КОЙ?
Отиди на страница:
| Защо Русия пречи на Съединението? Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност. Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество. Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр. Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над нашата интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че злото на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха почва измежду войската за свалянието на Негово Височество, чрез което тези господа искаха да се направят приятни и услужливи на руското правителство, което в замяна на това да ги закрепи на властта, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им. Гнусните замисли на властолюбците се осъществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После свалянието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата. Всеки, който по-напред предполагаше, че може би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовляваше бунтове и смущения в страната с цел да предизвика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипломати и на царя. Грубите отношения на руския пратеник спрямо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунтове посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един честен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката” и да са позамисли върху нейните благопожелания за наший народ. Настана вече решителний час за нашите ръководящи елементи, нашата интелигенция да покаже пред света доколко наший народ е достоен за свободен индивидуален живот. И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший народ. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни материални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата. При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживява нашето Отечество, когато нашата независимост и самостоятелност са изложени на опасности да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас! На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независимост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелигенция принадлежи болшинството от нашата интелигенция начело с днешното правителство. Подир това следват личности, които не притежават твърди политически убеждения и на които е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина. Последний ред обхваща ония хора, които се явяват много пo-активно в полето на политический живот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да могат да си постигнат целта, държението (на) властта. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви безобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите. От характеристиката, която дадохми за нашите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. „Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?” В отговор на това ний ще кажем, че един успешен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени политически принципи, а инстинктивно и без всякакви по-нататъшни разсъждения се покланя пред блясъка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна нация. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите правителства през печата и своите народни представители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална поддръжка. Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на руското правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогласи, че на мястото на болна Турция трябва да се основе силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат еднакви с тези на нашия народ. Мислим, прочее, че днешният резултат от нашата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балканския полуостров. Стефан Стамболов, в. „Свобода”, бр. 7, 19.XI.1886 г. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Захария |
| Янко Гочев: Съединението на България е извършено въпреки мита за „руската любов“ „Освободителката“ провокира неуспешно Османската империя да нахлуе в Източна Румелия и да окупира българите http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/yanko-gochev-saedinenieto-na-balgariya-e-izvarsheno-vapreki-mita-za-ruskata-lyubov |
| Кво стафа? Русофобстващите пак ли избиват комплекси? Тия не разбраха ли, че вървят само сред умните и красивите? |
Артур фон Хун: България не стана руска губерния, благодарение не на Европа, а на българския народ и неговите държавници Поколения българи бяха лъгани и възпитавани, че Русия, която Раковски нарича „винаги проклета Русия“, е наша двойна освободителка и неизменна благодетелка На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Три дни по-късно княз Александър Батенберг е посрещнат с неописуем възторг в Пловдив. Освободителката на България Русия се разгневява не на шега на българите, а руският император Александър III се обръща към турския султан с настояване да въведе редовна османска армия и да възстанови статуквото. Облаците над България се сгъстяват и войната с Турция изглежда неизбежна. Княз Батенберг нарежда мобилизация. В тези драматични дни на Пловдивската революция, както наричат съвременниците провъзгласяването на Съединението, в България пристига Артур фон Хун, военен кореспондент на „Кьолнише Цайтунг”. Изборът на авторитетния вестник никак не е случаен. Пруският офицер е кореспондент на „Кьолнише Цайтунг” и по време на Руско-турската освободителна война (1887—1878) и е отличен познавач на България, Балканите и Русия. Германският публицист остава в страната и по време на Сръбско-българската война. Неговите жадно четени от германската и европейската публика кореспонденции от мястото на действието са издадени като книга още през 1886 година в Лайпциг и същата година - и в Лондон! Книгата е била преведана и на български и издадена през 1887 и преиздадена през 1890. И ... потъва в забрава цели 126 години чак до 2013, когато фондация Балкански културен форум, Пловдив, я преиздава. Натисни тук |
Gan(ю)гоТрий 06 Сеп 2017 13:21 Мнения: 19,592 От: Bulgaria Скрий: Име,IP КОЙ? Открилият темата активен форумец не си е изяснил защо е трябвало да се ”съединяваме” след като руснаците са ни освободили?? Не му е ясно какъв е този ”Берлински договор” и какви са тези ”Велики сили” без които е НЯМАЛО да бъдем разделени и нямало да има нужда от ”съединение”: 5 факта за Съединението, които вероятно не знаете 4 факта, които ти не знаеш: 1 факт - Румелия е предвидена да съществува още преди започването на войната, според договорката между Русия и Австрия. 2 факт - Берлинският договор нищо не е разделял. Още преди войната я било ясно, че територията на бъдещата държава ще се определи на Европейска конференция с участието на всички велики сили, съгласно установената практина от Виенския конгрес 1815 г. 3 факт - непосредствено след войната Австро-Унгария и Германия предлагат на Русия да наложат единна позиция за територията на бъдещата българска дължава от Сяр (дн. Серес) и р. Вардар до Черно Море. Русия отказва. 4 факт - границите на България от Берлинския конгрес са определени в ... Лондон в преговори между руския посланик там, граф Шувалов и маркиз Солсбъри. Берлинският конгрес само потвърждава определените там граници. |
Памфуций 06 Сеп 2017 19:45 Мнения: 761 https://www.youtube.com/watch?v=t1z-1j-KUj4 |
Казуса 06 Сеп 2017 19:33 Кво стафа? Русофобстващите пак ли избиват комплекси? Тия не разбраха ли, че вървят само сред умните и красивите? Не, миличък! Ако не си разбрал, днес е Денят на Съединението. Празник български, който вие, мамини сладки другарчовци русофили, явно не чествате. Щото Съединението е счупило (и продължава да чупи) хатъра и плановете на вашта матушка Русия. А цитираните текстове, като гледам, са свидетелства на съвременници на тогавашните бурни събития. |
| Най-новата интелектуалщина след фъкането е да се показват движещи се картинки. Дерзайте, момчета и момичета! Ово е стандарт! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: независим |
| Нищо ново не са научили. Нищо старо не са забравили. Припомнят ни как се заглушаваше гласът на истината от "Гласът на Америка", "Радио Свободна Европа" БиБиСи, "Радио Ватикана".... |
