
В. "Свобода", 14.05.1870г.: "Пишат ни из Цариград, че руският посланик генерал Игнатиев, поддържа фанариотския патриарх и заставлява турското правителство да измени Ферманът за полза на гръцката патриаршия. Това също известие се потвърждава днес и от румънския "Ромънул" щото ни накара да изречеме следующите думи: "Не требва да проповедваме славянско братство и братско единство, когато работиме против славянските интереси. Из двете едно: или гърци, или българе, или православие, или народност - средина тука не е възможна, а не и потребна". В. "Македония" 28.12.1871г., П. Р. Славейков: "Силно негодувание владее между българите в Цариград срещу Русия, която явно поддържава патриаршията и желаяла за българския въпрос таквози решение, което е добро за патриарха, но твърде ухрабно за българските интереси и народност. Приказуват, че Русия силно желаела унищожението на 10-и член от Фермана и даже работела за това, както работела и за спогаждането на българе и гърци върху полуподчинението на Българските Епархии под патриаршески престол. На Русия много се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие. И работи Русия с тези намерения и сили да постигне тези цели, без да съгледава, че иска да прави с чужда пита майчин помен. Достолепието на Черквата да се запази, Русия товари с всички жъртви само българите. Българите да останат зависими от Фенер. Българската народност да става подножие на фенерското величие. Българските епархии да пъшкат под чуждото духовно иго и да носят на гърба са тежките разноски на гръцката патриаршия. Не е ли разумно и доброжелателно за някаква си отвлечена идея на православно единство да се жертва цял народ? Много е добра православната Русия, свята Русия?" |
Овчаря 22 Дек 2015 12:07 Бих казал "Майната му на православието", щом се е докарало до там, да произвежда икони на Сталин и Путлер. |
| Статукво (от латински Status quo - "състоянието, в което..." „Запазване на статуквото“ означава оставяне на нещата така, както са в момента. Дипломатите често използват думата при политика на запазване на неопределеността вместо на определяне на състоянието и окончателно разрешаване на проблема. Това от уикито... Ей стуртсо само търсиш къде да захапеш. От царе и попове няма по консервативни. За да можеш да им промениш мнението си трябва я Революция, я Референдум ... |
В. "Свобода", 14.05.1870г.:Пишат ни из Цариград, че руският посланик генерал "В. "Македония" 28.12.1871г., . Приказуват, че Русия силно желаела унищожението на 10-и член от Фермана и даже работела за това, както работела и за спогажданет" Пишат ни - 1870 г.. Приказуват - 1871 г. Иди на първа страница на вестника в чиито форум пишеш и вероятно, ще забележиш, че носи дата 30.9.2017. Ако до сега не си намерил документи, които да потвърдят упоменатото в тогавашната преса, то напразно лееш кървава пот върху клавиатурата. И двете дописки са върху ЕЖК. ![]() |
И двете дописки са върху ЕЖК. Ми да видим кво пише Симеон Радев: ...На 24 февруари 1861 г. вследствие на тия съвети патриарх Йоаким свика един голям събор, който взе две важни решения: той низвергна от духовните им санове тримата възбунтувани български владици: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски, и предложи на българите един проект за тяхното църковно управление, състоящ се от 15 точки. Дейците по Църковния въпрос, които бяха под влиянието на руското посолство, счетоха тия отстъпки за удовлетворителни и в издавания от тях Цариградский вестник, редактиран от Т. Бурмова, те хвалеха Патриаршията за нейното великодушие. Но грамадното болшинство на народните водители в Цариград се обяви категорически против 15-те точки. Тогава започнаха репресалите. На 29 април, в събота, 1861 година, по искането на патриарха, подкрепено от руското посолство, тримата български владици бидоха заточени. На вратите на българския храм във Фенер се спусна черно платно с бял кръст по средата. На другия ден княз Лобанов, който отиваше да прави посещение на патриарха, мина с отворени кола покрай храма, идейки от Кеахтаната, и видя, без да се спре, тоя знак на отчаяние, на всенародна скръб... http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3 |
Ако до сега не си намерил документи, които да потвърдят упоменатото в тогавашната преса, то напразно лееш кървава пот върху клавиатурата. И двете дописки са върху ЕЖК. Виждам държиш да блеснеш с невежество..... |
| не кхде-по Фаренхайт или Целзий, а в малките сантиметри е истината, Понти. Цврчката го дава в милиметри на квадрат, ма пак в микрони, па те му се вързват на подскоците. като не е да рряснеш аргумента по Медведев или Шпонхоер -Карник, в краен случай да разцепиш плота по Рихтер, къде са тръгнали тия аматьори? то самата идея да си го мериш с цврчака е обидна за балканец , ако не е от Банкя, нали? |
Нашите ЕВРОПЕЙСКИ БРАТЯ - мути Кралицата на Англия и Батюшка Бисмарк. ![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Majorov |
Нашите ЕВРОПЕЙСКИ БРАТЯ - мути Кралицата на Англия и Батюшка Бисмарк. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| Щури, само толкова? А как добре тръгна! Давай още! Майоров ![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: gluhar4e |
В. "Свобода", 23.08.1870г. Л. Каравелов: "…Българите още не знаеха, че ония хора, че от които тие очакваха помощ, спасение и избавление, приличат на римските сенатори, които ненавиждат Цезаря (Султана), но в същото време тие самите беха по-големи тирани от него…. Българите още не знаеха, че руският народ във времената на Меншикова търпеше по-тежко и по-гнуснаво робство, неже ле българският. Българете още не знаеха, че русите се продаваха като говеда на пазар". |
| Райхщадско споразумение от Уикипедия, свободната енциклопедия Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878) На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение. Страните подписват тайно споразумение,[1][2] което има два варианта на текста — руски и австрийски. Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“.[3] Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата — Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората — някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдова през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на Санстефанска България невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор — неизпълним. В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о‑в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за свободен град. Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария[4], както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.[5] |
На 29 април, в събота, 1861 година, по искането на патриарха, подкрепено от руското посолство, тримата български владици бидоха заточени. На вратите на българския храм във Фенер се спусна черно платно с бял кръст по средата. На другия ден княз Лобанов, който отиваше да прави посещение на патриарха, мина с отворени кола покрай храма, идейки от Кеахтаната, и видя, без да се спре, тоя знак на отчаяние, на всенародна скръб... Роден 19 януари 1879 г. Ottoman flag.svg Ресен, Османска империя Починал 15 февруари 1967 г. (88 г.) Flag of Bulgaria.svg София, България И Симеон Радев, ще трябва да го е копнал от някъде неподготвен, щото пише га че ли е бил там самия той. Уикито кърти мифки с това роден в Ресен, Османска империя, а починал София, България. Много прецизно написано за Ресен, че е Османска империя в посоченото време и неглижиране, че през 1967 г. България е Народна Република България. ПП Не уважавам автори, които са родени години след някакво събитие, а пишат за него в сегашно историческо време. ППП Те това обяснява писането на СР - "Русофобите, съдружници във вестник „Вечерна поща“ Петър Михайлов и Ставре Наумов, подкрепени от Симеон Радев, по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. " То крушката винаги си има опашка. ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| Да бе Памфуций .. Но ИСТИНАТА Е В СРАВНЕНИЕТО.. Каква е била политиката на Англия, Франция, Италия, Прусия, Бразилия , САЩ .. колко португалски доброволци и въобще войници, са загинали за нашата свобода .. и колко руски. Иначе да! Можела е Русия, повече да направи за нас .. понякога си е гледала нейния интерес и е действала в наша вреда ... .. ей я Солунската Митница .. не е, не е наша ... Що тъй? А другите? Късат си ризата от гърба .. загърбват своите си грижи и неволи - само и само ние, българите, да добруваме .. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sim4o |
| Нито един щурчо не е загинал за освобождаването на България (по-точно е създаването наново), а доста хиляди руснаци, украинци, финландци, молдовци ... и разбира се български опълченци. Това не дава мира на щурчо. Фактите бодат... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
| Днес е денят на поезията. Към Щурчо: Какво добро направи днес? Прошепна ли най-мила дума на някой просяк без адрес, подаде ли му хляб безшумно? Надежда някому дари ли? Сълза изтри ли на сирак? И вдъхна ли на болен сили? Приятел подкрепи ли пак? А защити ли някой с чест? Погали ли бездомно куче? Какво добро направи днес? Какво добро на теб се случи? Спаси ли малко гладно птиче? Любим човек целуна нежно? Припомни ли, че го обичаш? И не подмина най-небрежно боклука, хвърлен на земята? Донесе ли щастлива вест? Усмивка някому изпрати ли? Какво добро направи днес? Нина Чилиянска |