Social News
Отиди на страница:
| Джефри Сакс: Най-богатите обявиха война на бедните 82% от създаденото през 2017 г. богатство е отишло в ръцетe на едва 1% от хората на света – най-богатите на планетата, според организацията с нестопанска цел Oxfam. По този повод икономистът Джефри Сакс казва, че „супер богатите са обявили война на бедните”. В неотдавнашния си доклад „Награда за работа, не богатство”, публикуван точно когато световните лидери се готвят да се съберат за предстоящия икономически форум в Давос, Oxfam разкрива влошаващата се криза на неравнопоставеност, в която „ползите от икономическия растеж продължават да се концентрират във все по-малко ръце”. 2017 година е донесла на света „най-голямото увеличение в броя на милиардерите в историята”, според Oxfam. Падат се средно по един нов милиардер за всеки ден през годината. В крайна сметка има 2 043 милиардери (изчислявано в американски долари) на Земята. Девет от десет са мъже. Общото им богатство се е увеличило със 762 милиарда долара за 12 месеца – „седем пъти повече от това, което е достатъчно, за да се преодолее крайната бедност”. 42 от милиардерите притежават толкова, колкото най-бедните 3,7 млрд. души на Земята. Сред топ-богаташите има магнати, технологични предприемачи и наследници на богати особи, често пъти умножаващи богатството си благодарение на движението на фондовите пазари. Начело на списъка на най-заможните отново е основателят на Microsoft – Бил Гейтс. Докато 42 души „притежават същото богатство колкото най-бедните 3,7 милиарда души, 61 човека притежават същото богатство като най-бедните 50%. И накрая: най-богатите 1% милиардери притежават повече богатство от останалата част от човечеството. Понякога свръх-богатите призовават Oxfam да спре да води „класови войни”, казва икономистът Джефри Сакс от Колумбийския университет. „Но истината е, че в много общества, включително в моето, в САЩ, много от супер-богатите в действителност са обявили война на бедните”. Според него, вече е неотложно ребалансирането на „сметките”, за да се защитят правата на бедните и да се възстанови справедливостта в обществата”. Oxfam пък призовава политиците по света да отчетат как икономическата система в света оказва влияние върху бедните хора. В своето изявление организацията подхвърля хипотетично: „един глобален данък от 1,5% върху богатството на милиардерите може да изплати ходенето на училище на всяко дете на света”. |
| Геополитическите рискове сами по себе си са потенциални детонатори за международна криза, а експлозивите са заредени, заяви Трише, включвайки в това число задлъжнялостта. „Не можем да позволим на дълга, както частен, така и публичен, да излезе извън контрол, защото в крайна сметка той ще ни догони“, коментира още финансистът. |
| Роботите изправят пазара на труда пред мащабна криза Преквалификацията може да спаси милиони хора по света от безработицата, пред която неизбежно ще бъде изправено глобалното общество с роботизирането на голяма част от професиите, твърди нов доклад на Световния икономически форум, публикуван тази седмица. Навременната преквалификация може дори да помогне на хората да увеличат доходите си. При всички положения повечето от тях ще трябва да се насочат към съвсем ново поприще. „Светът е изправен пред криза на преквалификацията”, пише в доклада, чието заглавие говори за цяла революция. Ново поколение безработица 400 до 800 милиона души по света ще останат без работа до 2030 г. в резултат на автоматизацията на работните процеси. Прогнозата е на мозъчния тръст McKinsey Global Institute. Това не е изненадващо: всички сме наясно, че технологиите променят света, в който живеем, и в частност много от видовете работа, които познаваме. Най-застрашени, според MGI, са професиите, свързани с рутина. Застрашени от изчезване са дейностите на хора, които сглобяват продукти на поточна линия, секретари, касиери, водачи на камиони, радио и ТВ водещи, служители във вериги за бързо хранене, програмисти. Интересен акцент в прогнозата е това, че богатите нации към 2030 г. ще имат 25% дял на автоматизираните професии, докато при по-бедните страни едва около 9% от работните места ще бъдат превзети от роботи. Така е, защото в тези страни няма достатъчно ресурси, за да се инвестира в автоматизация. В социален аспект това означава, че средната класа в по-бедните страни ще продължи да живее добре доста по-дълго, отколкото в развитите страни, отбелязва популярното издание „The Wired”. Много нови работни позиции ще бъдат създадени за хората, които биват измествани от роботите, предвижда още мозъчният ръст. Парите за тези нови позиции ще дойдат от подобрената продуктивност. Реинвестициите ще се насочат към нови видове индустрии. Проблем остава това, че въпросните нови позиции е много вероятно да изискват от хората да са „техничари” – дори повече, отколкото са „техничарски” повечето работни позиции в момента. Това означава, че преквалификацията ще е от критично значение в идните години. Мащабна преквалификация Без обучение за нови професии, 16% от засегнатите работници няма да имат никакви перспективи за работа в скоро време, според Световния икономически форум. Други 25 процента ще разполагат с нищожен избор за пренасочване: едва 1-3 опции за смяна на работата. От своя страна, преквалификацията носи доста възможности за повишаване на заплатите и социалната мобилност. Средностатистическият работник в САЩ, например, ще може да разчита на 48 различни възможности за промяна на работата – доста богат избор. Това включва и 24 позиции, които могат дори да му осигурят по-висока заплата. При двегодишно обучение, според СИФ, 95% от работниците, които са в риск, ще могат да си намерят нова работа, със средно увеличение на заплатите от 15 000 долара. Това обаче предполага 70% от работещите хора със сменена професия да се заловят с „изцяло нова кариера”. В идеалния случай обучението би трябвало да се съчетае с програми, които осигуряват подкрепа както за намирането на нова позиция, така и финансова помощ, за да смекчат негативите от прехода, заключава докладът. |
| Състоянието на 2500 милиардери – колкото БВП на 150 държави Неравенството между страните "като цяло намалява, но се засилва вътре в самите страни, особено в развиващите се", отчита агенция към ООН днешния свят неравенството по отношение на богатството нараства шокиращо. Милиарди хора са на дъното, без да могат да разчитат на основни човешки права и перспективи за по-добър живот. На върха обаче ресурсите и привилегиите се натрупват с експлозивна скорост. Общото състояние на близо 2500-те милиардери на планетата, превишаващо 7,7 трилиона долара, е съпоставимо с брутния вътрешен продукт (БВП) на четири пети, или 80 процента от страните в света, съобщи пред журналисти говорителят на Фонда на ООН за населението (ЮНФПА-UNFPA) Ричард Колъдж, цитиран от ТАСС, по време на представянето на доклада "Живот в различни светове". В документа е отделено голямо внимание именно на проблема със социално-икономическите неравенства. "Към днешна дата състоянието на 2473-ма милиардери в света, по данни на анализаторската компания Wealth-X, минава сумата от 7,7 трлн. долара. Това е еквивалентът на комбинирания БВП на четири пети от всички страни по света през 2015 г.", става ясно от доклада. Според данните докато няколко привилегировани домакинства имат милиардни бюджети, няколкостотин милиона семейства са принудени да оцеляват с под 1,25 долара на човек на ден. Огромната пропаст между най-богатите и най-бедните е не само несправедлива, но и "застрашава икономиката, общностите и държавите", се казва в доклада. Колъдж заявява още, че неравенството между държавите "като цяло намалява", но то "се засилва вътре в самите страни, особено в развиващите се". По данни на UNFPA от 2008 г. до 2013 г. социалният разрив се е увеличил в 34 страни по света, като доходите на най-богатите 60 процента от населението са нараствали по-бързо от доходите на останалите жители на планетата. Говорителят на фонда изтъкна, че прекомерно голямата разлика между богатите и бедните, освен очевидно негативните последици за самите страни, застрашава и постигането на поставените от ООН през 2015 г. цели за устойчиво развитие, на първо място задачата за премахване на бедността до 2030 г. Според доклада само около половината от жените в света имат платени работни места, а като цяло в световен мащаб жените печелят 77% от това, което получават мъжете. Три от всеки пет жени в света нямат отпуск по майчинство, много от тях плащат "майчинството" от джоба си. Публикуването на доклада съвпадна с Международния ден за изкореняване на бедността, отбелязван на 17 октомври. Във видеообръщение по този случай генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочи, че около 800 милиона души по света живеят под прага на бедността. |
| Бизнесът иска и да бъде удължена продължителността на разрешения достъп до пазара на труда от 12 на 24 месеца с оглед наемане на лица от отдалечени страни – например от Индия и Виетнам. Със същите мотиви се иска и срокът на решението да може да бъде продължен до пет, а не до три години, както е сега. В писмото си работодателите припомнят някои факти, свързани с неблагоприятни тенденции на българския трудов пазар, като посочват необходимостта от по-ефективна намеса на пазара на труда за облекчаване на достъпа до работа в България. В писмото на българските работодатели се казва още, че предпочитат да наемат български работници, но не могат да чакат „отглеждането“, обучението, квалификацията на един работник, защото е дълъг процес. Те смятат за наивно да се очаква, че затварянето на пазара на труда за внос на работници и специалисти от трети държави ще ускори ръста на доходите в страната, както смятат синдикатите. |
| Смартфоните ни правят цифров профил Смартфоните присъстват неизменно в живота ни. Наличието на информация „на върха на пръстите ни“ е безспорно удобство. Ала информацията, която получаваме чрез тях, е само малка част от данните, които устройствата генерират. Следейки и наблюдавайки поведението и дейностите ни, смартфоните изграждат цифров профил на всеки човек – с шокиращо интимна информация за нашия личен живот. Тези записи не са само „дневник“ на нашите дейности. Дигиталните профили, които смартфоните ни създават, се търгуват между немалко компании. Данните се използват, за да се направят изводи и на тази база да се вземат решения, които засягат възможностите, които се отварят пред нас, и съответно нашия живот. Нещо повече – това обикновено се случва без наше съгласие, без наше знание – да не говорим за наш контрол. Новите и сложни системи, вградени в смартфоните, улесняват проследяването и наблюдението на поведението на потребителите. Голяма част от информацията може да бъде събрана от устройствата, докато се използват активно, но също и докато функционират във фонов режим. Тази информация може да включва нашето местоположение, история на търсенията ни интернет, комуникациите ни, дейностите ни в социалните медии, финансите ни, дори биометрични данни – например черти на лицето. Тя може да включва и метаданни. Това са “данни за данните” – като например времето и изпращача на дадено текстово съобщение. Всеки тип данни може да разкрие нещо за нашите интереси и предпочитания, възгледи, хобита и социални взаимоотношения. Например, наскоро проведено проучване на учени от MIT показва как метаданните от електронната поща могат да се използват за очертаване на детайли нашия живот, като показват променящата се динамика на нашите професионални и лични мрежи. Тези данни могат да се използват за извличане на лична информация, включително история на човека, неговите религия или вярвания, политически възгледи, сексуална ориентация и полова идентичност, социални връзки и здраве. Например, възможно лесно е да се добие представа за специфични здравни особености на един човек, ако само се направи връзка между серия от негови телефонни обаждания. Различните видове данни могат да бъдат консолидирани и свързани, за да се изгради изчерпателен профил на всекиго от нас. Фирмите, които купуват и продават данни – брокерите на данни – вече правят това. Те събират и комбинират милиарди единици данни за хората. По този начин правят изводи за тях. Тези изводи могат да изглеждат безобидни, но могат да разкрият чувствителна информация като етническа принадлежност, нива на доходи, образование, семейно положение. Неотдавнашно проучване установи, че седем от десет смартфон-приложения споделят данни с компании за проследяване на трети страни, като например Google Analytics. Данните от множество приложения могат да бъдат свързани с конкретен смартфон, за да се изгради тази по-подробна картина за човека. Иначе казано смартфоните могат да играят ролята на устройства за проследяване – и те изпълняват такава роля. Резултатът е създаването и заздравяването на т. нар. дигитален отпечатък, който осигурява задълбочени познание за живота на човека. Най-очевидната причина за компаниите, събиращи информация за физически лица, е печалбата. Това най-често се изразява в излъчването на таргетирана реклама и предлагането на персонализирани услуги. Някои таргетирани реклами не са непременно проблемни. Но като цяло това изкривява възприятията на хората за околния свят. Таргетираната (целенасочена) реклама, базирана на данните от нашите смартфони, може да има въздействие върху реалния живот – влияние върху прехраната и благополучието, далеч не само посредством покупателните ни навици. Например, хората във финансово затруднение могат да бъдат насочени към реклами за бързи кредити. Те биха могли да използват тези заеми, за да заплатят неочаквани разходи като например медицински разходи. Могат обаче и да се окажат в ситуации на уязвимост, потъвайки в порочна спирала на натрупване на все по-големи дългове. Целенасочената реклама може също така да даде възможност на компаниите да дискриминират хората. Това може да ограничи равните възможности за достъп до елементи, които представляват основни човешки права – като дом и заетост. Така например, расата не е изрично включена в основната информация в потребителския профил на Facebook, но „етническата принадлежност“ на потребителя може да бъде отгатната по страниците, които той харесва и посещава. Разследващи журналисти от ProPublica са установили, че е възможно при излъчването на реклами за жилища или обяви за работа да бъдат изключени потребителите, които „отговарят на определени етнически атрибути“ или дадени възрастови групи. Това е различно от традиционната реклама в печатните медии и телевизиите, която, макар и насочена, не е изключителна (ексклузивна). Всеки може да си купи вестник, дори и да не е типичният читател. Таргетираната онлайн реклама може напълно да изключи някои хора от информационния поток, без те изобщо да подозират. Това е в пълен разрез с общоприетото схващане, че интернет и в частност социалните медии са общодостъпен източник на информация. Данните от социалните медии могат да се използват и за изчисляване на кредитоспособността на хората (въпреки съмнителната надеждност на такива калкулации). Показатели като нивото на изтънченост на езика на потребителя в социалните медии и историята на погасяване на кредитите на приятелите му могат да се използват, за да се съди доколко надежден платец е. Това може да има пряко въздействие върху таксите и лихвените проценти, начислявани върху заемите му, възможността за закупуване на къща и дори перспективите за заетост. Всички тези възможности не са далечни или хипотетични – те съществуват сега. Смартфоните са ефективни устройства за проследяване на самите нас и всеки, който ги използва, е обект на подобни анализи. Невъзможно е да се предвиди и разкрие пълният спектър от начини, по който данните от смартфоните ни се събират и използват. Това, което знаем, е само началото. |
| Износът на 28-те страни членки на ЕС достига 1,87 трлн. евро за периода януари – декември на 2017 г., което е увеличение от 7,7% на годишна база, докато вносът нараства с 8,2% до 1,85 трлн. евро. Търговският излишък на Съюза достига 25 млрд. евро. За сравнение, година по-рано излишъкът е 32 млрд. евро. Търговията в ЕС през миналата година увеличава стойността си със 7,3% до 3,34 трлн. долара. Основните търговски партньори на ЕС са САЩ, Китай, Швейцария, Русия, Турция, Япония, Норвегия, Южна Корея, Индия и Канада. За разлика от ЕС и еврозоната България отчита търговски дефицит през изминалата година от 3,6 млрд. евро, който се увеличава с 1,4 млрд. евро в сравнение с 2016 г. Страната ни увеличава износа си с 11% до 26,6 млрд. евро. Вносът в България отчита ръст от 15% през 2017 г. до 30,1 млрд. евро. |
| Farty passenger forces flight to make emergency landing или чрез Гугъл превод: Отчайващ пътнически полет, за да се направи аварийно кацане  Голямо разпърдяване е станало по време на флайт, стигнало до файт между пасенджъри. A pilot made an emergency landing after a fight broke out over a passenger who allegedly refused to stop passing gas. Two Dutchmen sitting next to the flatulent passenger reportedly asked the man to stop, but he refused and continued to break wind aboard the Transavia Airlines flight from Dubai to Amsterdam Schiphol. The budget airline crew allegedly did not help the passengers after their complaints, Metro reports, leading to a fight between the men. Despite a warning from the pilot, the altercation continued and forced the airplane to be diverted to Vienna Airport, where it made an emergency landing. Police boarded the plane once it landed and removed two women and two men that the pilot reported New York Post, February 18, 2018 |
| Стартира кампания "Спри робополицията" срещу цензурата в интернет Нова кампания, наречена “Спри робополицията”, стартира днес, а целта ѝ е да обърне внимание на планираната от Европейския съюз (ЕС) промяна в регулацията за отговорност на интернет посредниците. Кампанията е инициирана от сдружение “Цифрова република” и е свързана с реформите в регулацията на защитата на авторското право. Според проекта за текст на Член 13 от Директивата за авторско право в цифровия единен пазар доставчиците на интернет услуги, които боравят с потребителско съдържание, ще бъдат задължени да разработват и имплементират алгоритми, чрез които да филтрират съдържанието и да предотвратяват публикуването на съдържание, за което се смята, че е незаконосъобразно. От сдружението са категорични, че текстът в сегашния му вид ще застраши силно свободата на изразяване на потребителите, както и отворения интернет по неговата същност. “Всичко това ще промени начина, по който ползваме интернет. Ще се наложи частна цензура върху комуникациите ни”, коментира Лазарова. Тя подчертава, че предвидените промени са инициирани от големите звукозаписни компании в света, за да се урегулират техните отношения с платформи като YouTube, където голяма част от съдържанието се генерира от потребители. Но извън този контекст Член 13 застрашава да направи потребителите от активни участници в пасивни консуматори на съдържание. Основното притеснение на представителите на “Цифрова република” е, че платформите ще филтрират прекалено много, тъй като алгоритмите няма да могат да различават правомерното от неправомерното ползване на авторско съдържание. Освен това тези платформи ще бъдат ограничени да ограничават максимално рисковото съдържание, което преминава през тях, а това би означавало широкомащабна цензура. Това означава, че платформи като Wikipedia ще бъдат ограничавани, а самите потребители няма да имат достъп до образователни лекции например, ако те съдържат защитени произведения. За да се приеме ново законодателство в Европейския съюс, предложението, направено от Европейската комисия (ЕК), трябва да бъде прието от Европейския парламент и от Съвета на ЕС. България има голяма възможност да повлияе на този текст, тъй като финализирането на позицията на Съвета ще се случи в рамките на Българското председателство, допълват от сдружението. |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: каруцаря |
| Западните милениали изостават от родителите си В развиващите се страни обаче трендът е противоположен Днешните млади работещи хора в развитите страни като САЩ, Великобритания и Европейския съюз имат по-нисък стандарт в сравнение с родителите си, сочи проучване на Resolution Foundation сред 18 000 души. Същевременно, в развиващите се страни като Китай и Индия трендът е противоположен. Анализът сочи, че 78% от младите китайци смятат живота си за по-добър от този на родителите си, когато са били на техните години. За сравнение, този процент във Великобритания е едва 22%. Отделно, 46% от младите хора в Русия смятат, че животът им ще е по-лек спрямо този на родителите им. В Бразилия този процент е 56%, а в Южна Африка 49%. Икономическите кризи в развитите страни, бавният икономически ръст и аутсорсингът на работни места и услуги в страните от развиващия се свят поставят младото поколение в „западните” държави в неизгодна позиция, където те срещат много по-голяма конкуренция на пазара на труда и същевременно по-нисък доход, коментират от българската компания Tavex . Най-силно впечатление прави статистиката на запитаните хора в Германия. Според 46%, младото поколение в Германия живее по-лошо от предишното. Това затвърждава тезата, че има нарастващ песимизъм от страна на младите работещи хора между 25-35 години в развитите страни. Един от големите въпроси, касаещ покупателната способност на младото поколение е „дали младите хора в САЩ смятат, че живеят в по-тежки икономически времена в сравнение с родителите си?”. Статистиката сочи, че към момента отговорилите с „да” и „не” са с равен процент – 39%. Според Tavex, трендът е негативен, заради все по-малката възможност на милениалите в САЩ да си позволят покупка на недвижим имот и да инвестират част от заработеното, за разлика от „бейби бумърите” (родени между 1946 и 1964 г.), които имат най-голям процент участие на инвестиционните пазари. Основният проблем за по-младите работещи е, че те са потънали в заеми – от такива за следване на висше образование до такива, покриващи стандартите на модерния живот, като мобилни телефони, автомобили и по-специално в България – ипотечен заем, заедно с допълнителни заеми за ремонт и обзавеждане. Според анализи, инвестиционната активност на милениали и бейби бумъри е в еднаква степен – процентът инвеститори е един и същ, просто подходът и количеството инвестирани пари е различно. Докато западните бейби бумъри инвестират повече в недвижимо имущество и акции, то поколението след тях страни от пазара на акции и облигации. Въпреки по-малките си инвестиционни възможности, през последната година се наблюдава тенденцията западното младо поколение да се насочва все повече към пазара на криптовалутата, който макар и рисков, отбеляза огромен скок. Но златото си остава отново последният пристан за сигурност на средствата – след срива на биткойна през януари, много млади хора преляха изкараните пари в злато. |
Западните милениали изостават от родителите си В развиващите се страни обаче трендът е противоположен Логично. Богатството се разпределя по-равномерно между държавите. |
| Кои са следващите мегатенденции в развиващия се нов свят? В новата си книга „Овладяване на мегатенденциите“ Джон и Дорис Нейсбит си поставят за цел да обрисуват големите промени, които се очакват през първата половина на века През 1982 г. книгата на Джон Нейсбит „Мегатенденциите“ става бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и залива света (над 14 млн. продадени копия), като улавя същността на промените в края на ХХ в. и помага на милиони хора да ревизират и актуализират мисленето си в съответствие с тенденциите в света. Двайсет и първи век обаче донесе собствените си промени. В новата си книга „Овладяване на мегатенденциите“, която излиза в България на 1 март („Бард“  Джон и Дорис Нейсбит си поставят за цел да обрисуват големите промени, които се очакват през първата половина на века.Те предвиждат поява на нови динамики, формиране на нови лидери в световната икономика и преместване на геополитическия и икономически център на света от Запада към различни точки по света. А ето и някои от насоките, които авторите дават на читателя, за да му помогнат да се ориентира и да нагоди живота си спрямо мегатенденциите през новото хилядолетие: • преценяване на ситуацията и овладяване на емоциите; • вникване в мисленето на ключовите играчи; • разбиране на нововъзникващите играчи; • овладяване на новия трудещ се свят; • овладяване на проблема с образованието; • овладяване на масовите комуникации; • овладяване на новия търговски ред. Публикуваме въведението към книгата, без редакторска намеса: * * *  Как разсъжденията станаха книга? Още откакто книгата ни „Мегатенденции“ (Megatrends) излезе през 1982 г., въпросът, който ни задават най-често, е „Каква е следващата мегатенденция?“. Почти всеки, включително и ние, бихме искали да има карта, която да ни помогне да очертаем пътя си в една предсказуема среда, наречена бъдеще. И наистина, с повече или по-малко въображение и интерпретиране, наличната информация ни позволява да очертаем една сравнително точна картина на това, което ще бъде. Въздействието и успехът на „Мегатенденции“ се дължаха на подкрепата, която хората намираха в тази книга, за да се справят с неща, които са им познати до голяма степен, и в един момент да съберат отделните парченца на настоящето и да си създадат представа за бъдещето. По онова време книгата водеше читателите по пътя на трансформациите, през които щеше да премине Америка през 80-те и 90-те години на ХХ в. Когато се замислиш за „Мегатенденции“, излязла през далечната 1982 г., не е трудно да видиш как разсъжденията там са помогнали на мнозина да „възседнат тенденциите и да „яздят“ в посоката, в която те вече са поели“. Движението от индустриалното общество към информационната епоха – най-значимата и мощна от десетте мегатенденции, очертани в книгата, беше стигнало доста напред и вече променяше производството, трудовите пазари, комуникациите, обществения живот и развлеченията. Историите за начина, по който им е въздействала „Мегатенденции“, разказвани от хората, имат едно общо нещо помежду си – книгата им е помогнала да разпознаят десетте тенденции, които вече бяха в ход, и изясняваше това, което до някаква степен бяха доловили интуитивно: че „Мегатенденции“ им помага да сглобят парченцата от пъзела. „Мегатенденции“, 1982 г. – добри новини за всички Макар че „Мегатенденции“ беше написана заради случващото се в Съединените щати и за Съединените щати, хората и от други части на света (книгата излезе в 57 страни) също се възползваха от нея. Отделните тенденции си пробиваха път от Запада към останалия свят. Читателите следваха мислите, ревизираха и актуализираха собственото си мислене. Придобитата яснота помагаше на студенти, служители и предприемачи да планират кариерата и бизнес стратегиите си. Трансформациите, които „Мегатенденции“ описва, бяха фундаментални, но също така бяха и продължение на процеси, които вече течаха, макар и не видимо. В повечето отношения книгата се занимава с неща, които вече бяха налице, макар и не напълно осмислени. В повечето случаи промените бяха добре дошли. И най-важното – двигателят на тези промени беше и щеше да остане в Съединените щати. Американците приемаха това лесно, но го приемаха и азиатците, особено в Китай, тъй като тяхната ориентация беше към Запада, основно към Америка. Дори Западна Европа, която никога не е страдала от ниско самочувствие, приемаше водещата роля на Америка. „Мегатенденции“ от 1982-ра беше добра новина за всички. През тези повече от трийсет години, изминали от публикуването на „Мегатенденции“, проявленията на описаните там процеси станаха по-очевидни, а осъществяването им се ускори. През десетилетията ние се занимавахме с темата, като навлизахме във все по-големи подробности. „Мегатенденциите в Азия“ пък описва икономическия възход на Азиатския континент. „Високи технологии, високо отношение“ (High Tech High Touch) се занимава с последиците от информационната ера. „Мегатенденциите в Китай“ е за стълбовете, на които Китай – претендентът да поеме глобалната роля на Запада, търси опора и върху които гради. „Промяна на глобалната игра“ (Global Game Change), най-напред публикувана в Китай през 2015 г., анализира преди всичко геополитическите промени. Много от случилото се беше предвидено с повече или по-малко яснота в „Мегатенденции“. Поява на нови мегатенденции Въпросът какви ще са следващите мегатенденции обаче остана. Тенденциите не могат да се появяват насила – повечето т.нар. тенденции се оказват само преходни модни увлечения, които идват и си отиват. Мегатенденции не се появяват всяка втора година. Човек просто трябва да държи очите си отворени и ние правим точно това. И бавно, докато пътувахме и наблюдавахме света, нещо като че ли се раздвижи. Започна като необяснимо усещане. Нещо се носеше във въздуха. Не успяхме съвсем да го уловим, но осъзнавахме, че е нещо дълбоко. Започнахме проучвания, за да стигнем до някаква яснота по въпроса какво всъщност се променя. След известно време си дадохме сметка, че много от процесите имат паралел с Реформацията от XV–XVI в. Реформацията от XV–XVI в. с течение на времето води до модерността, възхода на Запада и световния ред, в който живеем през последните 200 години. Започнахме ръкопис и за работно заглавие избрахме „Глобална реформация“. В течение на работата разбрахме, че както историческата Реформация, днешното време също крие големи възможности. И така, нашето работно заглавие се промени на „Голямото откриване“. Продължихме проучванията си и както често се случва, когато навлезеш много дълбоко в някоя тема, един ден ни стана ясно, че не иде реч просто за нови мегатенденции. Ставаме свидетели на движение към пълна промяна в глобалната игра. Не като трансформацията, описана в „Мегатенденции“ от 1982-ра, която си пробиваше път от Съединените щати към света, а като паралелно протичащи промени в страни от почти всички континенти, настъпващи в различни сфери и посоки, които се подхранват взаимно, свързват се политически, икономически и технологично. И както през XV в., промяната, на която ставаме свидетели, ще доведе до нов световен ред. Нов световен ред Нашият първоначален подход – да сравняваме трансформациите с Реформацията от XV–XVI в. – ни отведе в правилна посока. През XV в. изобретяването на книгопечатането води до революция в комуникациите и променя образованието така, че то вече става достъпно не само за елита, а и за масите. Градовете се разрастват и обикновените хора се замогват. Най-важно обаче е началото на края на хегемонията на Католическата църква. В наши дни аналогът на печатната преса – интернет, дава възможност на милиони да се свързват помежду си, да комуникират, да си влияят. Индивидите и бизнесът вече не функционират независимо в съответните сфери на действие и в ограничени географски райони, а са интегрална част от световните процеси. С началото на Ренесанса в Италия и благодарение на Реформацията през XV–XVI в. политическото влияние на Католическата църква и контролът, който има тя над образованието, намаляват. Дотогава се преподава, че Земята е център на Вселената, както и че Рим е център на религията. Учените по онова време се изправят срещу хилядолетната „мъдрост“ – вярата, че Слънцето се върти около Земята. Смяната на геоцентричния с хелиоцентричния светоглед не се отразява пряко на живота на обикновените хора, но има всеобхватни последици, довели до взрив на научните открития, които на свой ред отварят пътя към недостъпни дотогава възможности. Въпреки всичко минават цели 400 години, преди Чарлс Дарвин да оспори и последната догма – за нашия божествен произход. Аналогично на процесите отпреди 500 години, хегемонът на днешното време – Съединените щати, вече не може да претендира да е кормчия на световната общност. Самочувствието им на глобален авторитет е спорно. Водещите им позиции в науката и технологиите също са спорни. Китай, двигателят и водещата сила в парада на новите икономики, претендира за по-силни позиции в световната общност и показва не само растяща икономическа мощ, но и напредък в науката, което дълго време беше територия на Запада. Самопричинената криза на западната демокрация, икономическата стагнация, политическата поляризация – всичко това подхранва световната тенденция към системна промяна. Подходящо вече наистина стана заглавието „Промяна в глобалната игра“. Книгата излезе в Китай през 2015 г., след което беше издадена в още 15 страни. В „Промяна в глобалната игра“ обсъждахме какво се случва. Ала книгата не даде отговор на въпроса как да реагираме при новите обстоятелства. Въпросът как да реагираме предвид сложността на промяната се преместваше към центъра на интересите ни и накрая доведе до написването на настоящата книга – „Овладяване на мегатенденциите“. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Безработицата в България спадна до най-ниското си ниво от 9 години Cлед няколко месеца без промяна безработицата в България спада през януари на месечна база до 5,9% - ниво, което не е било отбелязвано от февруари 2009 г. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. На годишна база се отбелязва още по-сериозно понижение, като през януари 2017 г. тя е била на равнище от 6,6%, или с 0,7 пр.п. по-висока. Безработните у нас през първия месец на годината са били общо 204 хил. души, или с 4 хил. души по-малко от декември 2017 г. Нивото на младежка безработица в страната също все повече се понижава, макар да остава високо. През януари тя е достигнала 11,2%, което е с 0,3% пр.п. по-малко спрямо последния месец на миналата година и с 0,6% пр.п. по-малко спрямо октомври. На годишна база се отчита доста по-сериозен спад, като през януари 2017 г. тя е била 2,2 пр.п. по-висока – 14,0%. Общо 24 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през осмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през януари на месечна база на ниво от 7,3%. На годишна база обаче се отчита понижение спрямо 8,1% през януари 2017 г., което е разлика от 0,8 пр.п. Това е най-ниското ниво на безработица от октомври 2008 г. Безработните в региона през първия месец на годината са били общо 17,93 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там също остава без промяна през януари спрямо декември 2017 г. на равнище от 8,6%. На годишна база обаче отново има намаление – от цял 1 пункт. Така равнището на безработица в еврозоната достига най-ниското си ниво от декември 2008 г. Безработните в региона през януари са били 14,11 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през януари 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,4%), Малта (3,5%) и Германия (3,6%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (20,9% за ноември 2017 г.) и Испания (16,3%). На годишна база нивото на безработица през първия месец на годината е спаднало във всички страни членки. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 12,6% до 9,8%), Гърция (от 23,3% до 20,9% за ноември на годишна база) и Хърватска (от 12,2% на 9,8%). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Източноевропейците се чувстват като най-големите загубеняци Българският политолог Иван Кръстев е много търсена личност. Oсобено откакто излезе блестящото му есе „След Европа“, пише германският журналист Саша Ленарц в началото на обширна публикация, поместена в седмичника Welt am Sonntag и цитирана от Deutsche Welle. Според Кръстев в резултат от кризата с бежанците Европа във всички случаи ще се промени. В тази връзка политологът припомня, че през последните години европейците са преживели три различни кризи: на общата валута, конфликта Русия-Украйна и Brexit. Всички те бяха предизвикателства за европейския проект, но миграционната криза все пак е най-дълбоката, смята Кръстев и обяснява защо: „Живеехме в един свят, където границите сякаш вече не играеха роля. Изведнъж обаче установихме, че границите все пак са важни. Оттук произтичат три въпроса. Къде изобщо минават границите на Европа? На този въпрос все още няма отговор, защото Европа е единствената сила, чиито граници се разширяват. Второ: Какви са тези граници? И трето: Кой ще ги защитава? При това не само срещу военни нападения, но и при миграционни кризи". Според Кръстев сегашната миграционна криза още не е решена: броят на мигрантите е намалял, но законово решение все още няма, защото Дъблинското споразумение не функционира, а друга уредба просто не е налице. Политологът смята, че и решението за разпределяне на бежанците по квоти също не работи. Да, реакцията на източноевропейците беше сбъркана, но това не прави идеята за квотите по-добра, смята той и обяснява, че източноевропейският консерватизъм е провинциален. „Бежанската криза породи тежък спор между Западна и Източна Европа. Ако Вишеградската група беше хомогенен блок, тя би могла да блокира много решения. Орбан обаче не успя да я сплоти. По две причини. Първата е кризата с Русия. Полша и Унгария се отнасят към Русия по много различен начин. Варшава с основание е много твърда, докато Орбан е по-близък с Путин, отколкото който и да е друг европейски лидер. Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е свързана с възхода на западноевропейския консерватизъм. Той размива границите между Запад и Изток. В цяла Европа настъпва консервативен обрат. Тъй че става дума не само за конфликт между Западна и Средна Европа (… , но и за един завой надясно, който може да се сравнява със събитията през 1968. Това е културен обрат, макар и в противоположната посока. (… През 1968 г. ставаше дума за самоопределението на индивида, а днес - за суверенитета на политическата общност. През 1968 година въпросът беше за правата на малцинствата, днес въпросът е за правата на мнозинствата."По-нататък Кръстев твърди, че сериозните различия между Източна и Западна Европа ще се запазят. Според политолога крайнодесните в Западна Европа в някакъв смисъл са приемници на 1968 година, чието културно наследство за усвоили. „Вижте Холандия. Там изобщо не е проблем, че един открито хомосексуален човек е лидер на десните популисти. В Източна Европа това е немислимо. Източноевропейският консерватизъм е провинциален. Ние сме консерватори на пълен работен ден и по всички въпроси. Срещу всяко малцинство. Големият вододел между Западна и Източна Европа минава през въпроса за етническата хомогенност." Кръстев припомня, че преди десетина години западноевропейците са се опасявали да не загубят работни места заради разширяването на ЕС. Днес обаче не те, а източноевропейците се чувстват като най-големите „загубеняци", казва Кръстев и продължава: "На чисто човешко равнище това беше същинска катастрофа. „Този психологически поврат настъпи едновременно с бежанската криза, но не беше предизвикан от нея. (… Начинът, по който източноевропейците реагираха на квотното разпределение на бежанците, беше неправилен. Помолиха ни да приемем една относително ниска бройка и да покажем солидарност, след като самите ние спечелихме от европейската солидарност. На чисто човешко равнище това беше същинска катастрофа. Защото не можеш просто тъй да заявиш, че нямаш капацитета да приемеш няколкостотин души. Това е смехотворно, особено когато в същото време гледаш как всички тези хора пристигат в Австрия и в Германия“.„По време на еврокризата Германия задължи всички да се придържат към правилата, ако искат Европа да оцелее. А ето, че после изведнъж сама промени правилата. Лично аз дори изпитвам симпатия към онова, което направи Меркел. Защото ако не беше направила нищо, Италия и Гърция направо щяха да рухнат. Но начинът, по който го направи, беше проблематичен. (… Тя наруши правилата, без да е говорила с никого за това. Когато човек извършва подобно нещо, той поне може да го обясни. В същото време не е честно да изкарваме, че Меркел е имала хиляди други варианти за действие. Времето и възможностите за реакция бяха изключително ограничени. Какво щеше да стане, ако Германия беше казала на Гърция и Италия: „Бежанци ли? Не е наш проблем. Съществува Дъблинско споразумение, нека да се придържаме към правилата". Това щеше да е краят на ЕС. Тоест, Меркел беше права не само в морално, но и в политическо отношение. Грешката ѝ беше, че не го обсъди с никого. А в резултат настъпи конфликт с държави, които тъй или иначе имат двойствено отношение към Германия. Защото Средна Европа от една страна вече отдавна е част от германската икономика - вижте само показателите им за износа. От друга страна обаче в определени обществени кръгове все още е жив страхът от Германия".В края на обширното интервю Кръстев прави следното обобщение: „Кризите винаги имат и положителен ефект. Сега европейските общества за пръв път започнаха да се интересуват от различията помежду им. Днес германците знаят за гръцката икономика повече, отколкото когато и да било преди, а поляците - много повече от преди за отношението на германците към имиграцията. В някакъв смисъл това създава усещането за обща съдба". |
| Пред какви предизвикателства е изправен пазарът на труда? Промените в сферата на труда, които ни очакват през следващите години, са много дълбоки и кардинални. Това мнение изказа проф. Здравко Райков от СУ „Св. Климент Охридски“ в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. “Фактът, че 65% от децата, които днес са в първи клас, ще развиват своята кариера в професии, които днес не съществуват, не трябва да ни притеснява, но трябва да се приспособим", смята ученият. "Всяко ново нещо носи своите изисквания и затруднения, докато се адаптираме към него." Здравко Райков смята прогнозата, че тези промени ще настъпят след 20 години, за оптимистична. "Реалистичната е, че остават 7 до 10 години до тези дълбоки промени и дали новите професии ще бъдат само 65% или 80% – това още никой не може да каже. Скоростта, с която се осъществяват тези промени, е непозната досега на човечеството", подчерта проф. Райков. "Човечеството досега е преживяло няколко индустриални революции, но това, което се задава, се разминава много дълбоко с всичко, което сме учили. Това е предизвикателство, с което нито една държава не се е справила." Той е на мнение, че съвременните деца изпитват трудности с логическото мислене. “Аз работя с млади хора. Те са прекрасни, чаровни, владеят новите технологии и могат да правят чудеса с тях със затворени очи, но когато трябва да свържат няколко неща, се затрудняват. Една от причините е недостигът на обща култура и че децата престанаха да четат. Разликата в поколенията е колосална, гигантска", коментира професорът. Според него има нужда от много познания от различни области за четвъртата индустриална революция. За пример той даде най-търсената професия през 2018 г., която е добре заплатена - обработка на голяма база данни и прогнозира, че след три години никой няма да търси тези специалисти, защото изкуственият интелект ще ги изгони. Той посочи друга тенденция, според която с 3000% се увеличава търсенето на хора, които могат да визуализират информацията и през следващите десет години тяхното търсене ще е голямо. „За да можете да извършвате анализи на данни трябва да имате познания по статистика, етнография, социология, социална психология и икономика", аргументира се той. Професорът е убеден, че след време всички професии ще станат излишни. "С 3D принтиране и изкустен интелект ще изчезне дори професията строител, оптимистичен вариант показва, че до 1/3 от всички заети във финансовата сфера ще напуснат", каза Здравко Райков. Той напомни, че животът се пренася в социалните мрежи и ще има нужда от специалисти, които да откриват тенденции, възможности, заплахи. |
| Безработицата в България спадна до над 9-годишно дъно Безработицата в България продължава да спада и през февруари на месечна база, достигайки ниво от 5,3%. Това е най-ниското равнище на безработица от ноември 2008 г., сочат актуалните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани в сряда. На годишна база се отбелязва още по-сериозно понижение, като през февруари 2017 г. тя е била на равнище от 6,5%, или с 1,2 пр.п. по-висока. Безработните у нас през втория месец на годината са били общо 183 хил. души, или с 5 хил. души по-малко спрямо януари тази година. Нивото на младежка безработица в страната също все повече се понижава, макар че остава високо. През януари тя е достигнала 10,5%, което с 0,1 пр.п. по-малко спрямо първия месец на годината. На годишна база се отчита доста по-сериозен спад, като през февруари 2017 г. тя е била с 2,7 пр.п. по-висока – 13,2%. Общо 18 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през осмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло също леко спада през февруари на месечна база до ниво от 7,1%. На годишна база се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,0% през февруари 2017 г., което е разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското ниво на безработица от септември 2008 г. Безработните в региона през първия месец на годината са били общо 17,632 млн. души.  Що се отнася до еврозоната, безработицата там също леко спада през февруари спрямо януари 2018 г. на равнище от 8,5%. На годишна база обаче отново има намаление – от 1 пункт. Така равнището на безработица в еврозоната остава на най-ниското си ниво от декември 2008 г. Безработните в региона през януари са били 13,91 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през февруари 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,4%), Малта и Германия (по 3,5%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (20,8% за декември 2017 г.) и Испания (16,1%). На годишна база нивото на безработица през първия месец на годината е спаднало във всички страни членки с изключение на Естония, където е нараснала. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 12,6% до 9,6%), Гърция (от 23,4% до 20,8% за декември на годишна база) и Хърватска (от 12,0% на 9,6%). |
| Може ли България да се превърне в гробище за дизеловите автомобили на Европа? Напълно реална е възможността България да се превърне в гробница за старите дизелови автомобили на Европа, смята Явор Иванов, управител на CarStory. Пазарът на употребявани автомобили в страната е огромен, а разликата между продаваните употребявани автомобили на възраст над 10 години и новите, е много голяма, сподели още експертът. „Автомобилните тържища – тези в Горубляне, Дупница, продават масово коли със скрити дефекти, рискови автомобили, включително и такива, които са претърпели сериозни произшествия“, заяви той на база на проучване сред официални сервизи и клиентски анкети. Фактът, че данъците за автомобили на възраст над 10 години са по-ниски от данъците за нов автомобил, е една от причините за замърсяването на въздуха. Това е проблем, който трябва да бъдат адресирани от властите и правителството да вземе решения, препоръча експертът. България трябва да преразгледа начина, по който облага автомобилите, и то бързо, заяви министърът на финансите Владислав Горанов в специално интервю за списание Investor DIGEST. Министерството вече прави анализи как да въведе екологичен принцип на облагане, като работи съвместно с Националното сдружение на общините. "Моделът, по който се облагат леките автомобили, е свързан най-вече със стойността им, без в достатъчна степен да отчита замърсяването и екологичната следа, която всеки автомобил оставя", обяснява министър Горанов. "Сигурни сме, че това е проблем, който ще се задълбочава, защото в доста европейски страни в момента се обмисля или вече налага политика за пълно премахване на дизеловите леки автомобили. Това автоматично ще увеличи естествения натиск България да се превърне още веднъж в гробница на автомобили втора ръка от Европа, в случая - дизелови. Така че със сигурност нямаме много време за реакция". България е от съвсем малкото останали страни в Европейския съюз, в които данъкът върху автомобила се определя от стойността му и, като допълнителен компонент, от мощността. Реалният резултат от тази политика е, че годишният данък за 20-годишен дизелов автомобил е десетина пъти по-нисък от този за нова кола с малък бензинов мотор или с хибридно задвижване, пише Automedia. В София например за 15-годишен дизелов автомобил с мощност 95 конски сили данъкът е 24.50 лева годишно. За чисто нов автомобил със сертификат Евро 6 и 120 коня мощност ще трябва да плащате по 340 лева на година. За сравнение съседна Румъния въведе допълнителна екологична такса върху автомобилите още през 2013 година. Тя отчита възрастта, какъв стандарт покрива автомобилът (от Евро 1 до Евро 6) и колко са емисиите СО2 на километър. Новите автомобили със сертификати Евро 5 и Евро 6 са освободени от този данък. За 7-годишен бензинов автомобил с 1.6-литров мотор се плащат 260 евро, а за 15-годишен със сертификат Евро 2 - между 640 и 1300 евро, според калкулатора на румънската агенция по приходите. "Трябва да засилим ролята на екологичния компонент", казва Владислав Горанов. "Освен това не би трябвало да е толкова лесно да имаш лек автомобил. На практика сега с една средна работна заплата в София можеш да отидеш до Дупница, да си купиш един автомобил и пак в рамките на тази заплата да го регистрираш и да започнеш да участваш в движението. Нещо, което го няма никъде - поне в Европа". |
| Най-богатият 1% ще контролира две трети от световните богатства до 2030 г. Най-богатият 1% от хората ще контролира две трети от световното богатство до 2030 г. Това става ясно от доклад на Библиотеката на Камарата на общините на Обединеното кралство, цитиран от британския вестник Guardian. Според данните продължаващото акумулиране на средства в ръцете на елитите ще предизвика все по-нарастващо недоверие и гняв през идното десетилетие, освен ако не бъдат предприети мерки за възстановяване на баланса. Ако тенденциите, наблюдавани от финансовата криза през 2008 г. насам продължат, то най-богатият 1% ще контролира 64% от световното богатство до 2030 г. Дори и като се вземат предвид ефектите от кризата и измерването на активите в дългосрочен план, най-богатите отново ще притежават повече от половината средства в света. От 2008 г. насам благосъстоянието на най-богатия 1% нараства средно с по 6% на година – по-бързо от 3-те процента годишно за останалите 99% от населението на света. Ако тенденцията се запази, най-заможните хора ще притежават общо състояние равно на 305 трлн. долара. В момента притежанията им са в размер на около 140 трлн. долара – т.е. повече от двойно увеличение. Според анализа концентрирането се дължи на неравенството в доходите, по-високите лихвени проценти върху спестявания при най-богатите и акумулирането на активи. То е следствие и от инвестирането на средства във фирми, акции и други финансови активи с висока доходност. Вестник Guardian цитира и британско проучване на агенция Opinium, според което избирателите намират голям проблем във влиянието, упражнявано от най-богатите. На въпрос кой ще има най-много власт през 2030 г. мнозинството от участници (34%) са посочили свръхбогатите, а 28% са отбелязали, че това ще са националните правителства. Признак за намаляващите нива на доверие е и фактът, че допитаните са заявили, че изпитват страх от последствията от неравенството в доходите, които могат да бъдат нарастваща корупция (41%) или неправомерно влияние на най-богатите върху политиките на правителствата (43%). Проучването е по поръчка на Лиам Бърн, бивши британски министър от Лейбъристката партия, като надеждата е, че по този начин ще бъде оказан натиск за предприемането на действия в глобален мащаб по време на предстоящата среща на страните от Г20 в Буенос Айрес през ноември. „Ако не предприемем действия за пренаписване на правилата, по които нашите икономики работят, то тогава се обричаме на бъдеще с постоянно неравенство“, заяви той. Класическият капитализъм бавно но сигурно отстъпва място на техноментализма.  |