Европейските идеолози и досега не могат да обяснят причините за тази криза. Всички теоретици замлъкнаха. Иначе трябва да им признаем, че лъготеха успешно в продължение на 15 години. Е, дойде време да признаят, че Маркс е бил прав.

Във всеки случай всички те изпаднаха в доста неудобно положение. Ако се съгласят, че Маркс е бил прав, тогава всички отиват на боклука. Цялата западноевропейска идеология. Вече се появиха отделни личности, като икономистът Тома Пикети (автор на книгата „Капиталът в XXI в.“, когото наричат съвременният Карл Маркс, бел. ред.), като икономистът Томаш Седлачек, които започнаха да казват истината. И отново станаха актуални старите икономисти, които отдавна са в гроба.

- Истината за какво? За кризата на капитализма?

-Джон Гълбрайт написа цяла книга - „Икономика на невинната лъжа“. Какво е капитализмът? Когато по-голямата част от средната класа обеднява, а един облагодетелстван процент притежава 99% от богатствата, явно системата не работи. Това поражда въпроса – какво да се прави? И тук отново изплуват образите на Карл Маркс, на Антонио Грамши. На хората, които предричаха, че капитализмът няма бъдеще. Че той води до разпалването на империалистически войни. Разберете, това е много важна тенденция, защото тя влече след себе си въпроса – а какво тогава да строим в Европа, накъде да поемем в бъдеще?

- Но този въпрос не е актуален само за Европа.

- Да речем, че ние в Русия въобще не знаем какво строим. Но нали в Европа уж знаеха! А се оказа, че и то не работи. Ако погледнете от спътник, ще видите милиони нови автомобили, струпани на запуснати летища. Това са автомобили, които не са продадени и не могат да бъдат продадени, изхвърлени за скрап.

От друга страна, се надявам това нас да не ни засегне. Защото мъжете са създадени да ухажват жените, а жените – да им се съпротивляват. Лев Толстой е казал: „Жените обичат да ги стискат[/“. Дайте тогава да осъдим целия мъжки пол. Всичко това е някаква истерия и манипулация на масите.

Ти сега казваш - решението е ББД.

Затова всеки работи нещо. Ако "получаването" стане независимо от (най-общо) работата, обществото ще се разпадне. Не дай Бог!

Сталин – “Международният характер на Октомврийската революция”
По случай десетгодишнината на Октомври

Октомврийската революция не може да се счита за революция само „в национални рамки”. Тя е преди всичко революция от интернационален, световен характер, защото тя означава коренен поврат в световната история на човечеството от стария, капиталистическия свят към новия, социалистическия свят.

Революциите в миналото се завършваха обикновено така, че кормилото на управлението минаваше от една група експлоататори в друга група експлоататори. Експлоататорите се сменяха, експлоатацията оставаше. Така е било през време на освободителните движения на робите. Така е било в периода на въстанията на крепостните селяни. Така е било през периода на известните „велики” революции в Англия, във Франция, в Германия. Аз не говоря за Парижката комуна, която беше първият, славен, героичен, но все пак несполучлив опит на пролетариата да обърне историята против капитализма.

Октомврийската революция се отличава принципиално от тези революции. Тя си поставя за цел не заменяването една форма на експлоатация с друга форма на експлоатация, една група експлоататори с друга група експлоататори, а унищожаването на всякаква експлоатация на човек от човека, унищожаването на всички и всякакви експлоататорски групи, установяването на диктатура на пролетариата, установяването на властта на най-революционната от всички съществували досега потиснати класи, организирането на новото, безкласово социалистическо общество.

Именно затова победата на Октомврийската революция означава коренен прелом в историята на човечеството, коренен прелом в историческите съдбини на световния капитализъм, коренен прелом в освободителното движение на световния пролетариат, коренен прелом в начините на борба и формите на организация, в бита и традициите, в културата и идеологията на експлоатираните маси от целия свят.

Тук е основата на това, че Октомврийската революция по своя характер е революция интернационална, световна.

Тук са и корените на дълбоката симпатия, която хранят към Октомврийската революция потиснатите класи от всички страни, които виждат в нея залог за своето освобождение.

Могат да се отбележат редица основни въпроси, по линията на които става въздействието на Октомврийската революция върху развитието на революционното движение в целия свят.

1. Октомврийската революция е забележителна преди всичко с това, че тя разкъса фронта на световния империализъм, събори империалистическата буржоазия в една от най-големите капиталистически страни и постави на власт социалистическия пролетариат.

Класата на наемните, класата на гонените, класата на потиснатите и експлоатираните се издигна за пръв път в историята на човечеството до положението на господстваща класа, заразявайки с примера си пролетариите от всички страни.

Това значи, че Октомврийската революция откри нова епоха, епохата на пролетарските революции в страните на империализма.

Тя отне от помешчиците и капиталистите оръдията и средствата за производство и ги превърна в обществена собственост, като по този начин противопостави на буржоазната собственост социалистическата собственост, С това тя разобличи лъжата на капиталистите, че буржоазната собственост е неприкосновена, свещена, вечна,

Тя изтръгна властта от буржоазията, лиши буржоазията от политически права, разруши буржоазния държавен апарат и предаде властта в ръцете на Съветите, като по този начин социалистическата власт на Съветите, като пролетарска демокрация, противопостави на буржоазния парламентаризъм, като капиталистическа демокрация. Лафарг беше прав, когато още в 1887 година казваше, че на другия ден след революцията „всички бивши капиталисти ще бъдат лишени от избирателни права”. С това Октомврийската революция разобличи лъжата на социалдемократите, че сега е възможно мирно преминаване към социализма чрез буржоазния парламентаризъм.

Но Октомврийската революция не се спря и не можеше да се спре тук. След като разруши старото, буржоазното, тя се зае да строи новото, социалистическото. Десетте години от Октомврийската революция са десет години на изграждане партията и професионалните съюзи, на съветите, кооперацията, културните организации, транспорта, индустрията и Червената армия. Несъмнените успехи на социализма в СССР на фронта на строителството нагледно показаха, че пролетариатът може успешно да управлява страната без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да строи индустрията без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да ръководи цялото народно стопанство без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да строи социализма, въпреки капиталистическото обкръжение. Старата „теория”, че експлоатираните не могат да минат без експлоататорите, също както главата и другите части на тялото не могат да минат без стомаха, не е достояние само на известния римски сенатор в древната история Менений Агрипа. Тази „теория” е сега крайъгълният камък на политическата „философия” на социалдемокрацията изобщо и по-специално на социалдемократическата политика на коалиране с империалистическата буржоазия. Тази „теория”, която придоби характер на предразсъдък, представлява сега една от най-сериозните прегради за революционизирането на пролетариата в капиталистическите страни. Един от най-важните резултати на Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе смъртоносен удар на тази лъжлива „теория”.

Необходимо ли е още да се доказва, че тези и други подобни на тях резултати на Октомврийската революция не можеха и не могат да останат без сериозно влияние върху революционното движение на работническата класа в капиталистическите страни ?

Такива общоизвестни факти като прогресивното разпространяване на комунизма в капиталистическите страни, усилването симпатиите на пролетариите от всички страни към работническата класа в СССР и най-сетне наплива на работнически делегации в страната на Съветите несъмнено говорят, че семената, хвърлени от Октомврий¬ската революция, вече започват да дават плодове.

2. Октомврийската революция разклати империализма не само в центровете на неговото господство, не само в „метрополиите”. Тя удари империализма и в тила, в неговата периферия, като подкопа господството на империализма в колониалните и зависимите страни.

Като събори помешчиците и капиталистите, Октомврийската революция разби оковите на национално-колониалния гнет и освободи от него всички без изключение потиснати народи в една обширна държава. Пролетариатът не може да се освободи, без да освободи потиснатите народи. Характерна черта на Октомврийската революция е фактът, че тя извърши в СССР тези национално-колониални революции не под знамето на националната вражда и междунационалните сблъсквания, а под знамето на взаимното доверие и братско сближаване на работниците и селяните от разните националности в СССР, не в името на национализма, а в името на интернационализма.

Именно защото национално-колониалните революции се извършиха у нас под ръководството на пролетариата и под знамето на интернационализма, именно затова народите-парии, народите-роби за пръв път в историята на човечеството се издигнаха до положението на народи действително свободни и действително равни, заразявайки с примера си потиснатите народи от целия свят.

Това значи, че Октомврийската революция откри нова епоха, епохата на колониалните революции, които в потиснатите страни на света се извършват в съюз с пролетариата и под ръководството на пролетариата.

По-рано „беше прието” да се мисли, че светът открай време е разделен на низши и висши раси, на черни и бели, от които първите не са способни за цивилизация и са обречени да бъдат обект на експлоатация, а вторите са единствените носители на цивилизацията, призвани да експлоатират първите. Сега тази легенда трябва да се смята за разбита и отхвърлена. Един от най-важните резултати на Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе смъртен удар на тази легенда, като показа на дело, че освободените неевропейски народи, въвлечени в руслото на съветското развитие, са способни не по-малко от европейските народи да тласнат напред действително прогресивната култура и действително прогресивната цивилизация.

По-рано „беше прието” да се мисли, че единственият метод за освобождение на потиснатите народи е методът на буржоазния национализъм, методът на откъсване нациите една от друга, методът на тяхното разединение, методът на усилване националната вражда между трудещите се маси от различните нации. Сега тази легенда трябва да се счита опровергана. Един от най важните резултати на Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе смъртен удар на тази легенда, като показа на дело възможността и целесъобразността на пролетарския, интернационалния метод за освобождение на потиснатите народи, като единствено правилен метод, като показа на дело възможността и целесъобразността на братския съюз между работниците и селяните от най-различни народи, изграден върху принципите на доброволността и интернационализма. Съществуването на Съюза на Съветските социалистически републики, който е прототип на бъдещото обединение на трудещите се от всички страни в единно световно стопанство, не може да не служи като пряко доказателство за това.

Няма защо и да се говори, че тези и други подобни на тях резултати на Октомврийската революция не можеха и не могат да останат без сериозно влияние върху революционното движение в колониалните и зависимите страни. Такива факти като разрастването на революционното движение на потиснатите народи в Китай, в Индонезия, в Индия и т.н., и увеличаването симпатиите на тези народи към СССР — говорят несъмнено за това,

Ерата на спокойната експлоатация и потискане на колониите и зависимите страни мина.

Настъпи ерата на освободителните революции в колониите и зависимите страни, ерата на пробуждането на пролетариата в тези страни, ерата на неговата хегемония в революцията,

3. Като хвърли семената на революцията както в центровете на империализма, така и в тиловете му, като отслаби мощта на империализма в „метрополиите” и разклати господството му в колониите, с това Октомврийската революция постави под въпрос самото съществуване на световния капитализъм като цяло.
Ако стихийното развитие на капитализма прерасна в условията на империализма — поради неговата неравномерност, поради неизбежността на конфликтите и военните сблъсквания, най-сетне, поради небивалата империалистическа касапница — в процес на загниване и умиране на капитализма, то Октомврийската революция и свързаното с нея отпадане на една огромна страна от световната система на капитализма не можеха да не ускорят този процес, подривайки стъпка по стъпка самите основи на световния империализъм.

Нещо повече. Разклащайки империализма, Октомврийската революция същевременно създаде в лицето на първата пролетарска диктатура мощна и открита база на световното революционно движение, каквато то никога по-рано не е имало и на която то може сега да се опре. Тя създаде онзи мощен и открит център на световното революционно движение, какъвто то никога по-рано не е имало и около който то може сега да се сплотява, организирайки единния революционен фронт на пролетариите и потиснатите народи от всички страни против империализма.

Това значи, преди всичко, че Октомврийската революция нанесе на световния капитализъм смъртна рана, от която той никога вече не ще се оправи. Именно затова капитализмът никога вече не ще си възвърне онова „равновесие” и онази „устойчивост”, които той притежаваше до Октомврийската революция. Капитализмът може частично да се стабилизира, той може да рационализира производството си, да предаде управлението на страната в ръцете на фашизма, да притисне временно работническата класа, но той никога не ще си възвърне онова „спокойствие” и онази „увереност”, онова „равновесие” и онази „устойчивост”, с които той парадираше по-рано, защото кризата на световния капитализъм е дошла до такава степен на развитие, когато огньовете на революцията неизбежно ще избухват ту в центровете на империализма, ту в периферията му, унищожавайки опитите за кърпеж на капитализма и приближавайки ден след ден падането на капитализма. Също както в известната басня: „изтеглил опашката — затънал носът, изтеглил носа — затънала опашката”.

Това значи, второ, че Октомврийската революция издигна на известна висота силата и значението, мъжеството и бойната готовност на потиснатите класи в целия свят, заставяйки господстващите класи да се съобразяват с тях като с нов и сериозен фактор. Сега вече не може да се разглеждат трудещите се маси в света като „сляпа тълпа”, която се лута в мрак и е лишена от перспективи, защото Октомврийската революция им създаде маяк, който им осветлява пътя и им открива перспективи. Ако по-рано нямаше всесветски открит форум, откъдето биха могли да се демонстрират и оформяват въжделенията и стремежите на потиснатите класи, сега такъв форум има в лицето на първата пролетарска диктатура.

Едва ли може да се съмняваме, че унищожението на този форум би покрило за дълго време обществено-политическия живот на „напредналите страни” с мрака на необузданата черна реакция. Не може да се отрича, че даже простият факт — съществуването на „болшевишка държава”, туря юзда на черните сили на реакцията, улеснява борбата на потиснатите класи за своето освобождение. С това всъщност се и обяснява оная животинска омраза, която хранят експлоататорите от всички страни към болшевиките.

Историята се повтаря, макар и на нова основа. Както по-рано, през периода на падането на феодализма, думата „якобинец” извикваше у аристократите от всички страни ужас и отвращение, така и сега, в периода на падането на капитализма, думата „болшевик” извиква у буржоазните страни ужас и отвращение. И обратно, както по-рано Париж беше убежище и школа на революционните представители на надигащата се буржоазия, така сега Москва е убежище и школа на революционните представители на надигащия се пролетариат. Омразата към якобинците не спаси феодализма от катастрофа. Може ли да се съмняваме, че омразата към болшевиките не ще спаси капитализма от неговия неизбежно падане?

Ерата на „устойчивостта” на капитализма мина, като отнесе със себе си легендата за непоклатимостта на буржоазните порядки.

Настъпи ерата на разрушаване на капитализма.

4. Октомврийската революция не е революция само в областта на икономическите и обществено-политическите отношения. Тя е същевременно революция в умовете, революция в идеологията на работническата класа. Октомврийската революция се роди и укрепна под знамето на марксизма, под знамето на идеята за диктатурата на пролетариата, под знамето на ленинизма, който е марксизъм в епохата на империализма и пролетарските революции. Затова тя означава победа на марксизма над реформизма, победа на ленинизма над социалдемократизма, победа на III Интернационал над II Интернационал.

Октомврийската революция прокара непроходима бразда между марксизма и социалдемократизма, между политиката на ленинизма и политиката на социалдемократизма.

По-рано, преди победата на диктатурата на пролетариата, социалдемокрацията можеше да парадира със знамето на марксизма, без да отрича открито идеята за диктатура на пролетариата, но и без да прави нищо, абсолютно нищо, за да приближи осъществяването на тази идея, и понятно е, че такова поведение на социалдемокрацията не създаваше никаква опасност за капитализма. Тогава, през оня период, социалдемокрацията формално се сливаше, или почти се сливаше с марксизма.

Сега, след като победи диктатурата на пролетариата, когато всички видяха нагледно към какво води марксизмът и какво може да означава неговата победа, социалдемокрацията не може вече да парадира със знамето на марксизма, не може да кокетничи с идеята за диктатура на пролетариата, без да създава известна опасност за капитализма. След като скъса отдавна с духа на марксизма, тя беше принудена да скъса и със знамето на марксизма, застана открито и недвусмислено против рожбата на марксизма, против Октомврийската революция, против първата в света диктатура на пролетариата.
Сега тя трябваше да се разграничи и действително се разграничи от марксизма, защото при днешните условия не може да се наричаш марксист, без да подкрепяш открито и беззаветно първата в света пролетарска диктатура, без да водиш революционна борба против своята буржоазия, без да създаваш условия за победата на диктатурата на пролетариата в собствената си страна.

Между социалдемокрацията и марксизма легна пропаст. Отсега нататък единственият носител и опора на марксизма е ленинизмът, комунизмът.

Но работата не се спря тук. След като разграничи социалдемокрацията от марксизма, Октомврийската революция отиде по нататък, като я отхвърли в лагера на откритите защитници на капитализма против първата в света пролетарска диктатура. Когато г.Адлеровци и Бауеровци, Велсовци и Левиевци, Лонгевци и Блумовци хулят „съветския режим”, възхвалявайки парламентарната „демокрация”, с това искат да кажат, че те се борят и ще се борят за възстановяване на капиталистическия строй в СССР, за запазване на капиталистическото робство в „цивилизованите” държави.

Сегашният социалдемократизъм е идейна опора на капитализма. Ленин беше хиляди пъти прав, когато казваше, че сегашните социалдемократически политици са „същински агенти на буржоазията в работническото движение, работнически лакеи на капиталистическата класа”, че в „гражданската война на пролетариата против буржоазията” те неизбежно ще застанат „на страната на „версайците” против „комунарите””.

Невъзможно е да бъде разбит капитализмът, без да бъде разбит социалдемократизмът в работническото движение. Затова ерата на умирането на капитализма е същевременно ера на умирането на социалдемократизма в работническото движение.

Великото значение на Октомврийската революция е между другото в това, че тя ознаменува неизбежната победа на ленинизма над социалдемократизма в световното работническо движение.

Ерата на господството на II Интернационал и на социалдемократизма в работническото движение завърши.
Настъпи ерата на господството на ленинизма и на III Интернационал.

„Правда” бр. 255, 6—7 ноември 1927 г.

Старата „теория”, че експлоатираните не могат да минат без експлоататорите, също както главата и другите части на тялото не могат да минат без стомаха, не е достояние само на известния римски сенатор в древната история Менений Агрипа. Тази „теория” е сега крайъгълният камък на политическата „философия” на социалдемокрацията изобщо и по-специално на социалдемократическата политика на коалиране с империалистическата буржоазия. Тази „теория”, която придоби характер на предразсъдък, представлява сега една от най-сериозните прегради за революционизирането на пролетариата в капиталистическите страни. Един от най-важните резултати на Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе смъртоносен удар на тази лъжлива „теория”.

Западные источники индустриализации СССР
(конец 1920-х – 1930-е гг.).
Б.М. Шпотов, Институт всеобщей истории РАН (г. Москва)