Отиди на страница:
Ерес! Аре сега... Имах честта да присъствам, не си спомням кога точно, 2006 ли, 2007 ли, на някаква презентация по темата, изнесена от НР, с извинение. То бяха едни схемички, чертежчета... Гнвоздеят бяха едни къщички с цветни покриви, обхванати, покривите, от една елипса, символизираща "интеграцията". Изтърпях старанията на едни младежи и във времето за въпроси попитах "А какво правим, ако къщичките са с глинени стени и покривите са хем нестабилни, хем криви?" Смънкаха нещо, а присъстващият Юрий Алкалай си тръгна без време и даже не взе каквото и да било отношение по какъвто и да било от въпросите. Понеже съм нахал, изтичах след него и му зададох лично същия въпрос. На което получих визитка с предложение да му се обадя. Не съм сигурен дали я пазя някъде... |
аз, за разлика от него, съм си написал домашното. Проучил съм продукта, пазара, него, бизнеса му, партньорите му, клиентите му, баджанаците, балдъзките, етървите и шуренайките му, до пето ниво. Но той не е свикнал да отива при такива с написано домашно. Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение  Добре, че не е цитирал Св Йона Златоуст  А грингото е съвсем прав - най-голямата пречка пред компютърната автоматизация на чиновническия труд е самият чиновник. Факт. Не го знам с какво се е занимавал, ама моята практика напълно се покрива с неговите наблюдения. |
Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение Поредната грешна преценка. Това и обяснявам - твоята грешна преценка е моето предимство. Когато ти казвам как си върша работата, първото което ти идва наум е дъртият фукльо Firmin пак се самопохвалва. И не допускаш и за миг, че има вероятност всъщност да е така, както го описвам. Жертва на предразсъдък. Ти от колко години работиш това, което работиш? От десет, от двайсет, навярно. Аз работя моята работа от ... да речем ... двайсет години, също. Но ти не си склонен да допуснеш, че за тези години аз съм станал толкова добър в това, което правя, да речем, колкото си ти. Защо? Защото ти си предприемач, голяма работа, бизнесмен. А аз презреният, мразен от народа "чиновник". И това ме декласира а приори. Независимо от знанията и уменията ми, от образованието ми, от квалификацията и опита ... Всичко това е изтрито от дъската, защото аз съм държавен служител, "чиновник". Досадна пречка между теб и една народна пара, дето си решил да вземеш срещу продукта си. Е, имам новина за теб. Този път няма да е толкова лесно. Ще се поизпотиш. Накрая. Защото в началото мисля да потвърдя очакванията ти. Това ти добавя увереност. Скука. Поредният "чиновник". И той като другите. А аз, още преди да сме си казали "добър ден!", те водя в резултата. С онези четири, шест или шестнадесет часа, които съм отделил за да се подготвя, проучвайки те, а ти си си спестил, без да ме проучиш. И какво излиза? Аз съм се отнесъл с уважение към работата си, отговорностите си и, кой знае, към бъдещия си партньор, а ти не си. Тук е мястото вече да попиташ, аз дали пък, отдаден самохвалство, не съм пропуснал вероятността ти да си професионалист и да си струваш отделеното време. Половината отговор вече бе даден по-горе - не само го допускам, проверявам го дали е така. Втората половина пък е ... очевидна - продуктът ти ми трябва. Противно на предразсъдъка ти, голяма част от времето ми минава да мисля как с оскъдния ресурс, предоставен ми от невежи и некадърни политици, да си свърша работата - а важната част от нея е хората да си получат услугата и да са удовлетворени от полученото. Продуктът ти може да се окаже решение. Тогава остава да го получим на справедлива цена. И тука някъде, а най-добре и по-рано, си викам експертите да умуват и преценяват. Защото продуктът ти е тяхна работа, а моята работа си ... ти. Аз преценявам теб. Добър продукт от калпав доставчик може да се окаже лоша сделка. Нали? |
най-голямата пречка пред компютърната автоматизация на чиновническия труд е самият чиновник. Факт. Най-голямата пречка пред компютърната автоматизация е IT секторът, който вижда в електронното управление постоянен източник на сигурни и големи държавни пари за водещите играчи и дребни трохици за някои "подизпълнители". Първият етап на "електронното управление" бе времето на еднаквите продукти, "внедрявани" в различните администрации, най-вече общински, с различни имена. Вторият етап дойде с европейските средства - етап на "разработки" на парче във вариант, изискващ постоянно "развитие на...", "доизграждане на...". Както и крупни проекти със съмнително формирани раздути бюджети с една ясна цел и с неосигурени средства за поддръжка след изтичане на гаранционния период ( почти винаги само една година ). Достатъчно е да видите бенефициентите и проектите, финансирани от ОПАК. В стремежа си да обясни защо са изхарчени милиарди, а няма реални резултати, Румяна Бъчварова неотдавна направи шокиращо признание, че досегашните дейности с нереализирани цели са в резултат на "сгрешена концепция". Ако чиновникът не знае коя е правилната концепция, индустрията не е ли знаела? Причината за плачевното състояние е в престъпната симбиоза между корумпирани началници ( министри, зам.-министри и тук таме някой шеф на агенция ) и компютърни тарикати, мислещи с перспектива за доходите си доста повече отколкото да се свърши една работа по правилата и в пълен обем. |
Firmin 11 Сеп 2017 21:55 Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение Поредната грешна преценка. Това и обяснявам - твоята грешна преценка е моето предимство. Когато ти казвам как си върша работата, първото което ти идва наум е дъртият фукльо Firmin пак се самопохвалва. И не допускаш и за миг, че има вероятност всъщност да е така, както го описвам. Жертва на предразсъдък. Ти от колко години работиш това, което работиш? От десет, от двайсет, навярно. Аз работя моята работа от ... да речем ... двайсет години, също. Но ти не си склонен да допуснеш, че за тези години аз съм станал толкова добър в това, което правя, да речем, колкото си ти.  Поредната грешна преценка, др. Фърмин. Аз с това се занимавам от .... ами, от 1974-а. Смятай. И като писач на софтуер, и като проектант, и като внедрител, и като продавач, и като държавен чиновник ... Демек, ти сега пътуваш натам, откъдето аз се връщам. И наистина си жертва на предразсъдъци - предразсъдъка за собствената ти значимост. Разбираш ли, просто няма начин да си станал добър колкото мен, защото не си бил всичко онова, което съм бил аз. Това е. Плувай, както казваше един познат. |
Най-голямата пречка пред компютърната автоматизация е IT секторът Това, ще ме прощаваш, е кандидат за приза "глупост на годината". Ако не и на петилетката. В следващия си текст показваш изненадващо неразбиране на проблемите. |
Това, ще ме прощаваш, е кандидат за приза "глупост на годината". Ако не и на петилетката. Простен си. Това, което съм го написал, съм го обосновал с фактите от живота. Подчертавам, фактите, написал съм ги. Виж проектите по ФАР, по ОПАК, виж и бенефициентите. Има я информацията, анализирай я. Има ги и "резултатите". Не отричам, че има и резултати без кавички, но те са изключение. Пък и ако станат, после с подръжката има проблеми. Защото трудно се обосновават потребностите пред хора, които нито разбират, нито носят отговорност, но решават. И аз не съм от вчера на барикадата. Този процес тече пред очите ми и участвам активно в него - и с бюджетни пари, и по ОП. Истината, както почти винаги, е някъде по средата. Има примери и за едната "добра" практика и за другата. В моята съм категоричен - ако си поискаш каквото трябва и както трябва - получаваш. Ако оставиш по една или друга причина IT фирмата да ти "пише заданието" винаги си елегантно прецакан с оглед разполагане колкото се може повече във времето на пълната реализация и постигане на всички необходими функционалности. И нещата се влачат ли, влачат. Някои предлагат продукти с умишлено орязани функционалности, въпреки, че същите са налични в нормативни и методически документи като изисквания към предмета на дейността. Наричат го "маркетингов подход". После, ако искаш да правиш и други неща, освен наличните в съответната "версия" на продукта, бецален допълнително. Като сложа на кантара всички приключения по темата, в не повече от 1 от 4 случая са ми казвали с какво още могат да ми бъдат полезни след като са ме изсушали или прочели какво съм им написал. Т.е. какво още бих могъл да поискам. Така че... Възможно е някъде да има и тъпи, мързеливи чиновници. Но не чиновникът решава! IT секторът комуникира с началника! Него го търси и му сваля звезди от небето! И му прави схеми, ако е успял да осигури правилните хора. След което чиновникът или трябва да бъде включен, за да подписва каквото трябва за "отчитане" на работата, или трябва да бъде шунтиран от изпълнението, ако знаят, че той няма да си криви душата. За големите проекти по ОП специално се структурират екипите, за да се гарантира "схемата", при която или се изхарчват два пъти повече пари от реално необходимото при натъкмен бюджет ( досега. Сега тепърва ще ги видим нещата ) , или се свършва два пъти по-малко работа като протоколите се подписват с поглед в тавана. Особено пък като има и "срокове". След края на проекта екипът се разбягва и бенефициентът остава насаме с недоносчето ( макар и одитирано от юристи и счетоводители ) и с проблемите. Та такива са нещата от живота сега и днес. Нещата стават не така, както трябва и може, теорията, позната прекрасно на индустрията, не стига до клиентите и не им помага да формулират целите си и да отстояват интересите си ( ако случайно началниците мислят за друго, освен да гепят някоя прилична сума ). Резултатът е видим - или нещата не се случват както трябва и може, или се случват мъчително дълго и проточено във времето. При изхарчени досега милиарди. И да бъде винен само чиновникът за това положение е най-малкото несправедливо. Защото не той взема решението и не той "прави схемите", по които се краде. А за да се краде, трябва да има, освен вземащи, и даващи, т.е "връщащи" обратно част от полученото от държавата. Така че виновни за дереджето са тези със схемите. "Лошият чиновник" е пропагандна мантра, удобна за тези от "схемата". Защото зад нея успешно се крият. |
| Летец, Виждам, че в тоята схема, а и в тази на книжния плъх администрацията е поставена в някаква пасивна позиция, подложена на измамните атаки на подлите компютърджии. Може би наистина ви изглежда така, може дори понякога и реалността да е такава, но вината за това не е на компютърджиите. Ако чиновниците бъдат активен участник в процеса, ако те анализират потребностите на администрацията, търсят решения, формулират задания - няма да бъдат в уязвима позиция. Ако, вместо това, са се докарали до положението всякакви търговски пътници да им обясняват какъв им е проблема, да им предлагат стоката си и да ги убеждават как тя ще им реши всичко - е, тогава ще си носят последствията. Само дето не ги носят те, а гражданите. И недей да разделяш чиновниците от началниците им. Началниците са също чиновници, със същото мислене и същото отношение. И тре си пазят хляба и поста като всеки от подчинените им, и те разбират, че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците. Древен принцип на администрацията. А краденето е съвсем отделен аспект на проблема. Краденето има по-скоро положителен ефект, защото за да се открадне трябва и да се свърши нещо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
| Връщам се малко назад. презентация по темата, изнесена от НР, с извинение. То бяха едни схемички, чертежчета... Гнвоздеят бяха едни къщички с цветни покриви, обхванати, покривите, от една елипса, символизираща "интеграцията". Изтърпях старанията на едни младежи и във времето за въпроси попитах "А какво правим, ако къщичките са с глинени стени и покривите са хем нестабилни, хем криви?" Смънкаха нещо, а присъстващият Юрий Алкалай си тръгна без време и даже не взе каквото и да било отношение по какъвто и да било от въпросите. Понеже съм нахал, изтичах след него и му зададох лично същия въпрос. На което получих визитка с предложение да му се обадя. Очевдният, налагащ се отговор на въпроса ти е: "ами, оправете си бараките, ако искате да ви ги интегрираме." Само дето е недипломатичен и не бива да се хвърля в очите на кандардисвания купувач. Може би, ако се беше обадил на Юри, той е щял да ти го обясни в неофициален порядък. Та, мислята ми е, че за порутените глинени къщички на чиновниците не е крив Юри, нито HewlettPackard, още по-малко IT браншът като цяло. Криви са си чиновниците. |
че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците Нищо такова няма. И аз не гледам на компютърджиите като врагове. Напротив. Аз съм син на ... компютърджия. Майка ми близо половин век бе и е системен програмист. От времената, когато в България се брояха на пръстите на едната ръка тези, дето знаят какво значи програмен език, насам. И си върша работата включително и с помощта на компютърджии, които добре са си свършили своята. Имам чудесни приятели и колеги компютърджии. И заради тях, включително, мразя гешефтарите и ментетата. Затова и гледам да ги отсявам. Администрацията е заинтересована от електронното управление. Първо, спестява ни контакт с потребителя, който в определени случаи може да е ... не особено приятен. Второ, позволява ни гъвкавост - можем да избираме определено време, по което да работим по доставката на услугата, включително и дистантно. Трето, унифицира процедурите ни и ги затваря за намеса отвън. Четвърто, пести ни време и ресурси, защото бумащината зарива, всъщност, нас, а не вас. Пето, дисциплинира (ко)респондентите ни, в широк смисъл, щото и те ни губят времето. Шесто, осигурява ни време да си вършим и другата работа, щото административното обслужване хич, ама хич, не ни е единствената задача. Седмо, принуждава другите структури на администрацията да ни осигурят достъп до базите си с данни, което е проблем, за който хабер си нямате до какви безумия води. Има и осмо, и девето и още доста, но не всичко следва да се споменава. Същевременно, обаче, въвеждайки електронното административно обслужване, продължаваме да отделяме ресурси за класическите канали за достъп. По простата причина, че за огромен дял от потребителите електронният канал за достъп или не се ползва с доверието им или не притежават необходимите умения и ресурси да се възползват от него. Ако, в резултат на политики и амбиции, електронният канал стане единствен, то ще се стигне до това, че ловки предприемачи и печалбари, ще се вклинят между потребителя и доставчика на услугата, за да печелят от тази неподготвеност. Вече имаше опити. Адвокатите, например, не излязоха ли те с предложение "общуването" на гражданите и организациите с администрацията да става само през тях, като със ... съд? |
Началниците са също чиновници, със същото мислене и същото отношение. И тре си пазят хляба и поста като всеки от подчинените им, и те разбират, че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците. 1. Мисля, че съм достатъчно ясен в това, че под "началник" разбирам от ниво ръководител на агенция и нагоре. Написъл съм го. Тези нива са проветриви по принцип и мислите им са насочени ( когато стане дума за харчене на пари за тези работи ) към възможността да се облажат и те. колкото по-голям е проекта и неговия бюджет, толкова по-високи са "заинтересованите" в "разпределението" нива. 2. Второто е валидно само за част от административмната дейност. За тази, при която много администрации със сходни или еднакви функции правят едни и същи неща, от които имат интерес много хора - общините, например. При това не за целия процес. Ако автоматизираш едно удостоверение за раждане и направиш получаването му възможно с електронен подпис от къщи, ще съкратиш две служителки на гишето, но няма да можеш да съкратиш две служителки зад бюрото, на което въвеждат ражданията в системата. И отделът ще си остане. ( Това е само пример. Може и родилните домове да са свързани с регистъра на гражданското състояние. Примерът е само за пояснение какво имам пред вид ) Или пък ако една администрация прави неща, от които са заинтересовани много хора. Агенцията по вписванията, например. ДА, изхода ще го автоматизираш. А входа? А пътят на информацията до изхода? А проверката на информацията? Някъде и това може да стане, но по принцип всяка една информация, която по-нататък служи за потвърждаване на някакво вече известно състояние или обстоятелство, трябва да бъде проверена преди да почне да служи на обслужването. Това също е административен процес, който трябва да бъде извършван и неговата автоматизация има за цел не просто да съкратиш едни хора, а да гарантира верността и точността на информацията, както и протичането му в обективна и защитена среда. У нас загубихме времето, защото почнаха да интегрират "покривчетата", изхода, без да помислят за къщичките, за основите, колоните и стените, за вътрешните административни процеси. Можеш ли да автоматизираш само "изхода", само функционалността за "обслужването на клиентите"? Без да си помислил за всичко, което става на входа и вътре? Кой трябваше да помисли? Кой ги знае нещата най-добре? Училият "Информационни технологии", или училият " Публична администрация"? От самото начало се тръгна по погрешния път, резултатите от който са пред очите ни. Парите изхарчени и усвоени, има отделни неща направени, има и такива, които са направени, но не работят, защото администрациите нямат готовност. (Не е случайно, че сега администрациите ги натискат. Но ги натискат пак само за изхода ) Има и неща, за които дадените пари са хвърлени на вятъра. И той ги е отнесъл в нечии джобове. Сгрешена била концепцията. Ми сгрешена е. Кой трябваше да внесе или поне да подскаже корекции? Който знае кое как става. Направили го? Не. Предпочете да стане участник в играта. Въпреки, че имаше примера на една Естония. Която първо си оправи администрацията отвътре и изхода, обслужването на гражданите, беше естествено продължение и резултат на този процес, започнал отвътре. А за тези администрации, контролните, при които общественият интерес доминира над интересе на "клиентите", да не отварям пак дума, че пак ще ме нарочат за еретик. |
Аз с това се занимавам от .... ами, от 1974-а. Смятай. И като писач на софтуер, и като проектант, и като внедрител, и като продавач, и като държавен чиновник ... Демек, ти сега пътуваш натам, откъдето аз се връщам. Така е, но вината не е моя. Имаш известна преднина с привилегията на възрастта. По-скоро си от поколението на майка ми в занаята или малко след него. Но това не променя нещата. Възрастта ти няма да ми промени ... подхода и процедурата. Мисля, че, в интерес на работата, ще да преодолея синовния сантимент към твоето поколение. |
Може би, ако се беше обадил на Юри, той е щял да ти го обясни в неофициален порядък. Е ми затова не му се и обадих. Защото на "презентацията" ( НР прилапа първите милиони без никакъв резултат ) изобщо не стана дума за състоянието на администрациите като условие това всичко показвано да сработи с очаквания резултат за конкретните потребители. В неофициален порядък да ми го казва нямам нужда. Аз си го знам. Имаше нужда тази аксиома да бъде в центъра на усилията на държавата и целта на тези усилия да са преди всичко вътрешните административни процеси. В началото. А какво стана? Клиента, та клиента! Погледни в архивите правилата на ОПАК! Ми човек да се чуди какви словестни еквилибристики да прави ( ако е решил да си подрежда къщичката ), за да съответстват проектите на целите, разрешените дейности, и индикаторите! Но иначе си прав. И проблемът е точно в твойте горни думи. Това, което Алкалай щеше да ми го каже неофициално, трябваше да бъде държавната политика. |
Училият "Информационни технологии", или училият " Публична администрация"? От самото начало се тръгна по погрешния път, резултатите от който са пред очите ни. Парите изхарчени и усвоени, има отделни неща направени, има и такива, които са направени, но не работят, защото администрациите нямат готовност. (Не е случайно, че сега администрациите ги натискат. Но ги натискат пак само за изхода ) Има и неща, за които дадените пари са хвърлени на вятъра. И той ги е отнесъл в нечии джобове. Сгрешена била концепцията. Ми сгрешена е. Кой трябваше да внесе или поне да подскаже корекции? Който знае кое как става. И ... двамата. А на практика - ни един от двамата. Имам колеги, дето им свалям шапка на знанията, уменията, опита и нестихващия иновативен ентусиазъм. Но тях никой не ги повика и никой не ги попита. Никой не ги събра на едно място. За да обсъдят нещата. Не че щяха да са на едно мнение за всичко или дори за повечето. Но можеше да се започне от това, по което мнението им съвпада - и като приоритет, и като решение, било то организационно или технологично. На мен, за разлика от големите началници и ... отворковци, ми стига под шапката да знам кое не знам и за кое трябва да питам или пък направо да делегирам взимането на решение, зад което да застана, с доверието което имам към тях. Но колцина са, които го правят.  |
| Твърде многословно, за да отговоря по същество. Хареса ми идеализираното описание на администрацията от Фърмин. На Летеца да кажа, че тъкмо с Агенция по вписванията имам богат личен опит, още преди създаването ѝ и всичко там беше такова, каквото го описах по-горе. И вината не беше в шефа на агенцията, а в по-ниските нива. |