През изминалата седмица група организации и партии с ляв профил обвиниха данъчната система в България за несправедлива и предложиха мерки за преодоляване на този „недостатък”. Основното притеснение на инициаторите на кампанията е, че социалните и здравните осигуровки, както и ДДС, имат регресивен характер, тъй като оказват по-висока тежест върху домакинствата с по-ниски доходи. Същевременно, според тях, това възпира основния двигател на икономическия растеж в България – потреблението на домакинствата. Решението им е да се въведе необлагаем минимум за данъка върху доходите на физическите лица и диференцирана ставка на ДДС за някои групи стоки, припомня предложенията Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Не става ясно защо се предлага промяна в данъка върху доходите, който няма регресивен характер, напротив – той е възможно най-справедливият данък, тъй като облага всички трудови доходи с една и съща ставка и без възможност за изключения. Още повече, че тежестта му върху доходите – 10%, е в пъти по-ниска в сравнение с тежестта на осигуровките, която е около 32% и се изкривява от наличието на минимални и максимални осигурителни доходи. При такова съотношение е логично да се мисли за намаляване на осигурителната, а не на данъчната, тежест върху доходите.
Нещо, което не се споменава в изложените предложения, е, че ниската ставка на подоходния данък от 10% е възможна именно защото той се изчислява върху широка данъчна основа без изключения. Въвеждането на необлагаем минимум естествено ще доведе до загуба на приходи от този налог и ще подтикне правителството да компенсира загубата или с по-ниски разходи, или по-високи приходи, или с някаква комбинация от двете мерки. Историческият опит показва, че първото е малко вероятно, така че може да се очаква повишаване на ставката на подоходния данък, което ще навреди на икономическата активност. Това обаче е в тотален разрез с тенденциите в ЕС, където данъците върху труда намаляват през последните години.

Другата идея на инициативата е диференциране на ДДС за определени стоки, тъй като, според организаторите, потреблението е основният двигател на икономическия растеж в България и има нужда от подкрепа. Оставяме настрана факта, че това предложение пренебрегва опита на редица други страни с косвения налог. Този опит е обобщен от изследване на МВФ, представящо добрите практики от прилагането му както следва: Използване на единна ставка по възможност без изключения и широка облагаема база с минимални изключения.

Самата идея за стимулиране на икономиката през данъците върху потреблението почива на грешното разбиране за двигателите на икономическия растеж в България през последните години. Това е силно остаряло виждане, което може и да се приеме за вярно в периода 2001-2008 г., когато в пет от осем години приносът на потреблението на домакинствата към реалния икономически растеж е бил по-висок от този на износа. Въпреки това разликата е пренебрежима.
От 2010 г. насам няма година, в която приносът на износа да е по-нисък от този на потреблението, като разликата не се измерва в десети от процентния пункт, а в пъти.

И ако това не е достатъчно да ни убеди, може ясно да се види динамиката на отделните компоненти през годините. Докато потреблението на домакинствата формира близо 66% от БВП през 2000 г., а износът – малко над 36%, то през 2008 г. това съотношение е 65% спрямо 52%, а през 2016 г. – 61% спрямо близо 64%. С други думи за 16 години делът на потреблението на домакинствата в БВП намалява, а този на износа се увеличава и вече е по-голям, което означава, че 1% увеличение на износа води до по-голям ефект върху ръста на икономиката от 1% увеличение на потреблението.

Не е случайно, че данъчната структура в България е такава – това е естествен еволюционен процес, който е резултат както на особеностите на местната икономика, така и на необходимостта за бързо догонване (конвергенция) на богатите страни в ЕС. Догонването може да стане само чрез генериране на инвестиции и изпреварващ ръст на производството, а оттам – и на благосъстоянието. Въпреки че се движи в правилната посока, българската икономика е далеч от желаната степен на развитие.

Инвестициите в дълготрайни активи като дял от БВП са едва 19%, което е близо до средното ниво за страните в ЕС, но е далеч от нивата преди 2009 г. Още повече, че средноевропейското ниво няма да позволи на страната да постигне желания бърз икономически растеж, за да догони богатите страни членки.

Предвид казаното дотук, хубаво е да се мисли за политики за ускоряване на икономическия растеж, а оттам и за повишаване на благосъстоянието на населението, но е още по-хубаво тези политики да почиват на факти, а не на пожелания. Също така е хубаво да се атакуват проблемите – ниските доходи, а не да се използва данъчната система като инструмент на социалната политика. Ниските доходи не са следствие на плоския данък върху доходите на физическите лица, а са резултат от фалиралата разходопокривна пенсионна система, ниско ниво на образование и квалификация на част от хората в трудоспособна възраст, недостатъчно привлекателна инвестиционна среда и т.н. Нито едно от тези неща няма да се промени с компрометирането на данъчната система.

егати демодираната матрица в мисленето.

осигуровките у нас са квазиданък. друг дефект на вашингтонската матрица.

Точно в това е проблемът, че на България и липсва Ли Куан Ю.

Точно в това е проблемът, че на България и липсва Ли Куан Ю.

Кой пък ти е казал, че начинът по който е действал въпросният Ли Каун в Сингапур би дал същите резултати в България?!?

Ли Куан Ю: "Эта книга не является набором практических рекомендаций относительно того, как развивать экономику, создавать армию или строить государство. Это рассказ о тех проблемах, с которыми столкнулись я и мои коллеги, и о том, как мы их решали. Повествование в моей предыдущей книге велось в хронологическом порядке. При таком подходе этот том получился бы слишком объемным, поэтому я построил книгу по тематическому принципу."

Някой ден може да напишем и една друга книга: "България, от Първия свят в Третия (1989-2029 г).

Для решения этой проблемы мы сконцентрировали наши усилия на создании
промышленности. Несмотря на то, что наш внутренний рынок был очень мал - наше
население составляло всего два миллиона человек - мы ввели протекционистские меры для
защиты произведенных в Сингапуре автомобилей, холодильников, кондиционеров,
радиоприемников, телевизоров и магнитофонов в надежде на то, что в будущем мы сможем
производить их у себя. Мы также поощряли наших бизнесменов, которые основывали
небольшие фабрики по производству растительного масла, косметики, москитовых сеток,
крема для волос, туалетной бумаги и даже нафталиновых шариков. Мы сумели привлечь
инвесторов из Гонконга и Тайваня, которые построили фабрики по производству игрушек,
текстиля, и готовой одежды.
Начало было мало обещающим. Индустриальный район Джуронг (Jurong) на западе
Сингапура пустовал, несмотря на то, что мы вложили значительные средства в развитие его
инфраструктуры. Мы делали много ошибок. Так, невзирая на то, что Сингапур не имел
достаточных ресурсов пресной воды, а его территория была слишком мала, чтобы допустить
загрязнение прибрежных вод, наше Управление экономического развития пошло на создание
совместного предприятия по переработке макулатуры с бизнесменом, у которого не было
никакого опыта работы в этой отрасли. Мы также вложили средства в производство
керамики, в этой сфере у нас также не было никакого технического опыта. Оба предприятия
потерпели неудачу. Мы основали на судоверфи в Джуронге (Jurong Shipyard) совместное
предприятие с "ИХИ" (Ishikawajima-Harima Heavy Industries) по постройке и ремонту
кораблей, и начали производить суда водоизмещением 14,000 тонн типа "Фридом" (Freedom),
а позднее - танкеры водоизмещением 90,000 тонн. Но Сингапур не производил ни стального
листа, ни двигателей и должен был импортировать их из Японии. Построив 16 судов типа
"Фридом" и 3 танкера, мы прекратили строительство судов, за исключение строительства
маленьких судов водоизмещением до 10,000 тонн. Это было просто невыгодно, в отличие от
судоремонта, который требовал значительных затрат труда.