...съжалявам, че темата залитна само в една посока. Ако преподобния бонго беше останал, може би щеше да насочи дискусията към приликите и разликите между социалистическите и социалдемократическите партии (във Франция провалът на Оланд беше още по-грандиозен), за опитите на Corbyn да събуди заспалите лейбъристи като демотнира т.н. "трети път" (аз лично смятам, че той се справя), за крипто-социалиста Барни С. В немската преса и електронни медии никой не нарича "Алтернативата" фашисти, расисти и прочие епитети - популярното и най-използвано е "десни популисти" Rechtspopulisten. Отново бих помечтал за една дискусия досежно т.н. Volksparteien (CDU, CSU, SPD) респективно двете големи партии в Австрия, един уникален политически феномен. Надявам се поне Бъди да се обади по въпроса. За да налея малко вода в спора относно това какви са алтернативните и кой гласува за тях - малко статистика от Der Spiegel (виж долу) - 1 милион симпатизанти на християн-демократите са прехвърлили гласовете си към Алтернативата, но още по интересно е, че 1.6 милиона гласували 2013 за християн-демократите сега са гласували за свободните демократи - странно е как тази ограмна бройка от консерватори са станали фенове на либералната идея. Die Daten der Wählerwanderung zeigen deutlich: Mehr als eine Million Wähler verliert die Union an die AfD. Ein Protest gegen die Flüchtlingspolitik der Kanzlerin? Ein Gefühl der Unsicherheit nach terroristischen Anschlägen in Deutschland und ganz Europa? Darüber lässt sich bisher nur spekulieren. Bemerkenswert ist allerdings, dass noch mehr ehemalige Unionswähler ihre Stimme der FDP gaben als der AfD. Etwa 1,6 Millionen Wähler wechselten vom konservativen ins liberale Lager - womöglich eine sanftere Form des Protests, in der auch die Hoffnung auf ein schwarz-gelbes Bündnis mitschwang - zu dem es nach derzeitigem Stand aber nicht kommen wird. Ето тук Натисни тук има набор от интересни статии, анализи и саттистики за миналите избори - не са на азърбайджански език, всички ще ги разберете. И на края - предстоят избори и в Австрия (през октомври), където също се очакват големи сътресения - за мен там ще е по-интересно - след президентските им избори австрийските "десни популисти" = FPOe са в подем, според последните проучвания почти са се изравнили със социалдемократите, консерваторите са трети, да видим. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
В немската преса и електронни медии никой не нарича "Алтернативата" фашисти, расисти и прочие епитети - популярното и най-използвано е "десни популисти" Rechtspopulisten. По-скоро са национал-популисти. За да налея малко вода в спора относно това какви са алтернативните и кой гласува за тях - малко статистика от Der Spiegel (виж долу) - 1 милион симпатизанти на социал-демократите са прехвърлили гласовете си към Алтернативата Е, да ама левите другари твърдяха, че гласовете за Алтернативата са дошли от ХДС/ХСС. но още по интересно е, че 1.6 милиона гласували 2013 за християн-демократите сега са гласували за свободните демократи - странно е как тази ограмна бройка от консерватори са станали фенове на либералната идея. Протестен вот. Другата алтернатива им е била Алтернативата... |
Алтернативата са дошли от ХДС/ХСС. Пати, прочети отново - беше моя грешка в суматохата - един милион идват действително от християнсемократите. Прощавайте.Като малка компенсация - едно интересно матрялче, английски източник - Натисни тук Малка извадка - AfD got more votes from past non-voters (1.2 million) than from the CDU/CSU (1 million) or SPD (500,000). In many ways this is an anti-Merkel vote, reflecting opposition to her controversial Willkommenspolitik towards refugees, which not only pushed some voters of mainstream parties to switch but also mobilised previous non-voters. The same poll also shows, for example, that 89% of AfD voters thought that Merkel’s immigration policies ignored the “concerns of the people” (ie German citizens); 85% want stronger national borders; and 82% think that 12 years of Merkel is enough. In other words, AfD has clearly profited from the fact that immigration was the number one issue in these elections. | |
Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: sybil |
"Резултатите от германските избори показват, че моделът на големите коалиции се е изчерпал и не вдъхва доверие в гражданите. Ангела Меркел получи 8% по-малко в сравнение с предишните избори. Социалдемократите в Германия, като част от досегашната управляваща коалиция, направиха много за подобряване на социалните условия в страната, но за съжаление това остана неразбрано от избирателите", смята Станишев. Ох, милия ... Пак не го разбраха ... |
Пати, прочети отново - беше моя грешка в суматохата - един милион идват действително от християнсемократите. Прощавайте. По-точно: 980 000 ХДС/ХСС 470 000 СДП 40 000 леви 40 000 зелени 690 000 негласували на предишните избори http://edition.cnn.com/2017/09/25/europe/germany-afd-election-graphics/index.html |
По-скоро са национал-популисти. По-скоро си прав. Защото, ако проследим откъде е захранен техният резултат, то ще видим, че те получават "матриала" си практически равномерно, според електоралната им тежест, от всички германски политически партии. Това е много важен резултат от анализа. Защото проследява загубата на консолидация като политически, в идеологически смисъл, инвариантен процес. Това е едно политическо ... отлагане. Всяка една от германските партии е с принос в него. Това ми се вижда твърде съществено. Дебатът, който предстои, ще се окаже ... национален, парадоксално надполитически, но и политически, заради формата си. Той ще е и парламентарен, бидейки вече обществен. И още един съществен, според мен, аспект. Алтернативата постига на Изток два пъти по-голям относителен резултат. Не може да се пренебрегне този факт. Защото, поне за мен, е знак, все пак, за тоталитарен рудимент. На Запад позакърнял с годините, на Изток все още ... свеж. Уви. |
Защото, поне за мен, е знак, все пак, за тоталитарен рудимент. На Запад позакърнял с годините, на Изток все още ... свеж. Уви. Не точно. Изтокът продължава да е по-беден въпреки инвестициите в продължение на много години. Освен това когато нормални хора започнат да гласуват за национал-популисти (леви, десни или каквито и да са там) това е сигурен знак, обществото има нужда от дебат по въпроси, които са се премълчавали от политическа коректност или дълги години са били игнорирани от традиционните партии. |
това е сигурен знак, обществото има нужда от дебат по въпроси, които са се премълчавали от политическа коректност или дълги години са били игнорирани от традиционните партии Да. Всъщност, знак е за резултата от игнорирането им. Загубата на консолидация. Политическа и електорална. Разбира се, от гледна точка на вътре партийните мнозинства, интерпретацията би могла да е ... дебатът се състоя, ТЕ загубиха. Но кои са тези ТЕ? Очевидно, застрашените от това да не бъдат представени (чрез партиите, към които традиционно, в една или друга степен, са принадлежали), те са направили избора си. И СЕГА са представени. Отново. Но и ... адекватно. С оглед изменилите се под натиска на събитията предпочитания. Следователно, можем да речем, че политическата система на Германия, като демократична, демонстрира на тези избори адаптивност и заради това, в тоя шибан свят, ... адекватност. Защо тогава да считаме този резултат за непременно негативен. Алтернативата е вече парламентарно представена. Дебатът отива където му е мястото в една демократична парламентарна република - в Парламента и. Амин. |
Фирмине, Пати, прави сте. А може ли тези ваши разсъждения да се отнесат към съседните страни - например Франция? Там един малко известен млад човек създаде партия (движения) и от движение спечели срещу традиционните партии. Или към Австрия, най-близката държава до немския модел? |
Натисни тук авторът е социалдемократ, икономист от екипа на Шрьодер, в момента (от 10-на години и повече) ръководи мозъчен тръст от европейски и американски икономисти (бивши политици), с интересни студии още от времето на първата грпъцка дългова криза, на моменти фен и опонент на Варуфакис (ако помните този смелчак) 26. September 2017 The German election: the wrong issues and no concept for the future A lot can happen in four years. In the previous German general election the centre-left won a majority. The Social Democratic Party (SPD) was in a position to form a government with the Greens and the Left Party (Linke), which could have ended the political stagnation in Germany and might even have provided Europe with a new, progressive impulse. The SPD could just as well have forced Angela Merkel to head a minority government, giving the SPD a chance to influence policy as a strong opposition party. Instead the social democrats chose the line of least resistance, joining Merkel in a grand coalition and supporting policies that were the exact opposite of social democrat principles and goals. Today the SPD is faced with a disaster of its own making, even though Merkel’s Union (a uniting of her Christian Democratic Party, CDU, and the Bavarian sister party, the Christian Socialist Union, CDU), had its worst election result in 50 years. One wonders how much free booze was served beforehand to those attending the election “celebration” at SPD headquarters in Berlin to make sure that the crowd cheered the speech of the party’s leader, Martin Schulz? The SPD does not have any viable political options left – something that at least the party leadership seem to have understood. But that will not stop the SPD from carrying on in the same manner. Without any real alternative policies the SPD will have difficulty developing a strong profile, especially when faced by the mixed bag of policies to be laid out by a future coalition of Merkel’s Union, with the Liberal Free Democrats (FDP) and the Greens. The most ridiculous sound bite following the election results was the SPD’s incessantly repeated claim: “Together we win, together we lose”. This is the sort of thing one might expect of a football club that is facing relegation, where no one is willing to take responsibility for the debacle. For the SPD that means implicitly, we shall change nothing, and our leader was merely a figurehead, without the character to take responsibility for the failed party programme. Had Jeremy Corbyn not been so successful in the recent British general election, he would surely have resigned as head of the Labour Party, as he was responsible for its new progressive policy. In other words, since Schulz contributed nothing to the SPD’s political programme, he can hardly be held responsible for its failure. In the television coverage following the initial election results, Ms Merkel appeared tired and frustrated. She too should have resigned – something she realised during the broadcast. The new coalition will be much more difficult to manage than with the SPD, because of the major policy differences between the FDP and Greens. She not only has to find compromises, she has to deal with the puffed up leader of the Liberal party, Christian Lindner. During the election German society demonstrated that it has lost the measure of things political. Not just in the television debate between Merkel and Schulz, but in almost all the programmes produced by the media, the policy on refugees was trumpeted as the most important issue of the election. This provided the ultra-right party, Alternative for Germany (AfD), with its anti-immigrant, ultra-nationalist, anti-muslim ideology with the ideal political nourishment. Ms Merkel has already answered innumerable questions concerning her refugee policy in 2015, but when the AfD declared that its principal goal, with its freshly won seats in parliament, will be to question the legality of some of those past policy decisions, she may well be thinking this might be too high a price for even her to pay. It was therefore not surprising that, in the post-election television discussion, Ms Merkel agreed with Katja Kipping, co-leader of the Left Party, who complained that too much importance had been given to the refugee question and that other pressing issues had been ignored: social policy, increasing inequality, poverty and pensions, neglected investment in public infrastructure, the desolate state of the European Union. All of these were disregarded because of the irrational obsession of the German media, especially the state-owned media, with portraying the refugee policy as the most important election issue. I do not believe that there is a particular right-wing bias behind this. But the refugee issue is an easy one for journalists to comprehend: the questions are clear and the differences between the parties are simple to identify. Why should journalists tackle difficult issues such as European economic and finance policy, when they can produce a much better show using such a simple issue? What Germany can now expect will be an unprecedented descent into arguments about detail. Ms Merkel will try to press on with her policies as usual. The Greens, the weakest party in the coalition, will battle every inch of the way to improve Germany’s policy on climate change. The FDP will attempt to shrink the state wherever possible. This is a fundamental clash, even though the rhetoric of the two parties is similar. To prove that it has some say in policy the FDP will also press for more privatisation and support for medium-sized businesses. That will not only increase inequality in German society, it will also exacerbate past errors in Germany’s state pension programme. The FDP’s EU policy is especially disastrous, and the Greens will probably not be strong enough to limit the damage done. The FDP wants to make every member state responsible for any negative developments, it refuses to recognise the EU imbalances caused by Germany, and would dearly love to introduce a bankruptcy law for individual EU states. Since the FDP has no economic policy worthy of the name, it will refuse to recognise the catastrophic policy errors of the past few years which even conservatives now take on board. Should Mr Lindner, manage to get himself made finance minister, we could all find ourselves begging for the return of Wolfgang Schäuble. This article has also been published on Brave New Europe and on Makroskop. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
It was therefore not surprising that, in the post-election television discussion, Ms Merkel agreed with Katja Kipping, co-leader of the Left Party, who complained that too much importance had been given to the refugee question and that other pressing issues had been ignored: social policy, increasing inequality, poverty and pensions, neglected investment in public infrastructure, the desolate state of the European Union. Което ни кара да мислим, че фрау Меркел би предпочела да приеме боя с левите на полето на вечните въпроси за неравенството, бедността, социалните политики, но не и да води битка с алтернативните по въпроса с мигрантите. Ама ... шъ и съ наложи ... Щото те, очевидно, за това са там, в Парламента. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
this is an anti-Merkel vote, reflecting opposition to her controversial Willkommenspolitik towards refugees, С това всичко е казано. Няма ляво-дясно, идеологии и т.н. |
Памфуций, да отговоря на питането ти в затворената тема - вероятно не можеш да четеш цялото съобщение поради избрания от мен начин на посочване на хипервръзката (аз също имам такива проблеми). Ще отбележиш, че няколко мои мнения са редактирани 4-6 пъти поради тази причина - ако използвам най-десния знак (веригата), както ни се препоръчва, не се получава връзката, като цитирам цялата пътечка (чрез цопи-пасте) не се чете целия текст, § 22. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
За много дълги хипервръзки помага http://tinyurl.com/ |
Ще отбележиш, че няколко мои мнения са редактирани 4-6 пъти поради тази причина - ако използвам най-десния знак (веригата), както ни се препоръчва, не се получава връзката, като цитирам цялата пътечка (чрез цопи-пасте) не се чете целия текст, § 22. Най сигурно е да се пусне връзката, директно като текст. Дори да изглежда, че част от възката е срязана не е проблем. Ето пример: http://www.segabg.com/replies.php?id=301360 Магнитният линк който съм сложил там, за теглене на книгите на Виктор Пелевин също изглежда срязан, но в действителност си е целия там. Това че не се вижда, не пречи да се копира. Същото се отнася и за срязан текст. Ако се копира и постави в Notepad или WordPad например, ще се види целия текст. |
Бавната смърт на европейските социалдемократи … Явно смъртоносният процес се ускорява. Милионерите по света и тяхното богатство достигат нови рекорди Броят на милионерите в света се увеличава с почти 8% през миналата година до рекордните 16,5 млн. души, предава Ройтерс, като се позовава на доклад на глобалната консултантска компания Capgemini. Общото им богатство също достига рекордна стойност – 63,5 трлн. долара, отчита компанията. Състоянието на ултрабогатите – хората с активи на стойност над 1 млн. долара, с изключение на основното им жилище, колекционерска дейност и консумативи, се увеличава с 8,2% през миналата година и се очаква до 2025 г. да надвиши 100 трлн. долара. През миналата година нови 1,15 млн. души са станали милионери, сочат данните. САЩ, Япония, Германия и Китай са страните с най-голям брой милионери – почти две трети от общия брой. В САЩ милионерите се увеличават до 4,8 млн. души през 2016 г. от 4,46 млн. през 2015 г., а в Китай – до 1,13 млн. души от малко над 1 млн. Азиатско-тихоокеанският регион, Европа и Северна Америка допринасят еднакво за увеличаването на богатството. Русия, Бразилия и Канада обръщат негативните тенденции отпреди година, посочва се в доклада. В Русия например благодарение на отскока на фондовия пазар се увеличава както броят на милионерите, така и богатството им с по около 20%. Същевременно Франция изпреварва Великобритания в първите пет държави по брой милионери заради възстановяването на недвижимите имоти. Швеция пък изпреварва Сингапур в първите 25 заради спада на капиталовите пазари в мегаполиса. Проучванията на финансовите активи на милионерите показват, че през второто тримесечие на 2017 г. малко над 31% от активите им са държани в акции през 2016 г. спрямо под 25% година по-рано. Активите им с фиксиран доход се задържат на стабилно ниво от 18% от общото им състояние, а парите в брой се увеличават до 27,3% от 23,5%. Алтернативните инвестиции, като хедж фондове, деривати, чуждестранна валута, стоки и частен капитал, намаляват до 9,7% от 15,7%. Докладът не анализира причините за това преразпределяне, но по-силният глобален растеж, съчетан с огромна ликвидност след години на безпрецедентни стимули от страна на глобалните централни банки, подкрепи силно капиталовите пазари по света. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
Австрия предизборно е разтърсена от "Фейсбук" скандал, след като в социалната мрежа се появиха две страници, злепоставящи външния министър и лидер на дясната Народна партия Себастиан Курц, който е фаворит за следващ канцлер, съобщи електронното издание "Политико". В едната от тях, озаглавена "Истината за Себастиан Курц", са публикувани манипулирани снимки и видеоклипове на Курц, за когото се твърди, че тайно създава условия за нова мигрантска вълна от ислямските държави и че е част от "съмнителната политическа мрежа" на милиардера Джордж Сорос. Двете страници са блокирани, но се оказа, че зад тях стои нает от управляващата Социалдемократическа партия специалист по политически маркетинг. http://www.segabg.com/article.php?id=875148 http://www.politico.eu/article/austrian-chancellor-kern-rocked-by-facebook-scandal/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |