Добави мнение Мнения:21
 |
| Е не, такова нещо не може да бъде написано и публикувано!!!... Живял е нявга прокурорът Д. Който после станал адвокат. Но който винаги търсел някаква "скрита пружина" в съзнанието на престъпника. Преди - като негов обвинител, сега - като негов защитник. Дошъл от провинцията в София, защото из цялата страна го търсели да се явява по различни дела. Жена му се споминала. Той тръгнал с млади (атрактивни, но мълчаливи) гаджета. После гледал филма на Фелини "Сладък живот". И си направил съответните изводи. Които били много по-различни от предишните. Които си направил, когато гледал същия филм за сефте. На млади години. Авторът продължава да се придържа към доктрината на юридическия спиритизъм-мистицизъм и чрез него се опитва да пробута някаква овъртолена-пресукана екзистенциална мъдрост, която така и не разбрах. Сигурен съм, че я има, но не мога да я изразя. По-мо-о-о-ощ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: enlil |
Неотдавна и аз, също в сива хотелска стая, попаднах на филма. Изгледах го до последния кадър, до надписите. Не биваше да правя това.  Наоми Уотс бра ноо ядове с оная видеокасета ф The Ring. |
| "След промените напусна прокуратурата. Имаше проблем да продължи кариерата си там. (Някога, преди той да е бил още роден, част от семейството му бе избита, а къщата им изгорена за участие в съпротивата.)" А, стига бе! |
| Рядко се среща толкова възхитително заключение. Текстът е смислен, макар и леко раздут, може би от уважение към човека, дал повод за написването му. Браво! |
По-мо-о-о-ощ! Хубаво. Скритата мъдрост обикновено не случайно е скрита. И не случайно е мъдрост. Толкова за помощта. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: popangelov |
Хубаво. А може би мъдрост няма. Може би историите са изсмукани от пръстите, а единственото скрито нещо е огромно его и въздух под налягане.Скритата мъдрост обикновено не случайно е скрита. И не случайно е мъдрост. Толкова за помощта. |
А може би мъдрост няма. Може би историите са изсмукани от пръстите, а единственото скрито нещо е огромно его и въздух под налягане. Може би. Тогава защо ги четеш? |
| Има ли значение дали историята е "изсмукана от пръстите" или е истинска? И аз съм стигнал до извода, че злото има своя смисъл в живота и света ни, и да не ни харесва, то ни кара да порастваме, така е устроен светът, злото е неизкоренимо. |
Цената на равносметките е висока, а ползата - нищожна. много си добър Калин Донков, Господ да ти даде здраве понякога се чудя дали не пишеш само за мен |
enlil 09 Ное 2017 21:10 Мнения: 351 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Е не, такова нещо не може да бъде написано и публикувано!!!... абеее... наистина това не трябва да ви бъде представено, няма защо |
| Еврика! Старах се много, четох бавно и с вникване в текста, за да не огорчавам повече симпатизантите на автора. Обаче накрая смисъла на замисъла открих в картинката, тоест в снимката. На която мацката се целува с режисьора. Апък Марчело кахърен я дръша за ръката. Ми това е. Калин Донковият прокуроро-адвокат, след като е гледал филма на дърти години, е проумял и осъзнал, че се е имал за много велик. Обаче тая, със зашеметяващите буфери, никога няма да му изпере чорапите във фонтана "Ди Треви"! Колко жалко. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: enlil |
| Драги enlil, разбрахме, че имате затруднения с разбирането и усещането на написаното от Калин Донков. За съжаление не можем да Ви помонгем, не зависи от нас. Молим да ни извините. Калин Донков . Вярно, че струните на душата звучат различно в различните сезони, но както беше казал някой отдавна "щом боли, значи сме живи".Сполай ти! |
| Цената на равносметките е висока, а ползата - нищожна. Надявам се това да е по-вярно за равносметките, които хората си правят в по-късна възраст и резултатите от които не им харесват. И по-малко вярно за останалите...В една равносметка рядко нещо може да се поправи, а сигурно и въобще не се случва. "Разочарованието идва при човека в най-различен образ." Вероятно бе установил, че и значителното е измамно или че всичко постигнато е недостатъчно, че правилното може да бъде погрешно и че никога не идва окончателният, последният финал, който да увенчае и потвърди човека и неговото дело. |
| има нещо ,което отдавна искам да попитам в поредицата на Калин Донков "Частен случай" дали е имало разказ "Хиляди целувки", публикуван някъде през 70-те, бях дете, не повече от 10 годишна, когато семейството ми прочете го в седмичен вестник , помня, защото очаквахме продъжението този разказ ме потресе, беше история за жена на моряк от Бургас,която беше оставила децата си сами, заключени в къщи много дни това беше първото четиво,което ме разтърси толкова ако някой знае, дали е на Кален Донков, да каже моля! |
| Лилиян, нямам никакво време за писане, но ето отговорите на много въпроси. В “Хиляди целувки” публицистът търси мотивите за всяка постъпка във възпитанието от най-ранна възраст, в битието, което осигуряваме на нашите деца, отнемайки им домашния уют в името на някакви наши “генерални, доминиращи, максималистични и прочие цели”, нарушавайки “автоматиката” на природата. “Но да се запитаме защо група изучени, начетени, осведомени за всичко, отракани, схватливи млади хора, съсипват онова, с което човекът се гордее, съществува и се продължава - сътвореното от ръцете му - нямаме право” - пише Калин Донков във “Вечният двигател”. И на още много места в “частните” случаи ще ни напомня за дълга, който имаме да изпълним към утрешния ден. https://literaturensviat.com/?p=126478 |
Добави мнение Мнения:21