Добави мнение Мнения:8
Преди да се прочете, книгата е трябвало да се "разреже" - печатната кола не е минавала под "гилотината" и страниците са били съединени там, както е сгънат печатният лист. Всъщност туй е било гаранция, че книгата не е втора употреба...  |
| Библиотека 'Златни зърна', например. И ножът за разрязване на хартия. И вклуба на журналистите... Моята младост. И тичането до книжарницата за купувате на рядко издание. Калин Донков ми е любим писател. Приятно е да си спомня. Сега пазарувам в Интернет. И се радвам на благата на новия век. Липсват ми само живите разговори. Но и хората ги няма. |
| Това с разрязването на колите съм го пропуснала, то е било преди време, но ми липсват старите книги и учебници, на тъмна хартия, че то новите на гланцираната се оскъпяват. Сега си набавям някои от уличните търговци втора ръка, но и те са на изчезване. |
 Не е зле в писменото слово да се открива зрънце мъдрост, но мъдрост и поука не са едно и също нещо. Поуката трябва да се търси в живота - дори такъв, какъвто ни се падна днес. |
| Така с тях може до безкрай да бъде удрян през устатата политическият опонент, независимо дали в спора това е уместно и убедително. Но мисля, че това има по-далечна цел: Практиката показва, че страници от историята, извадени за някаква належаща политическа потреба, почти никога не се завръщат в нея... Останалото е мълчание... Поклон! |
Добави мнение Мнения:8