| язовирите в българия трябва да са свързани с тръби и да осигуряват вода целогодишно навсякъде |
| Кмета на Бургас да каже що при всеки дъжд му се пълни тунелчето под паметника. То няма ли наблюдение от онази, скъпата система??? Прочие преди ставаше езеро на гарата и с години до СО МАТ. Но тез проблеми се решиха. Значи можело, а? Не ни е виновна природата! Вече сме в 21 век! Когато се строят градове в морето и превземаме Космоса. Проблемът ни е,че на територията на България сме се върнали де факто векове назад. И хората са оставени на произвола на..дъжда. Защото няма мозък, пари, усилия, за да бъдат контролирани процесите. И дъждът да бъде превърнат в дар от господ, вместо в бедствие. Истинското бедствие в Бг се нарича: некадърност и безотговорност. |
| Трябва да се прави предварително нещо, а не следварително друго. Почистване на всички водни съоръжения, ремонт и стягане на язовирите. Изясняване на собствеността и съответно отговорността на водните съоръжения. И назначаване на кадърни хора, а не на калинки. Още ми е пред очите воя на Портних при наводнението преди няколко години. Тръгна да вие пред медиите и да търси на кого да прехърли вината. По същото време имаше наводнение и в Добрич. Не помня името на кметицата, но жената посред нощ направи необходимото и си беше на мястото, да организира спасителните работи, а не по медиите да реве като нефелна. Разлика огромна в управленския подход. Аз съм от Северна България, покрай родното ми село минава р. Искър. Имаше изградени няколко диги, които редовно се почистваха и ремонтираха. Планирано. Преди. Сега е поступаш. Дано не става беля. |
| РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ Кои книги напоследък радват се на просто редък, изумителен напредък? Тези книги, тези книги със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги, докато на "Плана" 5 нашият майор напет, стиснал верен пистолет, не съзре следи, които водят към едно корито, ужким старо и разбито, но което, щом по цинка той го тръкне със пуцинка, ще разкрие начертан план на мотопед "Балкан", който вража нам държава жаждува да притежава... Да, тез книги в страшна треска дирят се и гълтат днеска: книгите със шпионаж, книгите със саботаж - отче наш, тираж нам даж за тоз бранш насущний наш! А понеже всеки знае, че наистина така е, нека бъде този наш поетичен репортаж вместо във стила банален, в стил шпионско-криминален, взет от библиотека "Лъч". - О.К.! Тенк'ю вери мъч! ГЛАВА ПЪРВА - Тук нещо се крие! Всичко гаче ли ясно не ми е! - си помислил другарят Попов, поддиректор на нашия нов комбинат за мазутови печки. - Тези гайки са майче мънечки и не знам как ще бъдат монтирани. От кого ли са те проектирани? - Тъй си казва, значи, той и сред планове безброй вижда на един, че има разлика от 5 сантима. - Тука действа вража шайка! Ваш'та майка, наш'та гайка изменили сте нарочно с болта да не пасва точно! - Тъй извиква в гняв суров поддиректорът Попов и в подкрепа на това, неизрекъл тез слова, зърва видима едва, буквата латинска Хаш, със която някой враж специалист по саботаж не веднъж, не даже дваж, а дор триж със подла мисъл плана грешен бил подписал. - "Хаш-Хаш-Хаш"! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи! ГЛАВА ВТОРА - Вината е в тора. Такъв добив при толкоз фосфат! Но ще видим кой кум и кой сват! Така Спас, агронома, си каза и отвесната бръчка проряза още младото Спасово чело... А в тоз миг недалече от село, във завода полиетиленов инженерите Колев и Ненов наблюдават със трепет и страх как пред тях етиленът на прах, наместо да втаса в прозрачна пластмаса, държи се в процеса съвсем непонятно, ултрагаменски и суперфосфатно!... И тръгват по гарите Спас и другарите и ето накрая откриват оная бележка, съставена по всички правила, но с грешка, която била, значи, направила в завода за шушляци тор да довтаса, а на блока със рапица - пластическа маса. Грешка? Може. Но защо? Не е толкоз просто то! Налице е, явно, враж твърде подъл саботаж! Ако беше грешка баш, би ли етиленът наш, носил знака "Троен Хаш", който не веднъж, не дваж, а навред три пъти баш този спец по саботаж, драснал е, за да докаже, че с такъв голям кураж е, та надсмива ни се даже! - "Хаш-Хаш-Хаш"! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи! ГЛАВА ТРЕТА ...И ги пращат. И за труд се те захващат, но за жалост и уви, все нахалос им върви: Сред дошлите от чужбина са съмнителни двамина, но тоз има алиби, онзи пък едва ли би... А във същото време саботьорът не дреме: Тук заводът за обуща някакви кошмари пуща. Там изписва института срещу западна валута уред, обявен за брак във века на Гей-Люсак. Тука бива произведен филм пореден - ама бледен, ама беден, филма неден, всичко от чужбина има, даже има и да взима. Там измисля се батерийка за откриване Америйка. Тук талант е съкратен и заместен със кретен. Там споменатата "Плана" бива трижди разкопана, тъй че в кал остава скрито мотопедното корито. Там и там из края наш някой върши саботаж и под всеки саботаж слага своя "Троен Хаш"... Сред шишета, край кьошета на ухо мълвата шета, а мълва когато шета, в миг я хващат аташета: - Кой е този "Троен Хаш"? - Наш не е! - Не е и наш! - Е, че чий ще е тогаж?! Уж не скръстваме ръце, а пък на, едно лице, явно действащо за НАТО, ни остава непознато. Я да се порови всеки в тайните си картотеки! - И вълна вълната гони към различни пентагони и различни пентагони вдигат рамене с пагони: - Наш не е! - Не е и наш! Имахме един на стаж по аркутинския плаж, но забърка се в миш-маш, след което в МВР-то пази горния етаж. - Е, тогава кой е той, този предан нам герой, спъващ сам по почин свой болшевишкия им строй?... (Краят - в следващия брой.) - Не, не става тая с края. Искам кой е да узная! - Тъй ще каже някой патил от романите читател. А въпросната разгадка много проста е и кратка: Работата е, че Хаша бил от азбуката наша и четял се значи не като "Хаш", а като "Не", като наше "Н" трикратно, казващо съвсем понятно, че наред със всички вражи опити за саботажи има друг вид саботаж, не по чужди инструктаж, ами местен забутаж, недознаш и замотаж, чийто автор си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш! Ето, ето кой бил, дето зашифрован бил под Н-то: Н-якой Н-екадърник Н-аш, мой съсед и твой адаш, скрит под кадров камуфлаж, но с глава от алабаш, който хем ни мъчи с дваж по-невидим саботаж, хем се пъчи, че е наш, и то наш със дълъг стаж, страшно наш като блиндаж и на всичко наше страж! ...Със което и завършва този тайнствен репортаж. в. "Стършел", 15 юни 1973 г. |