Добави мнение Мнения:11
Както винаги, удоволствие е да се чете! Но освен естетическата наслада, днес има и зрънца за любознателните врабци шетащи из виртуалните клонки на Газетата. Благодаря Авторе и за мен се намериха няколко!  |
От това гледище свободният стих би трябвало да е най-мъчен. Би трябвало, но не е, защото мързеливците и дърдорковците, които мислят, че могат да кажат всичко, са чакали, изглежда, само него, за да се обявят за поети. Атанас Далчев, Калин Донков   |
| …едно от изящните окрилящи заклинания на Радой: "Ще отминат страховете, ще останат стиховете." „След сто милиарда души, живели преди нас, след Шекспир и след Пушкин перото хващам аз.“ Много харесвам тези стихове на Рашко Стойков – заради смисъла им, предаден чрез комбинация от самоирония и самочувствие. В каквато и област, професия, колектив... да започне да се изявява човек, той трябва да се ориентира в тяхната координатна система и да е наясно с мястото си в нея без да се (само)заблуждава. Нещо невъзможно, а и нежелано за списователите, свободните „и от талант, и от литературна култура, и от дарба да разпознават поезията в нейните различни лица.“ Почти известна поетеса... Дано случаят не е такъв, но се сещам за нещо, което чух много отдавна и за което ми казаха, че е на Радой Ралин, а може и наистина да е от него – не е изящно, за което се извинявам:„По*бе се, по*бе се, па стане... поетеса.“ |
Добави мнение Мнения:11