, побаловались с бабой, эка невидаль!» — так ответил один из осуждённых на вопрос судьи, почему он даже не попытался скрыть своего преступления. Пресса тогда писала, что такие истории происходят на городских улицах каждый день, и, надо сказать, не лгала. По статистике, которую А. Бунге приводит в своей статье «Брак и положение женщины», вышедшей в Берлине в 1931 году, в течение 20-х годов количество изнасилований постоянно росло. Добавим сюда безуспешную борьбу с проституцией и катастрофическое распространение венерических заболеваний на фоне общей медицинской безграмотности. Если бы советская власть не легализовала искусственное прерывание беременности ещё в 1920 году, наверняка, четвертым пунктом в списке стала бы огромная смертность от подпольных абортов. Культурологи утверждают, что именно в 20-х годах на отечественной почве стал формироваться тип и образ, который позже назовут «мать-одиночка». Тогда в ходу была шутка: свобода и равенство (по формуле Великой французской революции) в советской республике продолжаются не братством, а материнством. Об отцовстве во многих случаях речи не шло. Запущенный процесс стал пугать своим размахом; да и выглядело это, признаться, неважно. ”Хотя, — писал Ленин, — я меньше всего мрачный аскет, но мне так называемая новая половая жизнь кажется разновидностью доброго буржуазного дома терпимости”. Клара Цеткин огорченно цитирует его же в своем дневнике: ”От этой теории „стакана воды“ наша молодежь взбесилась, прямо взбесилась. Она стала злым роком многих юношей и девушек. Приверженцы ее утверждают, что это теория марксистская. Спасибо за такой марксизм”. И маятник качнулся в другую сторону. В 1924 г. А. Залкинд публикует ”12 половых заповедей революционного пролетариата”. Это кодекс, призванный упорядочить и усмирить волну народной сексуальной свободы.  Натисни тук | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Пък една моя позната, с добра практика, в началото на демокрацията ми каза, че „комунистите измислили любовта, за да чукат без пари“! |
| Наскоро разчиствах дома в София и попаднах на примерно "Книга за секса" издание 1990. От нея изпадна бележка на издателството - "поради липса на хартия не можем да отпечатаме списък с печатните грешки"  |
Темата е за кръстосване на едни други работи - не на ножове и сапьорски лопатки !  Освен " Мъжът и жената интимно" , преди това имаше една книжка "Ти и аз" , след това имаше една "Бракът на бъдещето или бъдещето на брака" от един унгарец . Доста от нещата на тази тема , които липсваха като литература , ни се доставяха от пътуващите по Дунава моряци , под формата на илюстровани списания така , че не сме останали "неграмотни" при "комунизма" . Вие сами можете да прецените спечелили ли сме или сме загубили , виждайки сегашното положение на нещата - хиляди свързани и необвързани , без брак , без семейство , без деца !  |
Гаврила был примерным мужем. Гаврила женам верен был. Он к каждой успевал на ужин, А после ужина — любил! И обещал вернуться завтра, Прощаясь, ласков был и мил. Он к каждой успевал на завтрак, А после завтрака — любил! Он успевал с любовным пылом К ним на обед и файф-о-клок… Настолько женам верен был он, Что каждой изменить не мог! И каждая жена кормила Гаврилу и вела в альков — Живым примером был Гаврила Для всех женатых мужиков! Он знал, что ждет его могила, Но женам изменить не мог, И, как герой, погиб Гаврила В постели, надорвав пупок… Гаврилу жены схоронили На перекрестке трех дорог И написали на могиле Венок из следующих строк: «Гаврила был примерным мужем. Гаврила женам верен был. Он к каждой успевал на ужин, А после ужина — любил…» https://www.inpearls.ru/ |
| София, лето 1985,аптеката на 15 поликлиника. Моя милост иска презервативи, аптекарката,яка лелка към петдесетака, отказва да ми продаде,наричайки ме "развратница" |
Кайзер Созе 25 Авг 2017 18:31 Мнения: 12,920 От: Palestinian Territory, Occupied Скрий: Име,IP Вервай ми- и фехтовката е част от темата Да , спомням си в русенската секция по фехтовка при Капнилов имаше една очарователна девойка ! Бях вллюбен в нея макар , че бе десетина години по-голяма от мен !<3 Ходих специално на тренировките ѝ да я гледам макар , че тренирах гимнастика и акробатика . Години наред ми е била идеала за жена - бях просто луд по нея ! |
СЕКСЪТ СИ Е СЕКС И НЯМА ВРЪЗКА С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ...друг път, така викаш ти, Настаси, щот' си космополит и разбирач - я виж от колко кладенеца вода домъкна доктора Тормоз..., за да докаже, че при Ленин, Сталин ....., тчк, за останалите да не говорим. Никой не ще да признае, че онова от "Жената днес" от преди 50+ години сега звучи смешно но тогава е било разбираемо, точно толкова както и твърденията, че Батето е бил пич, коцкар и ебач, защото не пиел, не псувал, спортувал, избягвал конфликтите и бил галантен, даге. Точно толкова трогателно звучат и воплите на разни ретрогради, все още размахващи знамето на антикаманизама през второто десетилетие на 21 век, ама това е друга теча. |
| ...пуснах ви матрялче за Батето, помайвате се да го коментирате - вероятно ви е неудобно или ви е още страх - по-долу нещо за друг известен курвар от преди 9.9.1944 (леко съм го барнал, махнал съм излишествата) - за ония, които не вярват, да намерят книгата на Казасов "Улици, хора, събития - София преди ....години" - имам я, често я цитирам тук, срещу скромно възнаграждение бих я предоставил да я разлистите, издание 1955 или пък книжлето на Памукчиев по темата ... заглавието лъже, но ако това с асфалтирането ви напомня на нещо, да знаете, че е от лукавия; PS нерде Стайнбек, нерде принц Кирил, ама това оставяме на съвестта на дописника. Как асфалтирали улица за брата на цар Борис за да не гази кал до публичния дом..(Статия) ... През октомври 1909 г. местният вестник "Марица" излиза с гневна статия. "Някои столични вестници със сериозен вид писаха, че се кроило в града ни да стане конкурс на хубавиците пред наступающите коледни празници. Струва ни се, че това е пуснато нарочно от някой шегобиец. Такъв конкурс няма каквато и да е морална или друга обществена цел. Никоя сериозна и благовъзпитана госпожа или госпожица няма да си позволи такава глупост. Видяла жабата, че подковават бивола и вдигнала и тя краката. (...) Кой сериозен баща или мъж ще позволи на своята дъщеря или жена да се излага за хубост пред някакво си жури. Това е просто безобразно!", гневят се авторите на статията. И докато обществото ни гледало консервативно на конкурсите за красота, в следосвобожденска България бавно си проправяли път т. нар. кафе-концерти, шантани или казано направо - бардаци, в които редовно се практикувала плътска любов. Двадесетина години по-късно Джон Стайнбек ще разкрие в прозата си, че публичният дом навремето е бил всеприета и открито обсъждана институция, която закриля порядъчната жена. Всеки неженен мъж можело да иде в бардака и да освободи плътската си енергия, за да не обиди и накърни чистотата и високата нравственост на жената. Така в края на ХIХ век проституцията у нас се превърнала в узаконен порок. Шантаните работели като закрити заведения, уж под надзора на санитарните власти. Дори общината събирала от тях специален данък. В "Улици, хора, събития" Димо Казасов пише, че в провинцията бардаците били извън града, "за да не смущават благонравието на населението, от една страна, и за да пазят от хорските погледи нощните похождения на своята клиентела, от друга". В София обаче публичните домове декорирали самия център. Те били по-луксозни и за разлика от бардаците в покрайнините се наричали места за пиене, пеене и танци. Вътре, пише Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 100 години”, имало по 10 -15 маси, няколко сепарета и стаи. В тези заведения се подвизавали петнадесетина певици. Реалното предназначение на шантаните обаче не било тайна за никого - затова порядъчните жени гледали да ги заобикалят отдалеч, а господата ги посещавали късно вечер, по тъмно. През 1911 г. в София е имало 417 публични домове. Един от най-известните принадлежал на полякинята Розалия Редицка, известна като „мадам Цора”, и дъщеря й Хермина. Нейният шантан бил на ул. "Сердика", а по-късно се преместил на площад "Бански", след това в Букурещ. Градската легенда разказва, че „Кирил и Методий“ - единствената павирана от край до край улица в столицата в началото на ХХ век, била специално застлана с павета, за да не гази кал малкият брат на цар Борис Трети - княз Кирил Преславски, когато отивал с файтона или с пакарда си до публичния дом "Аполо" на мадам Цора. Георги Каназирски-Верин й е гостувал по време на Първата световна война и по-късно свидетелства: “На една стена аз видях цялата наша политическа и военна слава. Върху един стар ковьор бяха прикрепени с топлийки портретите на голяма част от нашите най-видни политически мъже, даже и портретът на един от първите наши министър-председатели. Тук имаше портрети на генерали, командири на дивизии, на армии, дори и на един висш военен магистрат. Портретите носеха подписи, а някои - посвещения. ”Някои от най-известните софийски компаньонки били Драга Савич, кака Мара-Мераклийката, Люба Лагоска и др. Лагоска била собственичка на един от бардаците – „Сердика", а Драга Савич притежавала този на ул. „Струма”. И двата бардака били посещавани често от софийския хайлайф. Районът на Лъвов мост бил прочут с махалата „Девичи проход”. Друг известен бардак се намирал на ул. „Московска” 33 и в него работели едни от най-скъпо платените жрици. На входа имало снимки на момичетата. Реклама на шантаните се правела и на живо - с файтони, теглени от расови коне. Сводниците качвали момичетата на тях и ги разхождали бавно из софийските улици, за да може господата отрано да си харесат момиче за вечерта. Софийските вертепи се преместили в центъра на града благодарение на началника на столичната санитарна служба д-р Михайлов. Неговите подчинени инспектори трябвало да контролират бардаците и често му донасяли, че съдържателите им изпитват финансови трудности. През 1879 г. в писмо до Градския съвет докторът пише, че търговията им върви слабо и затова изпитвали затруднения да плащат данъка си от 15 хил. лева. „Съдържателите са прави. Публичните домове са много далеч от града. Там съобщенията и осветлението са лоши, поради което порядъчните хора се страхуват да ги посещават. Посещават ги само гамените и коцкарите, които не правят "алъш-вериш". Предлагам да се преместят в града, но без да им се окачат фирми и червени фенери", написал д-р Михайлов. През 1879 г. общинарите определили точно място, където да се разрешава такива домове - т. нар. „Капанска улица" - районът на днешния булевард "Дондуков" и улиците "Веслец", "Бачо Киро" и "Искър". На следващата година общинарите приели „привременни правила” за работата на софийските шантани. Едно от условията било прозорците да са непрекъснато затворени. Бардак не можело да има близо до църква, джамия, училище, пансион. Жриците на любовта нямали право да ходят по улиците в неприлично облекло, както и да закачат минувачите, за да не докарват "докачение на публичната нравственост", пише в наредбата. Били въведени глоби за нарушения както на момичетата, така и на сводниците им. През 1883 г. на жриците било забранено да ходят в градската баня с другите жени. За тях като ден за къпане бил отреден петък, за да не им предадат някоя венерическа болест. Първият изборен закон от 1880 г., приет от Второто обикновено народно събрание, утвърден с княжески указ и публикуван в “Държавен вестник” на 23 декември 1880 г., забранил на съдържателите на публични домове да гласуват. Това обаче не смутило ни най-малко хората с бизнес нюх и Арсо Максимов бил първият официален кандидат за съдържател на бардак. В молба до Софийската община разказва, че държи публични домове в Кюстендил и че е гражданин с честно поведение: "Плащал съм честно на момите.” Пред общината той настоял да му се отпусне парцел от 2500-3300 кв. метра за построяване на съвременен бардак. Плановете на предприемача били да направи три отделения с по шест стаи, а таксите да са 3, 2 и 1 лев за съответната категория. Общината отхвърлила предложението му и се заела сама да регламентира проституцията. През 1895 г. за първи път у нас продажбата на плътска любов била узаконена, а четири години по-късно била обявена обществена поръчка за вдигане на публичен дом. По това време в София е имало 650 „труженички“. На търга се явили дузина предприемачи, а спечелил П. К. Гълъбаров, зет на просветния министър Димитър Вачов, който пък бил земляк на вътрешния Васил Радославов. Така край Владайската река на сегашната Сточна гара се появили седем шантана. В този район бил и Централният публичен дом, който бил построен по идея на министър-председателя Рачо Петров. Още в началото на 20 век Софийски хигиеничен съвет имал намерението да закрие публичните домове. Да ги има или не, била честа дискусия и по вестниците. Бардакът "Кафе-концерт" на мадам Лора в Пловдив предизвиквал ожесточени дискусии. Вертепът се намирал срещу Цар-Симеоновата градина и бил трън в очите на мнозина благонравни пловдивчани. Властта не предприемала никакви мерки да го затвори. При всички режими стервата-сводница Лора е успявала да влезе в приятелски връзки със силните на деня и по тоя начин да анулира всякаква възможност какъвто и да било представител на власта да й се меси в работите. Изреждали се много градоначалници, дошъл на власт Попов - известен с това, че изгонил „шантонетките" от „Нова Америка", ограничил проституцията в Русе и София. ..... "Защото се заканили да му счупят краката. Жалко! Един градоначалник би трябвало да арестува всички ония, които се затварят в заведението на Лора след 2 часа, да арестува самата нея и да действа смело", се казва в публикация на вестник "Из Пловдив". Но вертепът моментално си намерил защитници, които често публикували статии в негова защита във в. "Санстефанска България". Публичните домове в цялата страна си имали поддръжници и защитници в много среди. Австро-унгарският консул се застъпил за интересите на няколко австрийски гражданки и успял да да убеди Градския съвет да им разреши упражняване на занаята още 6 месеца, след като били закрити публичните домове. От 1 юли 1905 г. всички бардаци в София били затворени, на другата година вертепите в цялата страна били забранени със закон. Но оттогава продължават да съществуват и до днес уж тайно, под носа на властите и въпреки законите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Един от ужасите на комунизма беше липсата на гей парадите и нетолерантността към секс малцинствата. Нямаше секс имаше е... Нямаше проститутки имаше бл ... Нямаше членове имаше ... Нямаше ваг имаше 3.14 3ди Ама да ви кажа честно беше по - добре преди 20 - 30 години без секс , без членове по комсомоско комуняшки без толерантности и гей парали. |