ORANUS -ът (на руски „устогъз“) или литературно за икономиката
Добави мнение Мнения:11
| "Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване. От гледна точка на тази дисциплина всеки човек е клетка на организма, който древните икономисти наричат мамона. В учебните материали на фронта за пълно и окончателно освобождаване той се нарича просто ORANUS (на руски „устогъз“  . Това по-добре отговаря на неговата истинска природа и не оставя място за излишни мистични спекулации. Всяка от тези клетки, тоест всеки човек, взет в своето икономическо качество, има своеобразна социално-психическа мембрана, способна да пропуска парите (които в организма на орануса играят ролята на кръв или лимфа) навътре и навън. От гледна точка на икономиката, задачата на всяка клетка на мамената е да пропусне през мембраната колкото се може повече пари навътре и колкото се може по-малко — навън.Императивът на съществуването на орануса обаче като цяло налага през клетъчната му структура да преминава все по-усилващ се паричен поток. Затова в процеса на своята еволюция оранусът (а той се намира на стадий на развитие близък до този на молюските) развива подобие на елементарна нервна система, така наречената „медиа“, чиято основа се явява телевизията. Тази нервна система разпраща по виртуалния му организъм нервни сигнали, управляващи дейността на клетките монади. Тези сигнали биват три вида и се наричат орални, анални и изтласкващи оу-импулси (от търговско-рекламното междуметие „wow!“ .Оралният оу-импулс подтиква клетката да поглъща пари, за да унищожи страданието от конфликта между собствения си образ и образа на идеалния „свръх-аз“, създаван от рекламата. Трябва да отбележим, че въпросът не е във вещите, които могат да се купят с пари, за да се въплъти този идеален „аз“ — въпросът е в самите пари. И наистина — много милионери ходят със стари дрехи и карат бракми — но за да си позволиш това, трябва да си милионер. В такава ситуация един бедняк би страдал ужасно от когнитивния дисонанс и тъкмо затова мнозина бедни хора се стараят да се облекат в скъпи и хубави дрехи дори с последните си пари. Аналният оу-импулс кара клетката да отделя пари, за да изпита наслада при съвпадането на споменатите по-горе образи. Доколкото двете описани действия — поглъщането на парите и отделянето им — взаимно си противоречат, аналният оу-импулс действа в скрита форма и хората са убедени, че удоволствието само по себе си не е свързано с акта на харченето на средства, а с придобиването на една или друга вещ. Макар да е очевидно, че един часовник за петдесет хиляди долара като физически обект не може да достави на човек повече удоволствие, отколкото един часовник за петдесет долара — цялата работа е в сумата пари. Оралният и аналният импулс са наречени така по аналогия със сфинктерните функции, макар че би било по-точно да ги съотнесем с вдишването и издишването: чувствата, които предизвикват, приличат на своего рода психическо задушаване или, във втория случай, на хипервентилация. Най-интензивно орално-аналното дразнене бива в казиното или по време на спекулации на фондовата борса, макар начините за оу-стимулация да могат да бъдат най-различни. Изтласкващият импулс потиска и изтласква от човешкото съзнание всички психически процеси, които могат да попречат на пълното отъждествяване с клетката на орануса. Той възниква, когато в психическия дразнител отсъстват орално-аналните съставляващи. Изтласкващият импулс е заглушител-jammer, който пречи на предаването на нежелателната радиостанция, като генерира интензивен шум. Действието му е изразено великолепно в пословиците „Money talks, bullshit walks“ и „If you so clever show me your money“, тоест „Парица е царица“ и „Акъл не ща, пари ми дай“. Без това въздействие оранусът не би могъл да накара хората да изпълняват ролята на негови клетки. Вследствие въздействието на изтласкващия импулс, който блокира всички фини психически процеси, несвързани с движението на парите, светът започва да се възприема изключително като въплъщение на орануса. Това довежда до ужасни резултати. Ето как описва вижданията си един брокер от Лондонската борса: „Светът е място, където се срещат бизнесът и парите“. Няма да е преувеличение, ако кажем, че това психическо състояние е широко разпространено. Всичко, с което се занимават съвременната икономика, социология и културология, всъщност е описанието на процесите на обмяна и на соматичните процеси в орануса. По своята природа оранусът е примитивен виртуален организъм от паразитиращ тип. Особеното при него е в това, че той не паразитира върху един определен организъм донор (приемник), а превръща другите организми в свои клетки. Всяка негова клетка всъщност е човешко същество с безгранични възможности и право на свобода по рождение. Парадоксът е в това, че оранусът като организъм еволюционно стои много по-ниско от всяка от своите клетки. Абстрактното мислене му е недостъпно, недостъпна му е дори саморефлексията. Може да се каже, че прочутото око в триъгълник, изобразено на банкнотата от един долар, в действителност не вижда нищо. То просто е нарисувано на пирамидата от роден в Одеса художник — и толкова. Така че, за да не се притесняват предразположените към шизофрения конспиролози, би било най-добре да му се сложи една черна превръзка. " |
Generation «П» Виктор Пелевин Радвам се, че и други го четат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
  Пелевин Виктор - Собрание произведений [1989-2016, FB2, RUS] Виктор Олегович Пелевин — российский писатель книг. Основная идейная платформа творчества дзен и связанные с ним эзотерические и мифологические подтексты с одной стороны, и масскульт, реклама, культ потребительства, манипуляции сознанием обывателя с другой. В собрание произведений вошли все романы, повести, рассказы, эссе, а также статьи автора вышедшие на настоящий момент. Биография: Родился в Москве 22 ноября 1962 года. В 1979 году окончил московскую среднюю английскую спецшколу № 31 (сейчас гимназия им. Капцовых № 1520). Эта школа находилась в центре Москвы, на улице Станиславского (теперь Леонтьевский переулок), считалась престижной, там же работала завучем и преподавателем английского языка мать Виктора — Ефремова Зинаида Семёновна. Его отец, Олег Анатольевич, тоже работал преподавателем — на военной кафедре в МГТУ им. Баумана. Преподавателем является и брат В. Пелевина — он читает курсы по истории русской культуры в Институте Культурологии ГАУГН. В 1985 году В. Пелевин окончил Московский энергетический институт по специальности электромеханик, учился в Литинституте, но был отчислен. Несколько лет являлся сотрудником журнала «Наука и религия», где готовил публикации по восточному мистицизму. Первое опубликованное произведение — сказка «Колдун Игнат и люди» (1989). Книги Пелевина переведены на все основные мировые языки, включая японский и китайский. Пьесы по его рассказам с успехом идут в театрах Москвы, Лондона и Парижа. French Magazine включил Виктора Пелевина в список 1000 самых значимых современных деятелей мировой культуры (Россия в этом списке, кроме Пелевина, представлена также кинорежиссёром Сокуровым). В конце 2009 года по результатам опроса на сайте OpenSpace.ru был признан самым влиятельным интеллектуалом России. Романы 1992 Омон Ра 1993 Жизнь насекомых 1996 Чапаев и Пустота 1999 Generation П 2003 Числа 2004 Священная Книга Оборотня (А Хули) 2005 Шлем ужаса. Креатифф о Тесее и Минотавре 2006 Empire V (Ампир В) 2009 t 2011 S.N.U.F.F. 2013 Бэтман Аполло 2014 Любовь к трем цукербринам 2015 Смотритель. Том 1. Орден желтого флага 2015 Смотритель. Том 2. Железная бездна 2016 Лампа Мафусаила, или Крайняя битва чекистов с масонами Повести 1990 Затворник и Шестипалый 1991 Принц Госплана 1993 Желтая стрела Рассказы 1989 Колдун Игнат и люди (Сказочка) 1990 Оружие возмездия 1990 Реконструктор (Об исследованиях П. Стецюка) 1991 Вести из Непала 1991 Встроенный напоминатель 1991 Девятый сон Веры Павловны 1991 День Бульдозериста 1991 Жизнь и приключения сарая номер XII 1991 Луноход (отрывок из повести «Омон Ра» 1991 Мардонги 1991 Миттельшпиль 1991 Музыка со столба 1991 Онтология детства 1991 Откровение Крегера (Комплект документации) 1991 Проблема верволка в средней полосе 1991 Синий фонарь 1991 Спи 1991 СССР Тайшоу Чжуань. Китайская народная сказка (Правитель) 1991 Ухряб 1991 Хрустальный мир 1992 Ника 1993 Бубен верхнего мира 1993 Бубен Нижнего мира (Зелёная коробочка) 1993 Зигмунд в кафе 1993 Иван Кублаханов 1993 Происхождение видов 1994 Тарзанка 1995 Папахи на башнях 1996 Водонапорная башня 1996 Святочный киберпанк, или Рождественская Ночь-117.DIR 1997 Греческий вариант 1997 Краткая история пэйнтбола в Москве 1999 Нижняя тундра 2001 Time Out (Тайм-аут, или Вечерняя Москва) 2002 Встроенный напоминатель 2003 Акико 2003 Запись о поиске ветра 2003 Македонская критика французской мысли 2004 Свет горизонта (дополнение к «Жизни насекомых» 2005 Who by fire 2008 Кормление крокодила Хуфу 2008 Пространство Фридмана 2010 Тхаги Сборники 1991 Синий фонарь 2003 Диалектика Переходного Периода из Ниоткуда в Никуда (ДПП(NN)) 2005 Relics Раннее и неизданное 2005 Все повести и эссе 2005 Все рассказы 2008 П5 Прощальные песни политических пигмеев Пиндостана 2010 Ананасная вода для прекрасной дамы magnet:?xt=urn:btih:FE514E3FA601A618B498F01C5E6DD3A24CA9F94C&tr=http%3A%2F%2Fbt2.t-ru.org%2Fann%3Fmagnet&dn=%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BD%20%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%20-%20%D0%A1%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9%20%5B1989-2016%2C%20FB2%2C%20RUS%5D | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| "Курсът „Основи на криптодискурса“ (Скотенков го води две години в Дипломатическата академия) става безспорният крайъгълен камък, по който може да се съди в каква посока са еволюирали възгледите му с възрастта. Най-лесно ще обясним какво е „криптодискурс“, като си послужим с откъс от една лекция. По-долу цитираме запазен ръкописен конспект на един от присъствалите, където устната реч на Скотенков по всяка вероятност е претърпяла значителни съкращения. Нива на криптодискурса Всеки дипломатически или публицистичен дискурс винаги има две нива: 1) външно, формално-фактологическо (геополитическо), 2) „същностно“ — реален енергиен пълнеж на дискурса, метатекст. Манипулирането на фактите служи само за външно оформяне на енергийната същност на всяко изказване. Представете си например на прием в посолство прибалтийски дипломат да ви каже: — В по-широка историческа перспектива Сталин е същият като Хитлер, а СССР е като фашистка Германия, само че с азиатски привкус. А като юридически приемник на СССР Русия е днешната фашистка Германия. На същностно-енергийно ниво това изречение има приблизително такава проекция: „Ваня, носи ме на конче. Аз ще те яхна и ще вляза в Европа, а ти ще ми чистиш обувките за десет евроцента на ден“. На същото ниво отговорът, разбира се, е следният: „Духай ми, блатно лайно, че да ти сипя нефт, а ако духаш добре, може и да купя малко от рибните ти консерви. Пък за това, че сте имали свой СС легион, евреите още сто години ще ви го навират отзад и така ви се пада“. Но на геополитическо ниво същностният отговор се проецира така: — Извинете, но това е доста примитивна концепция. В годините на Втората световна война Съветският съюз е изнесъл на гърба си основната тежест на борбата срещу нацизма, а понастоящем Русия е най-важният икономически партньор на обединена Европа. И всеки опит да се постави под въпрос освободителната мисия на Червената армия е престъпно безсрамие, също толкова отвратително, колкото отричането на Холокоста. Традиционно бедата на руската дипломация е там, че смесва нивата на дискурса. Нашият дипломат най-вероятно би отвърнал направо на енергийно ниво — защото точно така се ражда отговорът в душата. Но дипломатическото майсторство се състои в това внимателно да се парира раждащият се в сърцето същностен отговор, а после с усмивка да се преведе на безупречен геополитически език. Някои смятат, че незабавното преминаване към същностно ниво на общуване не е бедата, а тъкмо силата на нашата дипломация (Лавров). Но това е имперск. подход от миналия век, обусл. от гол. брой танк. дивиз. в Европ. Вече остар. Разл. дипл. школи. Домашна работа. 1) Преведете от геополитически на същностен следния диалог на американски (А) и руски (Р) дипломат: А.: — Русия не е демокрация и никога не е била — а руската държавност от тринайсети до двайсет и първи век представлява постоянно мимикриращо и стремящо се да се въоръжи с най-нови технологии татаро-монголско иго. Р.: — Извинете, но това е доста примитивна концепция. В годините на Втората световна война Съветският съюз е изнесъл на гърба си основната тежест на борбата срещу нацизма, а после е създавал ядрен щит, което е било невъзможно без временно ограничаване на правата и свободите. А всички знаят, че прехвалената американска демокрация е само смокиново листо, което прикрива престъпното безсрамие на мафиите от Уолстрийт, също толкова отвратително, колкото отричането на Холокоста, и това е известно на всички. А вие дори не можете да го изречете на глас. 2) Присъствате на разгонването на несанкциониран митинг в Москва. Към вас се обръща намиращ се там депутат от Европарламента с молба да коментирате ограничаването на свободата ви, на което той е станал свидетел. Във вас се надига следният отговор на същностно ниво: „Мойта свобода, мамка ти, не я ограничават боклуците, дето идват тука веднъж в месеца да насметат за два часа пред десет телевизионни камери трима евреи и един педал, които от това живеят, ами точно вашият шибан Европарламент, заради който аз трябва като последния духач седмици наред да събирам хартийки за виза, че после и да седя три часа на една опашка, дето няма къде да пикая, затова пък пускат Вивалди, та да инвестирам собствените си събрани с кръв и пот евро, с които впрочем утре еба ли го въобще к’во ще стане, във вашите тлъсти гърци и потни италианци — абе вървете на майната си с вашите балтийски рибоебачи и полски плюскачи на картофи, пък аз по-добре да си закарам паричките в Бразилия или Хонконг, или някъде другаде, където няма на влизане да ми пикаят във физиономията, чаткаш ли?“ Задача: преведете на геополитически, като премахнете елементите на hate speech31. Прочетете с лицемерна усмивка." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
| Това е добро. Чудех се дали да направя превод на същностен език на геополитическите изявления на някои русофили, но рискувам да попадна във форумния Сибир за дълго време. |
— В по-широка историческа перспектива Сталин е същият като Хитлер, а СССР е като фашистка Германия, само че с азиатски привкус. А като юридически приемник на СССР Русия е днешната фашистка Германия. А какви са Лорд Солсбъри, Сър Уинстон Чърчил, Кралица Виктория , Лорд Биконсфилд - Дизраели ?  Мемы о добрых англосаксах Как англичане истребили тасманийцев...  Восковая скульптура Труганини стоит в Музее мадам Тюссо в Сиднее Труганини родилась в 1812, а умерла в 1876 году. Она считается последним чистокровным представителем аборигенов Тасмании — острова, который с 1901 года является австралийским штатом. Ее судьба — яркая иллюстрация жизни, а главное — смерти коренных жителей не только острова, но и материка. Переселенцы из Англии и Ирландии решительно расчищали себе место под теплым местным солнцем. В итоге сегодня осталось не более сорока человек, которых белые люди считают аборигенами. Да и те — метисы. Тасмания — остров эндемиков. Даже местные аборигены отличаются от материковых и некоторыми антропологами считаются наиболее архаичной формой современного человека. Но исчезли не только коренные жители. В списке уникальных организмов нет сумчатого волка — он тоже полностью истреблен. Последний известный тасманийский тигр, как еще его называют, жил до 1936 года в столичном зоопарке. Можете полюбоваться на этого красавца.  Аборигены вымерли еще раньше. Сейчас австралийские историки спорят между собой, что больше поспособствовало их полному исчезновению — геноцид или европейские болезни. Однако несколько эпизодов откровенной резни XIX века особо не скрываются. Убийства коренного населения не запрещались, а с началом «черной войны» даже поощрялись — за головы выдавались награды.  УКРАДЕННЫЕ ДЕТИ ( Гитлеру и не снилось, Сталин тихо курить в уголки от ужаса. ) До 1970 года по всей Австралии, включая Тасманию, действовал варварский порядок: детей у туземцев насильно отнимали и помещали в приюты — так будущие хозяева забирают щенков из помета. Только в отличие от животных, у людей сохраняется память о семье и родном очаге. Целью была провозглашена адаптация цветных к жизни белого общества. Действовали жестко, если не сказать, жестоко: детей отнимали обманом (например, говорили, что ребенок после родов умер), заставляли неграмотных людей подписывать бумаги об отказе, просто забирали силой. 26 мая 1997 года в парламенте прозвучал доклад генерального прокурора «Вернем их домой», с которого началась кампания по восстановлению справедливости. Документ обильно проиллюстрирован историями о судьбах таких детей и их высказываниями. Нам сказали всегда быть начеку. Если приезжали белые люди, мы должны были бежать в кусты или рощу прятаться. Сейчас мы можем воссоединиться с нашими матерями, отцам, сестрами, братьями, тетушками, дядями, но нам не вернуть 20, 30, 40 лет, которые мы провели без их любви и заботы. И они не могут забыть горе и траур, которые пережили, когда мы были от них отделены. Мы остались аборигенами, хотя смотрители, выполняя свою миссию, уничтожали в нас все, что связано с нашей прежней жизнью. Во время набегов на наши лагеря в нас часто стреляли, иногда убивали, но чаще попадали в руку или ногу. У нас нет прошлого, потому что нет происхождения. Мы взялись ниоткуда. В том же 1997 году на острове было принято Заявление об извинениях. Спустя девять лет Тасмания стала первым австралийским штатом, который предложил финансовую компенсацию «украденному поколению» — потомкам аборигенов, насильственно изъятых из своих семей правительственными органами. Впрочем, островному парламенту было легче, чем остальным штатам, — право на компенсацию общим объемом в пять млн австралийских долларов получили всего сорок потомков. Среди них нет ни одного «чистокровного» аборигена — все метисы. «Чистокровные» вымерли, как вымер сумчатый волк. Перед смертью Труганини просила развеять свой прах над каналом д'Антркасто — проливом, отделяющим Тасманию от ее родного островка Бруни, где испокон веку жило ее племя. Однако женщину похоронили на заброшенной фабрике в пригороде Хобарта. Через два года останки выкопали, скелет поместили в музей, где он находился ровно век. Последняя воля последней тасманийки была выполнена лишь в 1976 году. Можно ли представить музей, в котором выставлен напоказ, как кости вымершего млекопитающего, скелет человека, жившего совсем недавно и имеющего имя? Например, английской королевы Виктории, в эпоху которой жила Труганини.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Majorov |
А какви са Лорд Солсбъри, Сър Уинстон Чърчил, Кралица Виктория , Лорд Биконсфилд - Дизраели ? Човече, аз съм последния , който ще тръгне да защитава англосаксите.  Но да не забравяме, че в случая става въпрос за литература и то художествена. Между другото, автора в същото произведение, откъс от което съм цитирал, нарича англосаксите - ъглосакси от - "Ugly". Текста е най-вече ироничен . Жив и здрав бъди. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
| — Следваща спирка — „Динамо“, — съобщи гласът от високоговорителя. Пътникът, седнал отсреща — един много странен наглед човек със сипаничаво кръгло лице, с мръсен ватен халат и чалма със следи от зелена боя — улови празния поглед на Сердюк, втренчен в него от няколко минути, почеса се по ухото, вдигна два пръста към чалмата си и каза високо: — Хайл Хитлер! — Хитлер хайл — любезно отвърна Сердюк и отмести погледа си. Беше напълно необяснимо, какъв е този човек и защо пътува с метрото — с такава мутра би могъл да се вози най-малко в БМВ. Точно над главата на особняка с престилката висеше плакат с пшеничена нива, на който някога е пишело: „Туй е нашето богатство“, но първото „т“ бе заменено с „х“ и накрая имаше удивителна. Сердюк въздъхна с разбиране, извърна се и зачете книгата върху коленете на съседа си отдясно — станала на баница брошура, обвита с вестник и надписана с химикалка: „Японският милитаризъм“. Вероятно бе някакво полусекретно съветско помагало с пожълтяла хартия и странен шрифт; в текста имаше доста курсивирани японски думи. „При тях — прочете Сердюк — социалният дълг се преплита с чувството за естествен човешки дълг и е извор на дълбоко емоционална драма. За японците дългът е изразен в актуалните и до днес понятия «той» и «гири». «Той» е «дългът на благодарност» на детето към родителите, на васала към владетеля, на гражданина към държавата. «Гири» е «дълг», който изисква от всеки човек да действа според положението и мястото си в обществото. А също е дълг и към самия себе си: опазване на честта и достойнството на собствената личност, на собственото име. Готовността за саможертва в името на «той» и «гири» е своеобразен социален, професионален и човешки кодекс на поведение“. Пътникът изглежда забеляза, че Сердюк наднича в книгата му, вдигна я чак до лицето си и така я обърна, че текстът стана напълно невидим. Сердюк затвори очи. „Затова живеят нормално — помисли си той, — защото винаги помнят, че дългът ги зове. А не като нас — само да къркат.“ | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
Добави мнение Мнения:11