8 декември 2017 г.
Добави мнение Мнения:12
]Manrico 10 Дек 2017 20:25 .... Е ти не видя ли, че внисащият този път е оставил "Поглед.инфо" в началото. Как може да си помислиш, че свестен човек ще пише там? ...долното се посвещава на г-н Manrico. Дата 09.12.2017 113519 Светлана Велева /Поглед.инфо/ Около 15 млн. лв. щели да изхарчат родните студенти за осми декември. Такава прогноза направиха от Института за анализи и оценки в туризма. Хотели и механи излязоха с атрактивни оферти. Полицаи плъзнаха из зимните курорти и туристически локации, за да гарантират сигурността в празничните дни. От телевизионните екрани поздравяват бъдещата смяна абсолвенти, усмивки и петмез. В социалните мрежи сигурно си разменят поздравления „за всички, които са, или са били студенти”, спомени и черно-бели снимки. Всичко за празника е помислено, а за утрешния ден? За бъдещето им кой ще помисли? Един професор ми каза, че поколението млади студенти, което сега обучава, е най-неграмотното и неадекватното, но пък с най-голямо самочувствие и претенции. Толкова ниско нивото никога не е било, казва той. А кой е виновен за това? Учителите викат – семейството и политиката, политиците викат – училището и родителите, родителите викат – учителите и обществото. А обществото сме всички ние. И всичко тръгва от детска възраст – да се научи детето на труд и дисциплина. За да е полезно и ефективно най вече за себе си. Обаче нюейдж идеите „да не бъде ограничавано, да се изявява свободно”, неразбрани правилно от невежите умове, раждат извращението на пълната слободия и пасивно неучастие в пропадането на детето. Отделно много родители сами едвам се справят с живота и нямат време за децата си. Те растат без съзнание за граници, без възпитание и критерии, оставени сами на себе си, без подкрепата на добрия пример, учещи живота от улицата, от съмнителни авторитети, културата на мола и програмата на „Планета”. И после - къде сбъркахме? Достатъчно е човек да види най-гледаните реалити-шоута, напомпаните със силикон водещи, най-продаваните вестници. Или как пишат родителите им в социалните мрежи. Масово там ще видите хора, коЙто не знаят нито кога се слага пълен член, нито вникват какво е имал „Впредвид” авторът, а още по-малко пък отварят културни медиЙ или книги. Е, защо им е, нали четат фейс книгата - там ако нещо не е казано, значи не съществува. Според скорошно изследване над 60% от българите не са купували книга през последната една година. Вярно е, че за мнозина книгата е вече лукс, но и към Библиотеката няма интерес. Едва 13% от анкетираните заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% твърдят, че не са. Но пък масово гледат Биг Брадър, вълнуват се, коментират го и познават отблизо всички участници. Какви да са наследниците им? Ще кажат някои, има електронни книги – да, но на мнозина не им личи да четат и тях. И вместо да пишеш в социалните мрежи истерично „Имам най-страхотния син!, Обичам дъщеря си!”, иди и им го кажи в другата стая. Малоумието да изглеждаш, създавайки измислена реалност, докато нещата реално се разпадат. Не бива да се забравя, че на децата им е по-трудно, отколкото на нас. В капана на трудната си възраст, в търсене на себе си, те нямат посока, нямат ценности, които да ги осмислят. Училището също не ги улеснява. Не говорим само за остарелите на много места, методи на преподаване. Достатъчно е човек да разгледа 4-5 учебника, за да се демотивира и обезсърчи от безумията и антилогиката, която прави написаното трудно за разбиране дори от възрастен. Като резултат, специалисти отново предупреждават, че близо 40% от завършващите средно образование в България са неграмотни. Те не владеят в необходимата степен правописа и пунктуацията на родния си език. Не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, неспособни са да разчитат дори елементарните схеми и графики. И това особено проличава в университета, ако въобще стигнат дотам. А когато стигнат, не знаят къде се намират. Обаче са върха на сладоледа. И когато влезеш във Фейсбук, разбираш защо. Илюзията на популярността, която мрежата създава изглежда компенсира всички липси. Позьорски снимки изразяващи „долче вита”, подражаване на силиконови кумири и лайкове помпащи самочувствие без покритие. Да изглеждаш, не да бъдеш. Това извращение води до желанието всеки втори да иска да е популярен и да го дават по телевизора. Затова е и този наплив към участие в реалитита - всеки иска да е звезда, да е признат, без да има покритие за това, без да е положил труд, усилия. Измамата на лесната слава. Модерните и скъпи играчки, виртуалната популярност и възможностите на съвременната козметична индустрия за превръщане на всяка зелка в принцеса, създават илюзия, че „ние сме най-яките”. Заблудата за изключителност, без покритие и грам реална преценка за себе си по-късно има нелепи последствия при сблъсъка с реалността. Така напомпани с нищо, те влизат в университетите, с лекотата, с която сядат зад волана пили, дрогирани и без книжки, защото знаят, че няма контрол и последващи санкции. Липсата на дисциплина и санкции води до тотална развала. И преподавателите разбираемо вдигат ръце. От липсата на елементарна грамотност, от неспособността им да мислят. Те нямат и минимума обща култура – не знаят кога е създадена българската държава, кой е Паисий Хилендарски, дори на въпроса кой е Хитлер никой не е могъл да отговори в университетската зала. Примерите са от споделен опит на преподаватели. Дори не знаят къде се намират - там са, не за да научат, а да вземат диплома. За тях ученето не е ценност. Още повече, че в университета се влиза лесно, не като едно време, когато само отличниците и положилите много труд влизахме. И не всеки завършваше. А сега това е гарантирано, без значение колко непригоден и мързелив си. И университетите, вместо да бъдат сито, стимулират незнанието, неграмотността и неполагането на труд. Системата парите следват студента, опорочи изначално висшето образование. То се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното образование. Нереално големият брой университети доведе до тотална девалвация на висшето образование. Растящият брой на завършилите средно образование, напускащи страната, намалява броя на студените у нас с всяка изминала година. Много вузове и специалности остават с незаети бройки, дори във водещите университети, което ги принуждава да приемат студенти и с 3-ки и с 2-ки, само за да си запълнят бройката. Проблемът може да се реши като се закрият поне 1/3 от тези вузове и неефективни факултети, за да се вдигнат критериите за влизане, да се засили конкурентния принцип и да има някакво сито. Не да бълваме висшисти на конвейер, които след това се пласират в сферата на обслужването, на позиции, които не изискват висше образование. В същото време, има недостиг на професии, които изискват средно специално образование, основно в леката и тежката промишленост. И защо са нужни толкова университети – дипломата от Пернишкия университет или Ботевградския (някога колеж), с какво ще се конкурира на пазара на труда? Ако бизнесът контактува с университетите, може да се правят анкети в кои области не достигат специалисти, и от кои пазарът няма нужда, защото е пренаситен. Или на завършващите студенти да им се осигурява практика с възможност за продължаване на работа. Според изследване на БСК повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, а младите завършват ненужни специалности, поради което е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри. И докато качеството пада, цената му се вдига - университетските такси продължават да нарастват. За сравнение, в развити държави като Дания и по-голяма част от Германия, образованието е безплатно. На фона на това, в най-бедната държава с най-ниски доходи, и „безплатното” образование е платено. Но пък който иска да си плаща, има опции – вузове, в които влизаш без изпит, или с тест за дебили. Благодатен за тях е и добре развития пазар на фалшиви дипломи. Изследване сочи, че през последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. Мерки срещу фалшифицирането на дипломи бяха предприети, но късно. Преди 2-3 години имаше такъв бум на научни звания и степени, че човек ще каже, че сме академична общност. Много доктори на науките, много мозък на тая малка територия. И при толкова учЕни, все неуки и прости ходим. Накрая ордата от неграмотни и неподготвени висшисти излиза от университета със самочувствие на изключителност и се държи като че да е комплимент за всеки работодател. Защото те са ВИСШИСТИ, млади, красиви, те са cool, и няма да работят за по-малко от 1000 лева! Как така ще работят за 600 или 750 лв. - заплати каквито иначе имат над 1,5 млн. българи, в това число учители, медицински персонал, журналисти също има с доход 650 лв. А пикльовците с нула стаж, никаква подготовка, защото не учат, за да знаят, а само да се дипломират, неставащи (към момента) за друго, освен за показване (модел, консултант – продавач), искат заплата, която следва да заслужат след солидна практика, развиване на умения, с които да носят полза. Е, мнозина от тях ще получат исканата заплата, и то веднага, с протекции, нищо, че са непригодни. Затова после навсякъде, във всички сфери е пълно с некомпетентни хора. И като решиш да ползваш някаква услуга, питаш поне 5 човека за препоръка на специалист, защото в която и сфера да ползваш услуга, или са некадърни, или са мошеници, или и двете. Да попаднеш на експерт, който да ти свърши качествено работа, и да е коректен, е някаква рядкост. И после се препредава от уста на уста, както някога се споделяше къде ще пуснат банани. До това доведе имитацията на образование и тежката шуробаджанащина на всякакви негодни „кадри”. Да има кой да ти отвори ”вратите” и да ти даде шанс е нещо чудесно, стига да положиш усилия, да оправдаеш този шанс и да се научиш. Но мнозина предпочитат просто да паразитират. Какво ще стане, когато годните, които са в предпенсионна възраст, се пенсионират, и дойде време на негодните? Още повече, че тогава 1 работещ ще трябва да издържа 3-ма неработещи...Мила родино. За да завърша с малко оптимизъм – има немалко будни, любознателни млади хора, които искат да знаят и могат. Те печелят златни медали, те търсят, четат, пишат, и ще се научат сами, въпреки системата. Нека поне им създадем условия да ги задържим, че в тях ни е надеждата! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
| ...не викайте по мен и не ме сочете с пръст - както виждате, успях току що да редактирав горното, не знам как, не знам защо. декларирам, че нямам връзки в редакцията, не съм компютърен нещо си, наистина не знам. Толкоз! |
Майсторство ще е да редактираш второто си мнение, първото всеки може....  А изокването наистина е прилично написано, учудващо за сайта който съм го отписал много отдавна не заради политическа ориентация, а за качеството на писанията. |
И после се препредава от уста на уста, както някога се споделяше къде ще пуснат банани. Някога, някога, толкова някога, колкото 45 лета, на някакви улички споделяхме дей днес благодатта. |
| Това май го мернах в омразния фейсбук. Дори май го коментирах. Но ми се мержелее друго име на автора. Бъркам ли ? |
| ...е, второто и следващите мнения не мога да редактирам, значи не съм помазан от редакцията. ~~~ ...попадна ми и долното, вече идеологически украсено, претенциозно написано, може и да не ви хареса. Писаното напомня на една скорошна тема на Спас "Истинската история - защо не казват на децата цялата истината за...", намерете я, ако искате. 8 декември 2017 Идеологията, дори когато не желаем да го видим, е образование. Подреждане на мисленето. Променя се само номерацията и броенето, плюс и минус, горе и долу. Такова беше училището на социализма, идеологически апарат, фабрика за правилно мислене. Това става и днес – “навън” сме, но пак сме във фабриката. Неутолимите проблеми от миналото на едно травматизирано поколение продължават усилието си в нанасянето на трайни дефекти в съзнанието на едно ново поколение деца. Става дума за определени партии и платформи, които се занимават специално с това да митологизират “комунистическия” период в България в едни смели художествени краски, които обаче са крайно безплътни. И тук не влагам никакъв стремеж периодът 1944-1989 г. да бъде излишно идеализиран като обществен строй, в който сме постигнали съвършенство. Важно е обаче да осъзнаем, че историята е по-противоречива и по-сложна от плоските оценки, които напоследък се опитват да ни наложат като универсални истини. Трябва да сме наясно, че подобни оценки винаги са идеологически и носят идеологическо затваряне. В последните години отвреме-навреме в публичното пространство нахлува гръмко дебатът за това, как децата да бъдат учени на антикомунизъм. Обикновено го повдига една основна група партии, а намножилите се платформи за “обучения” по избрани екстракти от историята на социализма най-често действат директно “на терен” и през социалните мрежи. Съвсем наскоро отново прозвуча новина, че шест партии (ДСБ/”Нова република”, „Да, България”, „Зелените”, ДЕОС и БЗНС) продължават да агонизират в пределите на комунистическата заплаха и да искат нови учебни програми по криминалното минало. Преди известно време се появи и Софийска платформа – една инициатива, специално създадена да разказва мракобесни трилър-истории от социализма и да фиксира граници в самостоятелното мислене на учениците. Училището е сбор от хора, в чиито семейства социалистическият период бива коментиран по различен начин. Въвеждането на този тип уроци по антикомунизъм трябва едва ли не да затвърди общата единна позиция на днешния идеологически проект. Натискът, оказва се, дефинира и нови правила. Завършващи гимназия ученици в елитно столично училище споделят, че на предстоящите матури им е казано от учители, че е добре да пишат за комунизма или лошо или по-добре нищо (опакото на мъртвите, за които казваме: или добро или нищо). Защото, ако се осмелят да придадат дори и минимално различен оттенък на исканата макабрена линия, то проверяващите ще ги “отстрелват” директно с оценка слаб 2. Изобразяването на този исторически сложен период, какъвто е периодът на социализма, може да се оприличи на трейлърите в киното. Гледаме едноминутен клип, който има за цел да ни представи най-вълнуващото от филма, но обикновено или ни отказва да го гледаме, или филмът в цялостния си вид изглежда съвсем различно. По същия начин определен исторически период с лека ръка бива обсъждан посредством “избрани моменти”, служещи единствено за затвърждаване на днешното статукво и по-здраво циментиране на “правилната” идеология. Соцпропагандата е заменена със същата по дух и енергия антисоцпропаганда. Ако някак сме успели да закрепим здравия разум, то би трябвало да се запитаме: защо днес мислим миналото и някак приемаме настоящето не като нещо, което трябва да се изгражда, а като спиране на историята за момент, в който трябва да се върнем назад. Подобни безсмислени дебати няма да изгладят съвременните обществени разломи, нито ще благоприятстват постигането на по-социален облик на битието. Нима не е редно точно днес, когато работници и учени стоят изхвърлени и безпризорни извън закрилата на държава и власт, да се обърнем назад, към ролята на синдикатите, правата на работниците, равния достъп до образование, здравеопазване, грижата за учените и липсата на безработица? Не са малко и онези интелектуалци, които също размахват знамената на антикомунизма. Именно тези, които е редно по-скоро да оспорват статуквото. С бълваните съждения в елитни културни пространства и публични площадки обаче те ни убеждават все повече колко тоталитарни по мислене са и как всъщност от времето на социализма са наследили най-лошото и още по-драматично – наследили са това, от което отчаяно бягат. Най-големият удар от тях обаче идва в посока либералната държава. Съзнателно или не, голяма част от тези хора действат заедно с анти-либералните си крайнодесни врагове – всъщност, участват заедно с тях в борбата за реабилитирането на фашизма в България, като се минимизира неговото съществуване и историческо присъствие. Фашизоидните нагони могат и да се прикрият някак, но когато имаме материален израз на новата идеология, можем да говорим съвсем фактологично. Новата идеология е излята в бетон и бронз пред НДК – лъвът, който държи карта на Санстефанска България. Трием спомена, който носи памет, и налагаме нова памет наместо старата, която трябва да ни въвлече и в новопроектираната реалност. Неустойчивите политически доктрини и програми на либерализма и неолиберализма, както и неоспорваният триумф на либералната демокрация и индивидуализма, са лицето на днешното привидно основаващо се на свобода общество. На субекта му е зададено абстрактното успокоение, че живее в демокрация и свобода да прави с живота си каквото поиска. Всъщност обаче той е един изоставен и захвърлен от господарите си индивид, който консумира онова, коетo властта му е подхвърлила. Тя му обещава, че може да крои планове за свободното си бъдеще. Той обаче рано или късно осъзнава, че тези планове никога няма да се случат. Междувременно му пускат “образователни” прожекции, налагат го със съмнителен морал, дресират го и той е щастлив – знае, че се разполага на върха на историята, откъдето всичко се вижда най-ясно и най-вярно. Най-сетне нещастието му добива доволен вид. Ако според Кант Просвещението е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил, то, оказва се, българското стремление към демокрация днес не е нищо друго, освен невъзможността за съзряване и за преодоляване на миналото. Защото, ако съзряване се беше случило, щяхме да говорим за това, как живеят пенсионерите, за условията на работниците, за прогресивно увеличаващите се неравенства в страната и превръщането ѝ в черна дупка на социалната политика. |
| На мен второто ми се вижда по-справедливо и по-изчистено. За катастрофата в обреазованието е премълчано зараждането на търгашеството в системата, което бе много преди 'промените' - още със системата на частните уроци за ВУЗ и езиковите гимназии и целевото непреподаване на сродни с изпитните теми по литература и математика. |
проф. дървингов , изпратих "Настъплението..." на дъщеря ми, която не живее в България, за да добие представа, за това, какво е тук. Смятам, че е вярно и добре описано. 11 Дек 2017 11:32 Благодаря! |
Настъплението на невежия висшист Дата 09.12.2017 113519 Светлана Велева Най-сетне качествен препечат, по изключение.  |
изпратих "Настъплението..." на дъщеря ми, която не живее в България, И аз го одобрих. Даже го четохме заедно с осем годишната си внучка. И го обсъждахме ...  |
Добави мнение Мнения:12