...из мрежата : Любослава Русева
Добави мнение Мнения:19
| ...надявам се да помните тази дама, ако не бъркам, от време на време пишеше и за газетата. Пускам туй нещо с известни опасения и голям страх - от една страна не знам каква е редакционната политика по въпроса, какво е становището на издателя, определящ редакционната политика, какво мислят пишещите братя и сестри, не знам! ...чета тук таме, че някакъв Европейският съд по правата на човека може да принуди България да признае еднополовите бракове, според официоза - агенция Фокус. Съдът разглежда въпроса за признаване на гей браковете в страните от ЕС, където те не са разрешени, след като Конституционният съд на Румъния е поискал да се произнесе по съдебно дело, заведено от двама мъже, които искат сключеният помежду им брак им да бъде признат от румънските власти. Еднополовите бракове или гражданските партньорства се признават в 22 от 28 страни-членки на ЕС. Румъния, Полша, Словакия, България, Литва и Латвия към момента не признават юридически еднополовите съюзи. Декрарирам, че нямам конфликт на интереси - моногамен съм, хетеросексуален, до скоро толерантен към ония с нетрадиционната сексуална ориентация и към третия пол, стига да не ми го набиват в очите (вече не съм). Сила ми дава записаното в Конституцията, Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. ... надявам се да не предложат промяна и на този член, нихната! Все пак Mutti спечели последните избори и с насила прокарания закон Ehe fuer Alle! За самия текст на Русева - идва ми "слышком", претенциозен, но няма да му придирям, важен е опитът за послание. Знам, че тук има тънки познавачи на материята - Щурчо и неговия Орпю, Предводителят, преподобния бонго, един многобуквен, други - ще оценя тяхното мнение, дори обратно на моето декларирано. „Ще отгледам Сирил по такъв начин, че докато Те не добие възможността да се самоопредели и да ми каже какво е, ще се държа с Тях просто като с бебе. Ще им дам цялата си любов и подкрепа, за да се почувства най-цялостният човек извън ограниченията на мъжката или женската кутия.“ Родителят на бебето Те е сред основателите на Коалицията за свобода на личните документи от пол (Gender-Free ID Coalition). Борбата на организацията е децата да не се обременяват с полова принадлежност от раждането им, а да имат правото да изберат своята идентичност. Самото Те, родено в Канада, преди няколко месеца получи медицински картон, където в съответната графа е записана буквата U. Това ще рече, че полът е „неопределен“ (undetermined) или „незададен/неустановен“ (unassigned). Родителят пък се идентифицира като транссексуален – не се смята за жена или мъж. По тази причина внимателно избягва местоименията „той“ и „тя“ и за детето, заменяйки ги с Те. Така Те 1 смята, че Те 2 ще разполага с пълната свобода да се самоопредели и да е щастливо… Това е първият подобен случай в света и би могъл да мине за куриоз. Но да ви звучи някак познато? Антиутопия №1 – „Ние“ на Евгений Замятин (1920 г.): Човечеството живее във Всеобщата държава. Хората нямат имена, а само номера, пред които има буква – съгласна за мъжете, гласна за жените. Ръководният принцип в Държавата е, че щастието и свободата са несъвместими – затова тя им връща щастието, отнемайки им свободата. Мъжете и жените са разделени едни от други. Те обитават прозрачни жилища с право на щори единствено в „розовите часове“, когато могат да се срещат с противоположния пол. Но при едно условие – това да става след попълнен талон за заявка. В останалото време върви строежът на Интеграла – космически кораб, който ще колонизира други планети, за да „принуди жителите им да бъдат щастливи“. Главният герой D 503 обаче започва да се съмнява в правотата на Държавата и да си води дневник, в който разказва за безличната човешка маса, т.е. Ние. Антиутопия №2 – „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли: Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава – един идеално подреден по предварителна схема рай, където щастието е напълно постигнато. Човешки същества вече не се раждат, а се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите. Тъкмо тези фабрични манипулации определят бъдещата им физика и мозъчна дейност. Секс обаче продължава да се прави, даже е насърчаван от най-ранна възраст. Само дето противозачатъчните са задължителни, защото репродукцията е задача на държавата, която е нещо като Съвършен родител. Семейството, отглеждането на децата, романтиката между двама души са остарели и дисквалифицирани от властта. Единственото важно за хората е извличането на максимално удоволствие чрез взаимната консумация на телата. И в двете антиутопии, както се вижда, Щастието (да, с главна буква) е наложено отвън, насилствено, от някаква свръхдържава. В „Прекрасният нов свят“ има и един забележителен диалог: „ – Аз обаче не искам удобства. Искам Бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях. — Всъщност — заключи Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен. — Точно така — рече Дивакът предизвикателно — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.” Нито при Замятин, нито при Хъксли обаче на хората е отнета половата им идентичност. В антиутопия №3 – „1984“ на Оруел, тя дори е единствената свободна територия, в която се осъществява сблъсъкът на човека с властта: Уинстън, който работи като чиновник в архивния отдел на Министерството на истината, наблюдава с неистово желание своята петдесетгодишна дебела съседка, родила 15 деца. Намира я за красива, защото вижда в нея нещо, което ще оцелява, въпреки репресиите. Първичната природа му дава надежда, смята я за основен пазител на човешкото. За него тя е последна неотнета възможност за „удар по Партията“, за „политически акт.“ Никой от тримата вероятно не си е представял, че един ден някой ще роди далеч по-зловеща антиутопия. И не просто някой, а самият живот, който винаги се оказва по-талантлив и от най-талантливите. Да си Те и да растеш, без да знаеш какво си – това просто не може да се измисли, или поне аз не се сещам за толкова извратена литературна фантазия… Откъде изобщо тръгна тази лудост? Когато през 2009 г. прочутият Владимир Буковски пристигна в София, за да изнесе лекция, всички очаквахме да разкаже за „психушките“ и трудовите лагери, в които е въдворен от 14-годишен. Но някогашният съветски дисидент, по-късно завършил неврофизиология в Кеймбридж, обърна главите ни към по-актуални тоталитарни извращения като т. нар. политическа коректност: Един ден в началото на 80-те той излизал от лабораторията си в Станфордския университет и на вратата се сблъскал с две момичета от близкия „Бъркли“. Отворил вратата и я задържал да минат, както би направил всеки кавалер, но момичетата го погледнали с презрение и изсъскали: „Мъжко шовинистично прасе!“ Буковски разказа, че „безумната концепция Political Correctness” възникнала именно в недрата на „Бъркли” като разклонение на ляворадикалния феминизъм, който разглежда жената като социална конструкция. „И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж).” Впрочем в началото на 2011 г. в САЩ официално решиха да променят формулярите за заявления, премахвайки „майка“ и „баща“. За да не се нарушават правата на сексуалните малцинства, вече се употребяват определенията „родител 1“ и „родител 2“. През октомври тази година пък в. „Таймс“ обяви, че британското правителство ще поиска в документите на ООН терминът „бременна жена“ да бъде заменен с „бременен човек“. Така той ще включва и транссексуалните. И като нищо ООН ще вземе да го приеме, въпреки надигналите се гласове, че подобна щуротия минава границата на нормалността и по същество вреди на борбата за права на сексуално различните. А и не само на тях, между другото. В надигналото се цунами срещу сексуалния тормоз лесно можем да провидим атака не единствено срещу насилниците, но и срещу отношенията „мъж – жена“ и добрия стар флирт. Не отричам, че тормоз се извръшва, разбира се, само че това понятие се разми до степен за такъв да мине даже комплиментът към някого, че изглежда добре. Да не смее един мъж да отвори вратата пред дама, за да не го вземат за „мъжка шовинистична свиня“! Представете си тогава един бъдещ свят, населяван от Те, които вече са премахнали половите си белези… За да се възпроизвежда човечеството от еднакви безполови същества, се създават лаборатории за изкуствено отглеждане на зародиши. Сексът вече е останал в миналото, никой не си спомня какво е било да си мъж или жена. По-лошото: не си спомня какво е да си поне един D 503… Тримата велики антиутописти го предчувстват, но и тримата не стигат чак дотам. И все пак, пророчеството на Хъксли може да се окаже най-реалистично, особено ако се вземе предвид едно негово писмо до Оруел от 1949 г. В него той пише, че иначе харесва току-що издадената му антиутопия „1984“, но „Прекрасният нов свят“ ще бъде по-близо до истината. И знаете ли защо? Защото човечеството самичко ще тръгне срещу себе си, затова не е нужно да го насилва някакъв Голям брат. Пак то самичко ще си измисли и различни форми на тирания, за да ограничи свободата си, включително такива, които се правят в името на свободата. Правото на нещастие, т.е. да избира как да живее, ще му бъде отнето, за да възтържествува пълното Щастие. И не, не си въобразявайте, че 632-а година по новото летоброене е много далеч – човешкото безумие ще ускори нейното идване. Тя даже е ей там, зад ъгъла, така че си отваряйте очите на четири. Преувеличено ли ви изглежда? Не мисля. В онази своя лекция Буковски също го формулира добре: „Едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че съвременното общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички”… И наистина: днес Те 1, утре Те 2, а вдругиден ще ни задължат да махнем пола си от всички документи, за да не обиждаме Те 1 и Те 2. Ще ни накарат да се срамуваме от физиологията си, да я крием, за да не накърним техните чувства. Ще ни принудят да се превърнем в Ние – изтрещелите индивиди от прекрасния нов свят, където нормалното и естественото е загубило битката срещу своите антиподи. При това не геройски, а съвсем безславно. И действително най-вече от глупост.[/b] | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| иначе ф стремежа си да акцентира върху кривините на наистина дебилния pc език, г-жа Русева е пропуснала/пренебрегнала един масивен участък ф проявите на свободния избор, а именно свободата да се направиш на квото си искаш - на мъж, на жена, на дзвер(има такива ф нета), на furry, на идиот, на нещо трето, четвърто или или на сичко изброено с добафка пискюли и/или дзвънчета. Фактът е, че човешката (само)идентификация не е закована и никога не е била такава извън бюрократичните измерения на отношението държава/индивид. |
Фактът е, че човешката (само)идентификация не е закована и никога не е била такава извън бюрократичните измерения на отношението държава/индивид. Много повече в отношенията религия(църква)/индивид. Още по-силно - 'какво ще кажат хората'/индивид. |
Много повече в отношенията религия(църква)/индивид. Още по-силно - 'какво ще кажат хората'/индивид. ... а също и в отношенията индивид -семейство - род и като приложим Енгелс се получава онова, което рекидж е написал. |
| фсъщност прокобите ф творбата на Замятин отдавна са факт, поне по отношение на ЕГН-тата, но не забелязвам некой да се е напрегнал от тая наистина дистопична принудителна смяна на имената ни. |
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Те, както вървят нещата, тоя текст в един момент ще стане на нещо като: Бракът е доброволен съюз между две или повече разумни същества. Законен е само гражданският брак. Като изискването за разумност е под въпрос, а минимума от две същества е заради /необоснованото/ предположение, че едно същество няма причина да сключва брак със себе си... |
| Любослава е моя любимка, но напоследък не сам чела много неща от нея Пак то самичко ще си измисли и различни форми на тирания, за да ограничи свободата си, включително такива, които се правят в името на свободата. точно това ще стане, даже вече стана опитайте се в каква да е компания да съобщите ,че имате леви идеи, или изповядвате комунизъм или, че харесвате патриархалното семейство и искате дъщеря ви да има деца, след като се омъжи или, че в основата на трудовата етика е йерархията или дори ,че предпочитате продавачките в магазина да ви говорят на "Вие" само опитайте, за да видите как цялата тежест на световната свобода, ще се стовари върху вас |
опитайте се в каква да е компания да съобщите ,че имате леви идеи, или изповядвате комунизъм или, че харесвате патриархалното семейство и искате дъщеря ви да има деца, след като се омъжи или, че в основата на трудовата етика е йерархията или дори ,че предпочитате продавачките в магазина да ви говорят на "Вие" Конкретно за мен комунизмът е антиутопия, която поставян наравно с фашизма, съответно отношението ми към двете идеологии и изповядващите ги е едно и също. |
Памфуций 01 Дек 2017 00:02 Мнения: 2,054 От: Bulgaria Скрий: Име,IP .... Конкретно за мен комунизмът е антиутопия, която поставян наравно с фашизма, съответно отношението ми към двете идеологии и изповядващите ги е едно и също. Никога не е имало комунизъм , за да знаеш какво представлява ! Щяхме да го градим , но човешката завист , подлост , егоизъм и предателство надделя и остана неизграден . И социализъм не е имало навсякъде в соцлагера . В България имаше псевдосоциализъм с елементи на роднинство и шуробаджанащина . Докато капитализъм , фашизъм и империализъм има . В най-"чист" вид . |
Lillian 30 Ное 2017 19:35 Мисля, че преувеличаваш. А може би средата, в която се движиш, е доста по-различна от моята. Като махнем споменаването на думата 'комунизъм', всичко останало се преглъща съвсем спокойно,най-много да предизвика спор. Но като набелязана тенденция си съвсем права - нещата са насочени в тази посока. Ще си позволя, обаче, да направя предсказанието, че в не много далечно бъдеще, да речем - едно поколение, страстите ще утихнат, хората ще осъзнаят безсмислеността на тези залитания и ще ги отхвърлят. Ще им мине модата и младите ще се юрнат да рушат други идоли  А най-вече, жените ще се вразумят и ще се отдръпнат от войнстващия феминизъм, който (да си кажем истината) е в основата на всички тези идиотии. Може би съм непоправим оптимист, знам ли. |
Добави мнение Мнения:19