| Защо политиците на нашето време са толкова безотговорни? Защото не са застрашени от последствията от своите решения. В книгата, над която работя в момента („Skin In the Game. The Thrills and Logic of Risk Taking“, „Да заложиш кожата си. Тръпката и логиката при поемането на риск“ http://www.memoriabg.com/2017/11/22/patologiata-na-nasheto-vreme-e-zagubata-na-vruzka-s-relnostta/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |
– Фраза на годината стана fake news („фалшиви новини“ – Защото те създават ситуация, в която хората живеят в два различни свята. Например, почти всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа. Почувствах го, когато бях в Алепо: със собствените си очи виждаш едно, в новините – съвсем друго. Кой лъже – очите ви или телевизионният канал? Проблемът е, че сред западните журналисти се формира една интелектуалната монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва в действителност, ти слагат етикет „путинист“, а това означава, че няма да получиш работа в основните американски канали. Това е инквизицията на нашето време, наказваща за мнения, които се различават от официалното. "In an age of universal deceit, telling the truth is a revolutionary act. " |
| Док, Много, ама много е прав човекът! Няма какво да се коментира. Всичко е казано кристално ясно и убийствено точно. ![]() |
Образованите хора, напротив, по-често са склонни да изхождат от безумни идеи, които не са свързани с реалността. И колкото повече време и усилия отделяте за изучаването на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-големи са шансовете в крайна сметка да се окажете затънали в „макролайна“. "Най-страшната патология на нашето време е загубата на контакт с реалността. " „Гледайки противопоставянето на Путин с други лидери, аз разбрах, че домашните (и кастрирани) животни нямат никакъв шанс пред дивия хищник“. Историята ни учи, че за народите, които сключват споразумение с бюрократите, след това остава само фелациото. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
| Ето пък на мен какво ми хареса най-много, свързано е с моето разграничаване на интелигентните от ентелектуалците, като че ми е плюл в устата Техните зрители са тези, които наричам „интелектуални идиоти“. Всъщност, да въртиш на пръста си „реднека“ е невероятно трудно. Ако търсите някой, когото да заблудиш, най-добрият кандидат е някой от читателите на The New Yorke. Този човек разсъждава така: ако аз съм интелектуалец (а аз, несъмнено, съм такъв), значи разбирам какво се случва в света. Той презира реднеците, смятайки ги за неспособни да мислят критично. В същото време той не осъзнава едно просто нещо: всеки човек, който не се храни с интелектуален труд, вече е експерт по подразбиране, тъй като професията му е пряко свързана с реалния свят. Например водопроводчикът е експерт по това как да полага тръби и т.н. Техният опит се основава на взаимодействието с ежедневието и те имат мислене, много критично към догмите. Образованите хора, напротив, по-често са склонни да изхождат от безумни идеи, които не са свързани с реалността. И колкото повече време и усилия отделяте за изучаването на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-големи са шансовете в крайна сметка да се окажете затънали в „макролайна“. |
Ще се радвам да прочета мненията Ви за този материал, колеги.Бъдете здрави! Докторе, мнението ми за една част от четивото - тая за т.н. "интелектуалната монокултура" - е съвсем цинично: няма такава. Или по-скоро има, но не е нито интелектуална, нито култура. Има пари. Много пари. Медиите, визирани в статията са купени. Прощавай за прозаичното обяснение. |
„Да заложиш кожата си. Тръпката и логиката при поемането на риск“, аз защитавам мнението, че адекватни решения се вземат само когато хората „рискуват собствената си кожа“. По различен начин бие сърцето, в зависимост от залога. Има една стара източна притча, за това как някои играчи на табла играят един и същи зар различно, в зависимост от залога. Изводът от нея е, че истинският играч не се влияе от залога. |
Док, за темата Мъжът ми беше много впечатлен от "Черният лебед", аз така и не я прочетох ... Но сега ще го направя ! Авторът си заслужава. |
| Писах някъде и преди: висшето образование стана бизнес и нарояването на всякакви университети със специалности с много малки възможности за реализация доведоха дотам, че липсата на раборни места за такива "специалисти" ги принуди да намират всякакви каузи, за които да се създадат организации и организацийки, претендиращи за обществени субсидии. Колкото са по-кресливи и колкото повече натрапват каузите си на обществото, толкова повече финансиране получават. Затова няма какво да се чудим откъде се навъдиха толкова много защитници на всякакви права на "онеправдани" малцинства. Университетите стават развъдници на всякакви либерални идеи, коя от коя по-безумни и абсурдни, след като възпитаниците на тези университети стават преподаватели в тях. Освен това много от тези безполезни, да не кажа вредни за обществото индивиди (в смисъл, че изсмукват средства, които могат да се използват за полезни неща) живеят с усещането, че са пренебрегнати по отношение доходите си и че обществото им е задължено. Оттам и воплите за увеличено финансиране, при което процесът не само се самоподдържа, но и с всяка година бележи нарастване. Не виждам как такова безумие да се спре: всякакъв опит за намаляване на броя на университетите и студентите в тях среща ожесточена съпротива от заинтересованите лица, работещи в тях. Всеки, дръзнал да даде такава идея бива заклеймяван като убиец на образованието, нискоинтелигентен или направо малоумен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
адекватни решения се вземат само когато хората „рискуват собствената си кожа“. Отдавна сме я рискували чрез ултра адекватното решение да се изнесем далеч от българо-съветските кожодери в България. Останалите размишления са компютърни игри, логистика и яки полети с Боинг и Еърбъс в посока обратна на Москва. Виж, ако някои са решили да летят със семействата си в "правилната посока", това вече е яка "Патология на нашето време" и си струва да се помисли и разсъждава върху нея. Не, че ви се меся в екзистенциалното мислене и енергия насочени към разрешаване на тази свръх дилема, но като човек спасил кожата си и тази на своето семейство, подобни съждения са ми безкрайно интересни. По маниера на писане съм идейно убеден, че продължавате да живеете на територията на кожодерите. |
| Само ще добавя авторовата истина за "Патологията на нашето време" в направление любимата за повечето от нас держава. Често посещавам Русия и всеки път съм поразен от една особеност на вашите хора: те често работят не за пари, а за някаква абстрактна идея. Не знам дали народът ви го дължи на Съветския съюз или това е традиция от дореволюционните времена. Но вашата държава и компании трябва да направят много, за да използват по някакъв начин този потенциал. Много руски математици работят в нюйоркски компании. Защо са били принудени да напуснат родината си? Защо не можете да използвате таланта им у дома? Ето над какво трябва да се замислите най-сериозно. Дано тукашната съветска задруга препрочита подобни интервюта, докато започне да ги възприема като "Отче Наш...." |
Не виждам как такова безумие да се спре: всякакъв опит за намаляване на броя на университетите и студентите в тях среща ожесточена съпротива от заинтересованите лица, работещи в тях. Всеки, дръзнал да даде такава идея бива заклеймяван като убиец на образованието, нискоинтелигентен или направо малоумен. Няма да се спре. Образованието като самоцел е метод за борба с излишната работна ръка, освободена от излишните свъхпроизводствени мощности, породени от новите технологии. След като сферата на безсмислените услуги вече трудно ги поема, безсмисленото образование е следващата област в която могат да се пренасочат излишните кадри. Най малкото подобно на сферата на услугите, ще се създаде илюзията, че на мястото на изгубените работни места се отварят нови в сферата на образованието. Да не говорим колко хора от безработни ще станат учащи. |
| Рост производительности Производительность достаточно быстро росла в середине XX века, особенно в 1940-е, 1950-е и 1960-е годы, помере того как технологии первой эры машин, от электричества до двигателей внутреннего сгорания, научились работать в полную силу. Однако в 1973 году рост производительности замедлился. В 1987 году сам Боб Солоу заметил, что замедление совпало с ранними днями компьютерной революции, и выступил со знаменитым заявлением: «Мы наблюдаем наступление компьютерной эры повсюду, за исключением статистики производительности». В 1993 году Эрик опубликовалстатью с оценкой «парадокса производительности», в которой отметил, что компьютеры все еще занимают небольшую долю экономики и что перед тем, как информационные технологии, которые являются универсальными, начнут оказывать реальное влияние, свою роль, как обычно, должны будут сыграть вспомогательные инновации. В следующей своей научной работе он изучил более детально данные о производительности и использовании информационных технологий в отдельных компаниях и обнаружил довольно сильную и знаменательную корреляцию: производительность наиболее активных пользователей информационных технологий была значительно выше производительности их конкурентов. К середине 1990-х годов эти преимущества были уже слишком очевидно заметны в целом в экономике США, пережившей скачок производительности. Экономист Чэд Сайверсон из Чикагского университета внимательно посмотрел на данные о производительности и продемонстрировал зловещие сходства. Mедленный старт и последовавшее за ним ускорение роста производительности в эпоху электричества хорошо соотносятся с ускорением, начавшимся в 1990-е годы. Ключом к этой закономерности служит понимание того, что универсальные инновации всегда требуют вспомогательных. Их развитие может занимать годы или даже десятилетия, что приводит к возникновению разрыва между периодами появления технологии и возникающего вследствие нее роста производительности. Это отчетливо заметно на обоих примерах — электрификации и компьютеризации. Надявам се схващате какво предстои, ще видим повторението на бума от 1940-е, 1950-е и 1960-е но на съвсем друго равнище. Патологията на нашето време е естествен технологичен застой пред предстоящия бум. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Возможно, самыми важными вспомогательными инновациями выступают изменения в бизнес-процессах и организационные нововведения, появившиеся благодаря новымтехнологиям. Пол Дэвид, историк экономики из Стэнфордского и Оксфордского университетов, изучил данные по американским фабрикам после проведения на них электрификации и обнаружил, что планировка и организация работы оставались теми же, что и при использовании паровыхдвигателей. На заводе, где станки приводились в движение паровым двигателем, энергия передавалась через мощный центральный вал, который, в свою очередь, управлял набором шкивов и коленчатых валов. Если вал был слишком длинным, то при вращении он мог сломаться, поэтому механизмы приходилось располагать неподалеку от основного источника питания: чем больше энергии требовалось станку, тем ближе к двигателю он должен был стоять. Промышленные инженеры пытались, используя все три измерения, размещать оборудование на этажах выше и ниже паровых двигателей, чтобы минимизировать расстояние. По прошествии многих лет, когда на смену паровому двигателю пришло электричество, инженеры просто покупали самые мощные электрические моторы, которые только могли найти, и ставили их на место паровых двигателей. Даже когда фабрики выстраивались с нуля, они строились по прежней планировке. По этой причине не приходится удивляться тому, что, согласно исторической статистике, электрические моторы не приводили к значительному улучшению производительности. Конечно, на фабриках было меньше дыма и шума, зато новая технология не всегда была надежной. Производительность в целом практически не изменилась. Лишь через 30 лет — срок, достаточный для того, чтобы старое поколение менеджеров ушло в отставку и сменилось новым, — планировка фабрик изменилась. Новые фабрики значительно больше напоминали те, которые мы видим в наши дни: любой цех мог простираться на несколько десятков метров. Вместо одной огромной машины каждый станок имел свой собственный небольшой электрический мотор. Машины, требующие максимальной энергии, больше не ставились ближе к источнику, новый дизайн фабрик был основан на простом и сильном новом принципе: естественном технологическом процессе. Производительность не просто повысила результаты работы на сборочных линиях — они выросли в два, а то и в три раза. Более того, на протяжении большей части последовавшего столетия сопутствующие инновации, от принципов экономичности производства и металлургических мини-заводов до философии всеобщего управления качеством и методики оценки «Шесть сигм», продолжали поддерживать рост производительности. Как и в случае прошлых прорывных инноваций, для эффективного использования всех преимуществ технологий второй эры машин требуются значительные перемены в организации рабочего процесса. Големите Български Мелници на Иван Хаджипетров в Бургас, през 1991 година все още се задвижваха от един голям ел. мотор на Сименс и огромно количество ремъчни предавки. През 1884 година основава Големите български мелници със седалище в Париж, а през 1898 година в нейния клон в Бургас заработва парна мелница с производство 15 тона брашно, двигателна сила 120 конски сили. Производството в Бургас по-късно е увеличено чрез парни машини с двигателна сила на мелницата 400 конски сили и денонощно производство на 120 тона брашно, а Големите български мелници се превръщат в най-големите мелници на Балканския полуостров с пласмент на тогава реномираните български брашна в Цариград, Пирея, Египет, Порт Саид и Егейските острови. Изводът се натрапва от само себе си. Не чакайте съществени промени докато не се смени поколението политици и ръководители със стария манталитет. Те просто са вече неадекватни в новата технологична среда. И ще задържат развитието докато не си отидат. |