Добави мнение Мнения:5
 |
| Едно от любимите ми негови стихотворения ДО ЛЮЛКАТА СОЛЕНА... И гукане на гълъби. И дрезгав смях на гларус. И клони, разлудувани от вятъра солен... Задъхан ден ме дърпа с весела припряност. Изправям се. Морето е до мен. Вълните му кръстосват бляскави рапири, но лудостта им чезне в топла синева. Крайбрежно параходче ранобудно свири и бавно отминава... Сънят ми е това. Оставам само аз - между вода и суша, загледан как узрява слънчевият плод. И гукане на гълъби, и смях на гларус слушам... До люлката солена на целия живот. |
| Мирандичке и Лебовски, аз пък му харесвам едно, което ми е посветено! Ама няма да го публикувам. ...Джордж, помниш ли "Моя Минск и твоя Минск"? |
| Любов, диалектика и поезия - мисля че няма друго такова стихотворение, в света дори: https://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4 Миг като вечност Георги Константинов Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба. В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко причини в света са създавали тази минута? Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени! Още преди да започне съдбата ми ти си до мене. Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш, мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност. |
Добави мнение Мнения:5