Всякого рода разгул страстей, своеволия и распущенности достигает в возрожденческой Италии невероятных размеров. Священнослужители Много се съмнявам в "безусловния авторитет". Средата на XIV-ия век (Декамерон е публикуван през 1353) е преломно време в Европа, по-лошо дори от нашия "преход". Това е краят на неколковековно благоприятно развитие на производителните сили, търговията и обществата. Ранният Ренесанс е едно от следствията му. Другите са: рязкото намаляване на работното време, необходимо за осигуряване на тогавашните потребности - работната седмица е била 26 часа през топлите сезони и само 14 часа през студения; увеличаването на свободното време - няма да имаш много желание и сили за разпуснатост, ако бачакаш по 60-70 часа седмично; освобождаването на работна ръка и, съответно, ръстът на безработицата и нуждата да се търсят по-"такива" източници на прехрана; отслабването на семейните и родовите връзки; появата на значителни богатства у привилегированите прослойки; задълбочаване на неравенството... Изброеното, а не Декамерон и свещениците, са истинските причини за разгула. В средата на XIV-ия век нещата се влошават от започналото застудяване (т. нар. "малък ледников период", продължил до средата на XIX-ия век) и демографския бум от ситите години - на пазаря излизат момичетата и момчетата, родени през 30-те и 40-те години на века. С няколко думи: старият ред е вече разрушен, а нов, разумен и хуманен още няма. Ще минат десетилетия и дори векове, преди да бъде създаден. Любопитно е, че властите опитват да борят кризата със същите методи като през Великата депресия от XX-я век - големи обществени строежи. Строителството на повечето италиански катедрали започва през 1390-те години. С три думи: гледай днешния содом |
Драмата е, че учениците имат различни интелектуалните способности, а програмата е една Различни интелектуални способности имат 30 процента от учениците. 20 процента са изпреварили връстниците си, 10 процента са изостаналите и със специални образователни изисквания. Остават 70 процента, за които учебната програма в сегашния й вид в 8 клас е неподходяща и несъответстваща на интелектуалното им развитие. В случая аз съм експертът, защото работя с децата, а не родителите, бабите, дядовците и Министерството. |
Средата на XIV-ия век (Декамерон е публикуван през 1353) е преломно време в Европа, по-лошо дори от нашия "преход". Бе как така пише се за Декамерон и никой не се сети за ЧЕРНАТА СМЪРТ. Между тридесет и петдесет процента от населението на Европа е изтрито. Социален катализъм, дори и в това, че Светата Църква започва да губи своя безпрекословен авторитет. Единствения отговор който дава е: Божие наказание за Вашите грехове! Покайте се! Между другото и Средновековна България не е подмината от тази смъртоносната вакханалия на бактерията Yersinia pestis. Ей това не ми харесва в автора, че продължава да бори чумните бактерии с преподаване на вероучение в иначе светското българско училище. А пък си пада и йезуит, в преносен смисъл разбира се. |
20 процента са изпреварили връстниците си Това добре го е формулирал Вилфредо Парето в края на 19 в.: Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите. Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: "във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат." Въпросът е Вие като педагог в кого трябва да инвестирате времето и ресурсите си? Въпросът не е еднозначен.. Но просперитетът на обществото като цяло зависи от това. Синът на Моцарт не е задължително, че ще наследи таланта на баща си. Детето на бедни родители може да притежава 100 пъти повече талант областта на математиката например от детето на богати родители. Ама кой ти учи сега математика, физика, биология и инженерство! |