Добави мнение Мнения:16
 |
Тук му е мястото да река, че завиждам на селяците от петдесета година. Но не, каква ти завист, като знам какво се е задавало пред тях!  |
Тук му е мястото да река, че завиждам на селяците от петдесета година. Но не, каква ти завист, като знам какво се е задавало пред тях!  |
| >>><<< Бачо Калине, в такава хубава писаница пичатарите са изпуснали една точка, та 19.80 км е станало 1980км...така е могло да докарат електриката направо от Московията или поне от Париж. |
| В родното ми село ток прекараха 1962 година. От 1952 до 1960 живяхме в друго село където имаше ток и слушах радио. За детските ми години радиото беше нещо велико. След като 1960 се върнахме в родно ми село две години живяхме без ток и радио. Тогава разбрах че електричеството е велико нещо. |
| В София, преминаването от газово на електлическо улично осветление се осъществява ноември месец, 1900 година. От фирма „Ериксон„ Първият електрически трамвай е пуснат на 1.1.1901 година. Разбира се, Дворецът, богатите домове, „си имат тоци„ още от втората половина на 19 век, но тази благинка за простолюдието позакъснява. Нямаше ли лозунг ли, призив ли, - „Електричество и до най-крайната паланка„ Някой да помни коя година е завършена пълната електрификация в България. Началото на шестдесетте? Питам, защото ми разказваха гърци, как много села в Гърция и в осемдесетте години са нямали електрика. |
| …в забравата, като в крипта, може да се открият незаслужено отритнатите дела и достижения на предците, блясъците на нашето българско Някога и на нашето българско Вчера. От космоса това вероятно е изглеждало като съзвездие, проснато върху земята. Непознато съзвездие, непроучено. …каква илюминация само, какво заслужено сияние в самата среда на двадесетия век! Имало е какво да озари живота им, макар и в един миг от него. Но от такива славни мигове и от такива скромни победи е изградена цялата човешка история. Разпръснати в нея, разтворени, заличени, те пулсират по нейните кабели и релета, по нейните стълбове и трансформатори и породената в отдавна забравени дела енергия тихичко пука в ушите на човечеството: тук съм, тук съм... За да помни човечеството, че ако внезапно отрони някоя дръзка, нечувана, неотложна идея за своето бъдеще, винаги ще има с какво да я задвижи. |
Добави мнение Мнения:16