| "плаващият остров" - Жул верн |
| .. в която книга Жул Верн се представя като заклет роялист и здрав англофоб. Имал им е нещо зъб на Британската империя и то в момент когато и Френската империя е на 2-о място в света... Сигурно си е представял че имат потенциал за 1-о място... |
| Идеята богатите да избягат в свой свят е отдавнашна и добре отразена във филма "Еквилибриум". Само дето е напълно антиутопична, по простата причина, че по нищо няма да се различава от един сегашен затворен жилищен комплекс. Тези хора фактически сами и добоволно ще трябва да затворят в затвор и да не излизат от него, а ако ще го правят, то цялата им идея се обезсмисля. А да се говори за "различен тип правителства" и т.н. е пълно безумие. Възможните форми на управление на такива градове са две и то базирани на собствеността на сградите. Ако сградите и апартаментите са на отделни собственици, то те ще трябва да се управляват, като типична етажна собственост. Ако пък са наематели, то ще трябва да избират да изпълняват правилата наложени от собственика, да си плащат или да напуснат. Във всеки случай, дори да приемем, че това ще са много богати хора, които вече нямат реален бизнес и от там икономически противоречия по между си, то никой не може да ги предпази от проявата на чисто човешките емоции и глупост, а от там и на противоречия и конфликти по между им. Още повече, че ще са все едно поставени в казарма, с много свободно време и скука. |
| Отделно, тези селища ще са много уязвими. Или ще трябва да развиват своя свръх охрана и отбрана, или една по-голяма пиратска група може лесно да ги вземе за заложници. Дори не е нужно и да ги напада. Достатъчно е да им спре достъпа до реални ресурси, което може да стане много лесно. И е пълна илюзия, че изкуствен интелект, дронове, чипиране на населението и премахване на парите с физически носител, може нещо да промени в тяхна полза. Ще се намерят достатъчно "диваци", които ще са се приспособили към живот в реалните природни условия и няма да зависят от тези неща. Така че, богатите вместо да мислят как да избягат от света, който сриват, по добре да спрат да го сриват със своята алчност, и да се опитат да го направят добро място за живеене на всички хора. |
| Всяка по-голяма група от хора се нуждае от организация. Над определена бройка не е възможно да се участва директно във вземането на решения или прилагането им. Необходима е представителност. И ето ни пак при политиците, които да обясняват кое как трябва да е. |
| Значи, имали сме пряка демокрация, при това с участието на относително малко хора. Най-известната е Атина. Само, дето, дори формално всички да са равни, то фактически не са, поради различната сила на характерите, дар слово и т.н.. И затова и там не е минало без политици. И понеже ума на тълпата е равна на ума на най-тъпия от нея, то и много бързо са си докарали катастрофата и от пряката демокрация нищо не останало. Всъщност останало е - названието на народните водачи на гръцки - демагози. А иначе днес технологично е възможно и милиарди пряко да вземат участие във вземането на решения. Само дето фактически отново естествените лидери ще ги вземат, а останалите ще си мислят, че участват. |