Крали Марко. И синджирите с робите
Отиди на страница:
 |
| Намерено нейде из дебрите на интернета: Юнашко-пазарна легенда На вратата се почука и влезе секретарката. - Кралевич, търси те делегация… Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера. Влязоха неколцина опърпани селяни и се бухнаха на колене на килима. - Ти баща, ти майка…Спаси ни, Марко Кралевити…Пак тоя Муса Кеседжия дойде… Пак граби… Пак бие… Пак откара хубавите моми в робство, пък за нас остави… Крали Марко се намръщи. Той знаеше – трябва да се спазва ритуала, но все пак… Пък и време губеха. - Седнете на пейката, седнете де… Така…Сега – поред! Значи дошъл е отново оня Кеседжия? Селяните се смъкнаха на пода, но той с нетърпелив жест им посочи пейката. - Ами – ще взема мерки…Ей сега да си видя програмата, че много съм зает – що разбойници трябва да гоня…Докато прелетя до другия край на България, Шарколията изпогуби подковите си… Дрънна с камбанката, момата надникна. - Дай да видим органайзера! Отвори му тя дебелата, подвързана с телешка кожа книга и юнакът се зачете: - Утре трябва Дете Дукатинче да преследвам, вдругиден Сюлейман Кръвопиеца, сряда е за Кешиш Първан… Ха! Значи, в петък имам два часа по обяд, тъкмо ще ходя с Хюснито да се коля – ще мина и през ваше село… Селяците пак се бухнаха напреде му. - Ооооо, славни юнако… Песни ще ти направим, легенди ще разказваме, паметник ще вдигнем… Крали Марко се позасмя: - Бе, хора, не си давайте толкова зор! Работата ми е такава – българския народ да пазя, злодеите да наказвам… Най-възрастният плахо каза: - Пък за платата… - Вие си знаете – прекъсна го юнакът – най-напред при секретарката, после в касата и с документите при главния побирчия. - Ох, бедни сме… – въздъхнаха в хор селяците. - Знам, знам… Затова и отбивка ви правя от 5%. Тъкмо има промоция на юначеството другата седмица – и за вас ще важи. Вижте там колко трябва, ДДС-то да не забравите, режийни за мен, коня и самодивата… Пъшкайки и охкайки, молителите излязоха. В движение вадеха някакви парцалчета, ровеха, събираха паричките. Крали Марко седна, сипна си чаша мляко – по време на работа не пиеше, с пари борави, тава да не ти е сабя да размахваш… Чу се похлопване на задната вратичка, прикрита зад шкафа. Надникна черна глава, а след нея целият човек влезе. - О, Муса! Здрасти! Къде ходиш, какво правиш? Една одринска бяла ракия? – предложи Крали Марко. Кеседжията гаврътна чашката, па рече: - Гледам – ония от Злокучене са идвали пак… Марко кимна. Нямаше нужда да обсъждат, знаеха си спатиите, познаваха правилата на бизнеса. - Кога да те чакам? - В петъка ще мина. И нали си знаеш? Друм – да те няма…Но преди това – малко саби ще початкаме, със стрели ще се замеряме… Мусата се понамръщи: - Ама внимавай, ей! Миналия път така ме халоса… - Бизнес – нищо лично! – смутено вдигна рамене юнакът – Увличам се понякога, пък нали и истинско да е… После се сети. - Муса, ти си минал и през Тръненик, Колибите, Малка мътна бара… Така нещо…А? Мусата тръсна мустаци, извади от пояса една кесия. Но Марко го спря с ръка. - Чакай! Това е по друга линия. Иди при секретарката – да го заведе като дарение. И не в пари – да го пише зоб за Шарколия, смазка за сабята, боя за ризницата… Щото нещо взеха да мърморят разни там… - Че дай им адресите – настръхнаха чак веждите на арапина. - И това ще стане, и това… Най-напред наредба срещу злословниците да напиша, пък после и мерки ще вземем… те с тая слободия на приказките скоро и свобода от нас ще поискат! И юнакът български ядно дръпна мустаците си, пък извади павурчето и наля две ракии. Че то ако човек спазва винаги правилата – не в приказките, във вицовете няма да остане. |
А Карнобатман не го знам откъде е. Ф тая реплика съзирам удобен повод да разсея една дългогодишна заблуда около името на града. Градът се казва Карбонат, а не Карнобат! Идва от хълма, намиращ се вдесно по стария път до морето, където от столетия се добива сода бикарбонат за нуждите на сладкарството, стомашните киселини и облекчаване на радикулит, повишаване на концентрацията у буйните деца, доброто уригане след вечеря и почистването на чревния тракт.  |
Какво представлява всъщност името Крали Марко? Тракийските племена наричали коня – „марк” (марка). От същия корен е и румънската дума "мън" - "жребче", вероятно и "армазар" - "жребец". Дори в далечен Китай, конят и до днес се назовава "ма" (маа). Днес в съвременния български "Марко" наричаме по-малкия „брат” на коня - магарето. В такъв случай съчетанието "Крали Марко" означава просто "Царският (кралският) конник", а защо не и "Крилатият конник". От тракийско време са запазени местни имена на крепости и селища като Маркипетра, Маркодава, Маркерота и др. Тракийското название на коня «марк» обяснява многобройните съществуващи днес имена на местности като Марков камък, Марков град, Маркова стъпка, Маркова могила, Маркова клисура и т.н., които не означават нищо друго освен Камъка на конника, Града на конника, Стъпката на коня, Конската могила, Конската клисура и т.н. В древния град Пловдив, най-малкото от седемте тепета беше наречено Марково тепе. Било е свързано със същите древни предания. Близо до Пловдив в полите на Родопите се намира село Марково. Село Марково има и в Шуменска област и на други места. Всички тези имена са много древни и не са свързани с името на средновековния васал Марко, а с праисторическия спомен за коня, и за Конника Герой. |
| По стъпките на Крали Марко: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_(%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE) |
Благодаря,че просто ме "сърбеше мозъка",а не се сещах!