Тая къща не е точно от кал, а от глина. Глината се омесва с песък и слама, сетне стените се правят на слоеве в кофражи от по 50 санта височина. Бавно съхне ма стените са дебели и с отлични изолиращи качества. Некои си правят и покриви с чимове. Най-важна е хидроизолацията. Инак, температурата зиме и лете е се една и съща. Нема нужда от саниране... |
Ама, те само работят - от тъмно до тъмно. Сеят картофи, пиперки, домати, грах, лимец... Ей, случихме на бежанци! И на нас в нещо да ни провърви напоследък... |
щурчо 14 Ное 2017 19:56 Тая къща не е точно от кал, а от глина. Глината се омесва с песък и слама, И още плява и оборски тор. Качва се кирпич. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mochila |
Германската технология е по-друга.Зида се с кал и съхне като стена. Кирпичът се прави като тухла и съхне на слънце. Зида се със сухи кирпичени тухли. По-напреднала технология е когато от сухия кирпич се изгражда пещ с канали по средата, замазва се с кал , зарежда се с въглища - дървени или каменни , запалват се и след няколко дни се получават червени печени тухли, съвсем като фабричните. Това е т.н. българска технология който нашите пренесоха в Русия навремето. |
Е, веке се правят и къщи с цели бали слама за отрицателно време: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/450-bali-vlozhi-semejstvo-v-stroezha-na-kyshtata-si-ot-slama-v-kladnica-1324254 Стените са дебели къде 45 санта. Измазват се с глина и мазилка и готово. Пей сърце... |
Реално тия деца не ходят на училище, щото това "училище" едва ли е признато от МОН. Нещо прикуратура, нещо Агенция за защита на детето нема ли да се самосезират?? |
Ирен Жолио-Кюри Родена е на 12 септември 1897 година в Париж, Франция. След година нормално обучение, което започва когато е на 10 години, родителите ѝ виждат очевидния ѝ математически талант и решават, че академичните умения на Ирен имат нужда от по-предизвикателна среда. Мари обединява сили с голям брой видни френски учени, включително бележития френски физик Пол Ланжвен[1], за да създадат „Кооперативът“ („The Cooperative“, тесен кръг, включващ някои от най-видните учени във Франция. Всеки член допринасял за образованието на децата на своите колеги, провеждайки занятията в домовете им. Учебната програма на „Кооперативът“ била разнообразна и включвала не само правила на науката и изследователска дейност, но и разнообразни занятия като китайски език и скулптура със силно наблягане на себеизразяването и играта. Тази договорка продължава две години, след които Кюри влиза отново в по-общоприета учебна среда в частната гимназия Севине (Collège Sévigné в централен Париж от 1912 до 1914 г. и след това в научния факултет в Сорбоната, за да допълни своята бакалавърска степен. Следването ѝ в Научния факултет бива прекъснато от Първата световна война. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%96%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE-%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B8 |
медитация ... Храма на слънцето Джим Джоунс Гвияна ... не хаир от подобни няма да видим колкото и да ги четкате в статията |