Добави мнение Мнения:3
„Макаров! Почакай!“ (Посвещава се на СЕГА-редакцията) „Макаров! Почакай!“ — викаше Сампсонов, но Макаров, без изобщо да реагира на виковете му, тичаше и тичаше. Вече дъх не можеше да си поеме, вече всичко в гърдите му клокочеше, но Макаров тичаше, като размахваше юмруци и гълташе въздух с широко отворена уста. Въпреки усилията си Макаров не тичаше много бързо, непрекъснато се спъваше и се хващаше за насрещните предмети. Най-после, притичвайки покрай някаква ракита, Макаров си закачи джоба за един клон и спря. Сега пък затича Сампсонов. Сампсонов тичаше леко и свободно, притиснал юмруци към тялото си. На лицето му сияеше щастлива усмивка — личеше си, че тичането му доставя удоволствие. — Ей, Макаров! Сега ще те настигна! — викна Сампсонов, но в тоя миг се спъна в един обрасъл с мъх пън и падна. Тогава Макаров затича отново. Тичаше към гората. Ето го, мярна се сред хвойновите храсти, после главата му се показа между дребните борчета и най-сетне Макаров окончателно изчезна. Сампсонов извади от джоба си малка черна извита луличка с метално капаче и гумена кесийка, напълни луличката с тютюн, разпали я, седна на един пън и пусна синьо облаче дим. Даниил Хармс, август 1937 год. |
Добави мнение Мнения:3