Добави мнение Мнения:14
| Мерси. |
| Весенний день прошел без дела У неумытого окна: Скучала за стеной и пела, Как птица пленная, жена. Я, не спеша, собрал бесстрастно Воспоминанья и дела; И стало беспощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла. Еще вернутся мысли, споры, Но будет скучно и темно; К чему спускать на окнах шторы? День догорел в душе давно. Блок |
 Този дъжд бе падал и преди, но дотогава не бе имал име. Христо го наименова и той зае мястото си в душите: един невинен дъжд, нехайно свързващ и разделящ сезони, възрасти и светове. ...дъждецът на Христо - невинен, нехаен, едва доловим - нежно напоява душите ни, задържа ни (или ни връща) на сладката и мъчителна житейска граница: на ръба на лятото, на стъпка от есента. Помним я, защото никога няма да прекрачим обратно. И още: заради необяснимото, тайнствено чудо, което прави "жените - малко по-замислени, мъжете - много по-добри". Когато за първи път прочетох "Септември" на Христо Фотев, в мен остана някакво усещане, което не се опитах да формулирам. Тук го видях облечено в думи: "Стиховете са някак лесни, измамно семпли..." Благодаря, г-н Донков! * Някога, в едно предаване на "Всяка Неделя" - програма, която гледах редовно и с голям интерес - гостуваше Христо Фотев. В един момент той каза свое стихотворение - и досега си спомням колко ме впечатли то и особено финалът му: Приемам възхитителния риск да бъда жив, не някакъв излишен и мъртъв Христо Фотев да съм аз: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
Добави мнение Мнения:14