Добави мнение Мнения:10
Не може обаче поетът, който днес е излъгал и наскърбил някого в живота, или е унизил нечие чувство, или е съсипал нечия любов, или пък се е омърсил с компромис, донос или кариера, или само е подал ръка на подлец, утре да напише нещо високо и красиво.   |
| За българския поет нормални и престижни са били сабята и револверът, участието в бунтове и съзаклятия, в освободителните войни. Народът ни е изпитвал нужда от духовни хора във всичките си борби, в окопите, по скали и по орляци. Веднъж бях в Индия за годишнина от смъртта на Дебелянов. Местните литератори бяха изумени, че е възможно поетите да ходят на война. Да бъдат убивани на война! Напрегнах се да им обясня. Не стана, не приеха. Нямаше откъде да знаят, че поетите по нашите земи влизат в поезията, за да се влеят в народната съдба, а не за да я избегнат.. …ако имаш амбицията да промениш човека, човечеството, света - а такава е целта на литературата! - трябва да изгубиш суетата си. Инак съм напълно убеден, че когато човек в изкуството или извън него извърши нещо свястно и честно, този свят не е вече същият. Понякога изведнъж, а понякога незабележимо и бавно - но неизбежно! - се разбива апаратурата на твореца, ако той си служи с нея непорядъчно. … Тази апаратура, най-общо е душата на твореца и ако бъде злоупотребена и огрубена, никой повече не може да я акордира за високо изкуство. …читателите на поезия по правило са водачи на своята среда, те предават нейните вибрации на околните - като пример, като плам и порив, чрез тях духът на поезията се бори за съществуване в "практиката" на живота. Споменът е чистилище на стойностите. … Споменът е и един избор на съвестта и на паметта. Споменът е нашият живот, преписан на чисто... |
| Из Писмо на Христо Ботев до Иван Драсов, Букурещ, 26.06.1875: Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти… *** Шарл Бодлер: Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия. *** Карл Маркс: Изкуството е най-възвишената радост, която човек дарява на себе си. Писателят никога не гледа на работата си като на средство. Тя е самоцел и до такава степен не се явява средство нито за него, нито за другите, че писателят принася в жертва на нейното съществувание - когато се налага - и своето съществуване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Благодаря ви господин Донков за чувствените, вълнуващи слова. Вие сте от малцината живи, истински, големи български поети. "Удари врага с музика" е словесен брилянт... |
за мене публицистиката винаги е била не само нуждата да прехраня плътта и музата, но идейност, която ми се привиждаше достойно, мъжко, трудово (най-после) занятие. Струваше ми се, че то е моята истинска професия, както някои поети са били телеграфисти, машинисти, стенографи, банкови чиновници. А поезията - това е съвсем друго, тя е призвание, обречение. Ревниво ги отдалечавах една от друга, докрай се съпротивлявах на напора им да се слеят. Докато, вече в друга възраст прозрях най-неочаквано, че те отдавна са се преплели, че се пораждат и се допълват - в мене. Но това вече никога не ме разтревожи, отлично бях разбрал, че поезията е далеко небезопасно, понякога дори смъртоносно посвещение, че публицистиката не е изкупление за поетически грехове, а страст и съдба, сериозно творческо премеждие, енергично участие в живота. |
Никога не съм вярвал, че споменът е минало! Онова, което е минало, ние го забравяме. А споменът е възможност да запазим и да притежаваме събития, чувства, дела, приятели - докрай! Споменът е чистилище на стойностите. Днес едно страдание може да ни носи само болка и отчаяние, а в спомена да ни изпълва с гордост. Един човек може днес да ни възхищава с излъчването си, да ни привлича даже, а в спомена си утре да го намерим смален, фалшив, имитатор на жестове и идеи. Споменът е и един избор на съвестта и на паметта. Споменът е нашият живот, преписан на чисто... Не може да се каже по-добре. |
| Душата ми плаче за сняг, за бяло, за чисто душата ми плаче. Видях много земи, много свят, видях герои, видях палачи… Душата ми плаче за сняг. Доста живях, колко остава? Чака ме моя бряг: ругатни или слава – нямам представа… Душата ми плаче за сняг – чиста следа в снега да оставя. Стефан Цанев |
Всеки писател някой ден бездруго научава, че инструментите ни за живота и за творчеството са едни и същи, че трябва строго да пазим сечивата си, честно да ги притежаваме. ... Това е причината за множество загадъчни творчески мълчания. Тази апаратура, най-общо е душата на твореца и ако бъде злоупотребена и огрубена, никой повече не може да я акордира за високо изкуство. |
Има народи, чието пребъдване е гарантирано от самата им многомилионност, от местоположението или от кой знае що още. За техните поети и мислители е нормално и престижно съзерцанието, изящното отсъствие от грубия живот. Г-н Донков, този елемент много ми хареса. Той корелира с моите думи: "приспани от благополучие"  Благодаря за труда Ви! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: RRZ4 |
Добави мнение Мнения:10