Добави мнение Мнения:14
 |
| Кой ли го беше казал - първо трагедия, после фарс... Калине, | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Хулиган |
| "Знаел добре: държавата не е трошила пари да го учи, за да сипва водки и да мие чаши." Това по времето, когато държавата прогнозираше потребностите на икономиката от специалисти и съобразно тях определяше в какви и колко висши училища по какви специалности колко студенти ще се обучават. Вместо това сега и в образованието има пазар и висшите училища се превърнаха в обикновен параван за източване на обществени средства. |
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката. - Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той. Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал: - Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници. Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално. Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене: - Размени границите на интервала на интеграла! |
"Истината била друга. В държавата тогава имало забрана висшисти да заемат длъжности, за които не се иска такова образование." Ами не е така да ме извинявате. Страхотни инженери със слециализации в Япония, занимаващи се с "оживяване" на платки работеха на разряд. Поради простата причина, че заплата на работника (работническата класа) беше 600-700 лв. Като инженер 200 -250. Не повече, но пък носиш отговорност, защото знаеш. Аз пък винаги съм мечтал да работя в Йелоустоун, ама на! |
Ами не е така да ме извинявате. Ама точно така беше. Даже в КТ имаше член изрично постановяващ, че служителят работи на длъжнастта за която има най-висока квалификация.Мой колега - инженер-механик в ЗТМ Радомир искаше да работи като електротехник /дипломиран от техникум/ - не му позволиха. П.С. някъде имаше изключения - в Кремиковци много от сменните майстори-бригадири бяха инженери, макар че длъжността беше за средно техническо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Като инженер на работническа длъжност със 7 разряд получавах 800 лв 1986-89г . Началниците на отдели получаваха 250-500лв. |
| A be, всякак ставаше. Важното е, че Калин пак от частното е преминал дедуктивно към същността на нещата. 1961-62 уч. година в МЕИ-то влязохме 2100 и отгоре, 1800 и нещо редовно и 300 и нещо задоно. След 6-7 г. от нас излзоха около 1900 инженери и инженетки. Част от нас сме живи, много си отидоха. Едни ставаха за директори и/или партсекретари, други за Генерални Директори, трети за разработчици, конструктори и техноложки, четвърти за майстори на у-ци и н-к цехове, пети за нищо не ставаха. Най-добрите инженери ставха за всичко, вкл. за работници, бригадири или топ=мениджъри тогива и сегиканъ. Такъв беше Цецо Лукчето, ама я Божо Цецов Лукар каква я свърши - май хибриден войн ще излезе, путинист или дори сталинист, баща му го задържаха за Берлинскта стенапрез 61 и кой знае ата си бяха нормални (според тогавашния нормтив, ...кой н кого служи и днес. Съвсем друг е въпросът, че едно време ( докъм 80-85 г) нещата си бяха нормални - според тогавашните нормативи - справка книжките на Джони и Джеки и С-ие, но не и на Жожо Данаилов; умният, работливият, свестният си намираше попрището жизнено. Например (из арт-света) - Адама, Ицко Финци, Радой (дой и се не бой) - уж подтисакни, а процъвтяващи. То не бяха рац-предложения, вредни и секретни, премиални, комплексни оценки и прочее чалъми, та съотношнието стигаше и =дале задминаваше 1:3 (завещано от Ленин отношение бедни-богати по зплати) - стигаше 1:10. И с парво, едно е да вегетираш, макар и с диплома за вишист (Клине, трябва ли "с" тук) друго беше да твориш или творчески прекопираш. Сега всичко е наопъки. На каруцарската и соатаджийска задруга "Пренос-Превоз" й казват "Логистичен център", юумните млади колеги пишат програми за игри на щастието и т. п. глупости от шоуто на реалността. Вярно, има Южн България. Ама там, в Югоизтока специално, Турция е близо. Vatan Turkiye си обича чедата, ако и да са българи. Идете в Кърджалий, Хаскьой и Града на Младостта (наскоро навърши 70) и ще разберете що е хинтерланд. Същото очакваше и нашата Северна Б-я, ако не беше полу-идиотското увлечение по Новия Свят, откъдето и боя за обувки няма да получим, камо ли нефт и газ. То от 140 и повече години е нагласено, ненапразно Тони Китарата и Тодор Звездов бай Тошо ги подгони за Втория Център в Пловдив (Другата Българска държвва, отпреди Съединението още, което ни отказа необратимо от македонската част на Отечеството). Ей хора, иде 22 септември. Мъглиж беше пръв, Стара и Нова Загора, и право по диагонал иде поп Андрей с литургиите и ектениите. И после - пещ за поета. Хак му е, да е бил с двете ои очи, ама той изгубил едното във войната. У-у-у-, де-бре, у-бре! Комуняга, символяга, символист - знаем го ние това Символ-Верую, чий е Ботев, копеуета, тоя Касабов превеждал Маяковски, облаци в гащи, бани и дървеници, и накрая се самозастрелял гордеещият се съветски гражданин. Друг го застреляли, трети не му дали карта за санаториума, тоя едноокия го поопекли в Сигуранцата. Все пак сме един народ, ако ще и Леа Иванова да не знаят някои коя е. Пяла ми е на очиилата през 1960. Джип-Джип-Джипката, Джипкта на МВР кара право в Белене, лори-лори-хей! (една възможна версия) . Това е горчивата истина, дами, господа и вся остальная - на-а-а, няма да кажа! |
Добави мнение Мнения:14