Почти всичко, с което ще се сблъскаме и с което ще се борим като слепци, вече се е случвало, разиграло се е, приключило е, ако ни се предлага като на начинаещи, е само заради това, че не сме отгърнали страниците, където са и резултатите, и поуките от подобни случки. "А пред тебе какво е животът ни? Миг. Тъкмо почнал, и ей го, изтече. И не сбогом е туй, а панически вик и какво, че познат е той вече, че безброй преди мен в своя път един ден са изплаквали винаги тая своя жажда и скръб през простора зелен, виолетов и син до безкрая!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
Животът плагиатства себе си като някакъв средноват детски писател. Читателите му се сменят непрекъснато и всеки си въобразява, че текстът е специално за него. Така и в историята - поколения "влизат" в роли, вече майсторски изиграни или отдавна провалени. Животът помни това, но никога не им го натяква. |