/Поглед.инфо/ Германия давала на цар Фердо по 1000 златни марки за всеки загинал български войник Фердинанд: ”За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.” (Из съветите към сина му Борис ІІІ http://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/karvavite-podkupi-za-ferdinand.91437 |
Като юридически мотив за променената правителствена позиция неофициално се ползва мотивът, че Сакскобургготски би осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека. Като стой, та гледай. След като КС решава през 98-ма, че царските имоти са отнети незаконно от камунистите, начи е така... |
Гледали сме го, но все пак. https://www.youtube.com/watch?v=U1wkeWjAniI |
Идеалът на Възраждането е “Чиста и свята република”. Е, то през Възраждането сме имале и други идеали. Като да речем, Целокупна България. Ма не съм сигурен, че некой у Страсбург ша им обърне внимане. Хеле, че веднъж държавата България връща царските имоти през 98-ма, па сетне сака да ги земе. Поради чист политикански бабаитлък. Дето ша са плаща от сите българе... |
... Дето ша са плаща от сите българе... - Ти СЕГА - кво? Да´н´ искаш държавата да плаща? Айде олан... |
. " Нито се знае ще загуби ли държавата делата в Страсбург, нито, ако ги загуби, дали ползата от притежаването на имотите няма да е по-голяма от санкцията." . С други думи, ако проста бакалска сметка покаже, че ползите от притежаването на имотите е по-голяма от санкциите, всяко погазване на правото от страна на държавата е оправдано. . Кога, кога ще стигнем Древния Рим и римската максима за справедливостта : "Дори светът да загине, правото трябва да тържествува" . . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Gringo |
Статията е уж анти-царско-имотска, ама не баш. Първо, още в заглавието се измества фокуса върху доколко случайно се е появил цар (по-точно княз) в България. Сори, Дияне. И аз съм републиканец, ама историята си е история. Мнението на Левски и Ботев за бъдещото устройство на държавата изобщо не е показателно. Няма убедителни данни след Освобождението изобщо да се е обсъждал вариант за република. По това време държавността се е свързвала с монарх. В Европа единствената република е Франция и то много отскоро (след абдикациата на Наполеон Трети през 1872). Народа си е искал български цар. Такова е било времето. Второ, Диян удобно е пропуснал да коментира меко казано противоречивото решение на Конституционния съд. Как изобщо може един съд учреден по новата конституция да се изказва по законстта на актове възоснова на съвсем друга конституция и с половинвековна давност. Ми да беше отменил референдума за монархията тогава! Трето, авторът удобно не е коментирал тънката разлика между царската институция и физическото лице Симеон Втори. Конкретен пример. Батенберг абдикира. След абдикацията дворецът дали остава негова частна собственост? Ами не. Почва да се ползва от следващия монарх (Фердинант). Собственост на Кобургите са само наследствените им имоти в Германия (интересно е че нещо не се коментира дали Бундесрепубликата е възстановила собствеността на Симо 2 там). Не знам, тия удобни пропускания случайни ли са? |
Конкретен пример. Батенберг абдикира. След абдикацията дворецът дали остава негова частна собственост? Ами не. Много ялов пример. Дворецът изобщо не е спорен... |
България дължи третата си държава на възрожденския идеал, а той не е да има "цар и господар"; идеалът е "Чиста и свята република", възцаряването на Батенберг и Фердинанд е нeизбежно заради обстоятелствата отклонение. Това са пълни глупости. Единици са тия, които са си представяли България след турското владичество като република! Масово народът си е представял България като монархия! |
Злобните гадове като Костов и Сидеров си прават сметка те да задушат царските имоти.Но един международен съд ще ги закове на стената като портрета на Сталин.Ганоьо не признава никакви закони и правила он се мисли за най умния тарикат ама на баламите вода носи.Ще си умра от кеф ако осъдят тоя кенеф с максимална глоба и ги накарат да му върнат законото наслество като на дедо ми. |
Дано не бъде изтрит горният пост и не бъде наказан тойзи професионал. За да се види какви са защитниците на никога несъстоялата се трета българска монархия и на нейните хранени хора (монарсите и́ в това число). Сите просто недолюбват България, а особено много презират българите. Статията си е много читава. Тя няма претенциите да е юридически изчерпателна. Публицистика е, разглежда почвата за явлението и отровните му плодове. Добра статия, европейска. За разлика от поведението на монарха бай Симо Цара, на адептите му и на бодигарда му. |
Спорният момент идва от неправенето на разлика между средновековна държава и национална държава. Почти никой, дори професионални историци и юристи, не я прави. Не е застъпена и в училищата. А тя е базова за разбирането не само на казуса с царските имоти, а въобще на събитията от историята. Средновековната държава не е държава на народ, още по-малко пък национална държава, а е единствено владение на владетел. Владетелят е поставен на определено място в "космическата" йерархия на васалитети и сюзеренитети, което място е визирано в титлата му. Респективно и в прилагателното пред или след владението му. В средновековната държава няма разлика между частна собственост на владетеля и държавна собственост, тъй като самата държава е частна собственост на владетеля. Какво става, обаче в националната държава, където, както е в случая с България, царят е просто кръпка ? Той е фактически държавен служител, а не собственик на държавата. Запазването, обаче на средновековната традиция в мисленето, води и до неяснотата, дали интендантството е лична или държавна институция. От където идва и проблема. |
Simplicissima 22 Декември 2017 03:45 Дано не бъде изтрит горният пост и не бъде наказан тойзи професионал. За да се види какви са защитниците на никога несъстоялата се трета българска монархия и на нейните хранени хора (монарсите и́ в това число). Сите просто недолюбват България, а особено много презират българите. Статията си е много читава. Тя няма претенциите да е юридически изчерпателна. Публицистика е, разглежда почвата за явлението и отровните му плодове. Добра статия, европейска. За разлика от поведението на монарха бай Симо Цара, на адептите му и на бодигарда му. |
"Спорният момент идва от неправенето на разлика между средновековна държава и национална държава. Почти никой, дори професионални историци и юристи, не я прави. Не е застъпена и в училищата." Нещо ми се върти в главата, че по времето когато бях ученик, ни обясняваха, че през Средновековието в Европа не може да се говори за държави, а за княжества (царства). Ех, за империи можеше, ама това е друг въпрос. |
"Какво става, обаче в националната държава, където, както е в случая с България, царят е просто кръпка ? Той е фактически държавен служител, а не собственик на държавата. Запазването, обаче на средновековната традиция в мисленето, води и до неяснотата, дали интендантството е лична или държавна институция. От където идва и проблема." Мисля, че институцията "цар" е необходима за обединението на народа, особено след отхвърлянето на робството или да го кажем така: след отхвърлянето на зависимостта от чужда държава(империя). Фигурата на царя се явява централна и много важна за премахването на разпокъсаността, на създаване на (как да го кажа по-ясно?) целокупност на българския народ, който все още не е единен и му трябва една реална фигура за да се събере около нея и да си повдигне националното самочувствие. Това е може би остатък от възприятията още от Средновековието, за което пише колегата. Републиката все още е нещо неясно, имагинерно, безкрайно, далечно, безформено. Царят напротив, особено ако е и участник във Освободителната война, е реален герой с авторитет, лидер, който да служи за пример. Оттам нататък, вече обединен и със самочувствие, народът почва да се бие в гърдите и да налита на бой. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |