Докладът на Си Дзинпин пред ХІХ конгрес на ККП
Отиди на страница:
Ми червени бабички. Кво да ги правиш: Ясно. Червени са. Ама нали бяха у ВАШЕ село в предния ти пост, да го е..  Чу ли бабето как попържаше?  |
Китай построи град-призрак в Африка Щурчо, много лъжеш, бе: Kilamba covers an area of 8.8 square kilometers and will eventually offer homes for more than 200,000 inhabitants. It comprises about 750 apartment blocks ranging from 5 to 13 floors, over 100 commercial premises, 17 schools and 24 daycare centers to provide care and education for children, as well as open 240 stores to drive the local economy. The cost is reported as US$3.5 billion, financed by a Chinese credit line and repaid by the Angolan government with oil. The population increased to 40,000 residents in September 2013,[4] and 80,000 in July 2015.[5] |
| Какво лъже Щурчо? Какво лъже! Китай съсипаха Африка, па сега са настроили грандиозни обекти, измислени и ненужни. Но важно е да се строи, пари да се премятат. |
Не колонизаторите и експлоататорите, а Китай? Важното е, че братско социалистическо Зимбабве процъфтява под мъдрите грижи на другаря Мугабе с безкористната помощ на Китайската народна република. Ангола тоже. |
| Когато Китай срещна Африка - На китайците им трябваха месеци да изградят своите лагери и да докарат чисто нови булдозери - казва служител на охраната в Алто Катумбела, стар индустриален център на анголското плато, който беше разрушен от войната. След това, вместо да почнат ремонта на линията, демонтираха всичко, изядоха си кучетата и си заминаха. http://www.budnaera.com/2008-02/2008-07-23_01_d.html  |
| Да, Китай. Африканците изгониха колонизаторите, па се появи Китай. Колко африкански държави тръгнаха да правят социализъм по китайски модел? Как свършиха? С граждански войни и кланета. Ние подкрепихме Ангола, а кой финансираше и въоръжаваше УНИТА ? Китай. Как завърши войната? 8 млн убити. Построил бил жилищен комплекс в Ангола! и защо стои празен? Китай превърна Африка на г.з. А сега африканците тръгнали към Европа. Като строил Китай толкова много в Африка обекти, защо африканците не си стоят по местата и не работят там? Африка е съсипана, благодарение на престъпната китайска политика. |
Африка е съсипана, благодарение на престъпната китайска политика.  Туй отива в рамка или по добре ще поръчам да ми го изтъкат на ковьорче с ресни. А ти, одуванчик божий, отиваш на игнор  |
| Да кажа няколко думи за ККП. Китайската комунистическа партия (ККП) е основана през 1921 г. в Шанхай от шепа активисти. Един от тринадесетте делегати на този първи конгрес e Мао Дзъдун. На 1 октомври 1949 г. той провъзгласява в Пекин основаването на Китайската народна република (КНР). Оттогава насам Комунистическата партия се превръща в единствен субект на властта в страната, задушавайки безпощадно всякаква проява на извънпартийна опозиция. Затова пък в рамките на Комунистическата партия има силни напрежения между консерваторите (привърженици на стриктното прилагане на комунистическите принципи) и модернистите. За да ги премахне, Мао започва през 1966 г. кървава "културна революция". Модернистите отмъщават малко след смъртта на Мао десет години по-късно, предвождани от Дън Сяопин. Може би малцина знаят, че ККП не е единствената партия, а редом с нея съществуват още 8 партии. Те влизат в Китайския народен политически консултативен съвет заедно с други обществени организации, делови кръгове от Хонконг, Макао и Тайван, организации на китайската диаспора, видни обществени дейци. Разбира се, всичко се ръководи от ККП. Ако човек се зачете в уводния постинг, където са отразени конгресните тезиси, ще забележи, че се открояват две дати – 2020 и 2050. Те никак не са случайни, защото са стогодишнини: първата – от основаването на ККП през 1921 г. (тогава трябва да бъде постигнат сяокан – умереното добруване, малкото благоденствие). Втората е свързана с основаването на КНР (1 окт. 1949 г.) – тогава трябва да бъде постигната световна доминация по всички линии. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
| >>><<< Туй отива в рамка или по добре ще поръчам да ми го изтъкат на ковьорче с ресни. А ти, одуванчик божий, отиваш на игнор Що така бе, Фирме, що така. Нали все трябва някой да ни весели!...  |
| Препоръчвам един материал на младия, но много подготвен синолог Николай Вавилов Николай Вавилов. XIX съезд КПК и разворот к национальным приоритетам http://dentv.ru/content/view/nikolaj-vavilov-xix-sezd-kpk-i-razvorot-k-natsionalnyim-prioritetam/ В него могат да се видят истинските проблеми под иначе благополучния външен облик на Китай, безмилостната задкулисна борба, разположението на силите в нея, движещата ги идеология, близките перспективи. |
Затова пък в рамките на Комунистическата партия има силни напрежения между консерваторите (привърженици на стриктното прилагане на комунистическите принципи) и модернистите. За да ги премахне, Мао започва през 1966 г. кървава "културна революция". Модернистите отмъщават малко след смъртта на Мао десет години по-късно, предвождани от Дън Сяопин. Накрая са си стиснали ръцете и са приложили НЕП на Ленин. Само че за разлика от Сталин спазват принципа: "Нэп – это всерьёз и надолго!" За да не се плашат нетърпеливите, Ленин добавил: НЭП - это всерьёз и надолго, но не навсегда. Всички които задават глупавия въпрос "колко дълго" не са чели внимателно Маркс. Маркс го е казал в прав текст: Докато науката не стане непосредствена производителна сила. Тоест след тоталната роботизация.  НЭП - это всерьёз и надолго, но не навсегда - само до тоталната роботизация.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| И поне ККП е Ленинска партия, ето нещо което те са разбрали добре макар и със закъснение. В мае 1921 года на Х съезде партии Ленин объявил курс на НЭП. Командные высоты в экономике оставались за государством, но продразвёрстка заменялась продналогом, допускались торговля и частная собственность. В том же году случилась тяжелейшая засуха, а за ней – голод. В своё время, штудируя Гегеля, Ленин записал: «Не голое отрицание... характерно и существенно в диалектике... а отрицание как момент связи, как момент развития, с удержанием положительного». Отсюда вытекала напрашивающаяся теперь мысль – а надо ли отбрасывать всё положительное, что было создано прежде, в том числе при капитализме? Не надо ли включить и его в новое общественное устройство? Ленин считал, что всякий, кто участвует в развитии производительных сил, «больше пользы принесёт делу всероссийского социалистического строительства, чем тот, кто будет «думать» о чистоте коммунизма». Ленин призывал «быть культурным торгашом», «зарубить себе на носу» и запомнить, что НЭП – это «всерьёз и надолго», и даже высказал загадочную фразу: «Надо поменять коренным образом всю точку зрения на социализм». Затова сега китайският модел все още работи, а този на СССР и Източна Европа отиде на кино. Така е който не чете внимателно класиците. |
| В плен на Маркс Марксизм оставался идеологической рапирой Ленина до конца его дней. С Марксом всегда сверял он дела и мысли. Но во всём ли был прав Маркс? И стоит ли обожествлять кого-либо? Разве гений не может ошибаться? Если практика – критерий истины, то разве не ею надо руководствоваться в первую очередь? Ленин не был догматиком. Наоборот, многие предъявляли ему упрёки в ревизионизме, чего он также не заслуживал. Но оставаясь марксистом, он не выходил за «красные флажки» и потому продолжал стоять на антикапиталистическом понимании социализма, составляющем сердцевину марксистского учения. Диалектическую мысль Гегеля об «отрицании с удержанием положительного» он широко применял на практике, но не развил в новую теорию, поскольку марксизм для него всегда оставался не только наукой, но и вероучением. Что показал мировой опыт? Общественная собственность на средства производства и всеобъемлющие планы тоже не решают задачу создания рая на Земле. Творческие, инновационные и соревновательные моменты при таких обстоятельствах ограничиваются и сковываются приходящей на смену рынку командно-административной системой. Абсолютизированное обобществление оборачивается пышным цветом произвола, субъективизма и бюрократизма. Это ведёт к тоталитаризму, что показала практика всех без исключения стран, пошедших по такому пути. Жизнь показала и иное: в выигрыше оказываются те, кто умудряется сочетать лучшее из капитализма и социализма. То, что это возможно, наглядно показывает опыт Китая, Вьетнама, скандинавских и ряда других стран. Именно такой синтез стал новой самостоятельной и оптимальной формой общественного устройства. Ленин с помощью НЭПа вроде как нащупал золотую середину, но, не желая расходиться с Марксом, назвал это «отступлением от социализма». Ленин мыслил об обществе, идущем на смену капитализму как о нерыночной системе, где сотрутся классовые различия и отомрёт государство. Теоретически он разделял взгляды Маркса, но практика показала их утопичность. Возможно, это и мучило его под конец дней. Но, не отрекаясь от Маркса, он всегда оставался у него в плену. |