На 28 април 1873, в бр. 32 на вестник „Независимост“ (1873–1874), който издава с Ботев, Каравелов пише статията "Ние сме родени да кърпим чуждите дрехи". Там четем: "...българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? - Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища...."

За да напише малко по-късно: "...България ще да бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката се окачат на една върба.
Друго спасение няма. — в."Независимост", г. III, бр. 48