Не разбрах каква "научна продукция" трябва да дават Консерваторията или Полицейската академия? |
Нещо интердисциплинарно, може би? Примерно балистични експертизи с Военната академия, ДНК с Медицинския университет, и аспекти от живота на Горския, с Лесото. Ред. Много съм доволна от себе си, намерих стр.12. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: маргаритка2 |
К'ви са тия скопус-мопус фокуси, физики и химии. Я да направят един географски индекс на цитирането на джендър тематика, да видим тогава кой ще е първи в класацията |
Много числа има в статията, но малко информация. Защото не е обяснено какво означават тези числа. Много възможности има. Да вземем числото 57, отнасящо се за Софийския университет. Най-вероятно индекс 57 в Scopus означава следното. В дадена година (коя) във въпросната база има 57 статии, поне един от авторите на всяка от тези статии работи в СУ, и всяка от тези стаии има поне 57 цитата в базата през годината. Това е т.н. индекс на Хирш за СУ в базата Scopus за годината (коя). Може и да изглежда сложно, но не може оценката на даден университет за наука посредством едно число само (както искат бюрократите в управлението) да е хептен просто. Съмнявам се, че и авторката знае какво означават дадените от нея в статията числа. |
И аз се съмнявам, че авторката на статията е разбрала какво значат тези числа. Ако са брой цитати за дадена година са много малко. Ако е индекс на Хирш, отнесен към една година е много. Ако е индекс на Хирш за целия живот на публикациите, не трябва да варира силно с годините. Нещо повече, един единствен преподавател/изследовател би могъл да има индекс на Хирш сравним с това, което се дава за даден университет. Ами да, моят индекс на Хирш е 35. Е, и? |
Не разбрах каква "научна продукция" трябва да дават Консерваторията или Полицейската академия? Имаш коскоджа ми ти доктор по пожарникарски науки и още питаш? Шегата настрана - и в Националната музикална акaдемия има теоретици и изследователи. |
Защо не се отчита големината на университетите. В един броят на преподавателите е 2 000, а в друг те са 200. Има направления, където даже световните конгреси не се индексират по тези два индекса. |
Има направления, където даже световните конгреси не се индексират по тези два индекса. И правилно не се индексира. В някои области нивото на тия конференции е много ниско, затова се взимат предвид само статиите в (добри) списания. В моята област например е точно така. |
Scopus ... Web of Science ... Scopus ... Web of Science ... Абе някой от пишещите журналисти изобщо разбира ли нещо от тези думи? Това са частни организации, които те индексират само ако си плащаш. А и ако толкова много искат, поне да ги пишат Web of Science , а след това Scopus - все пак импак-факторът е на Томсънс Ройтерс, а не на Елсевиър. А и много ми е интересно как журналистите, когато пишат по такива теми, започват да обясняват научността със стоенето в тези индексни бази. Ами че те са само на английски бе драги журналисти, а наука в България не се прави само на английски. А и не всички области на науката са интересни за тези две групи - Томсънс Роитерс от 3 г. обработва вече само 5 % от списанията, и то само печатни списания, доставяни в САЩ (трябва да има задължителен минимален тираж в САЩ). Ако искаш да не изпълняваш тези изисквания (напр. имаш електронно списание) - цените за година са безумни. Между другото, безумие и факта, че ако престанеш да си плащаш вноската, губиш импакт-факторът си за изминалите години - няма да може да те намерят в справочната система на Томсънс Ройтерс. |
Факт е, че всички читави списания са индексирани в тези бази данни, а броят на индексираните нечитави е относително малък. а наука в България не се прави само на английски Таратанци. Освен ако под наука нямате предвид и разни хуманитарни бръщолевения, то всички нормални български учени публикуват резултатите си в международните списания, а те са почти винаги на английски език (това е лингва франка на науката днес, независимо дали ни харесва или не). Е, ако им остане нещо, което не става за пред хора или ако само такова мога да измислят, тогава пращат и по местните, балкански и т.н. Българската научна общност е много малка, всички се познават, често в една област работят всичко 3-4 човека, а понякога и един единствен. Българският език се говори само в България. При това положение няма как да има читави български научни списания, а пък за такива на български език да не говорим. Че то още по соц. време от сериозните ученни се изискваше да публикуват в международни списания. Ако не вервате, питайте дедо М с двата плюса, той ще ви каже. |
Имаш коскоджа ми ти доктор по пожарникарски науки и още питаш? Туй нящо не е доктор на пожарникарските науки (доктор на науките), а доктор по нещо си, т.е., както беше по-рано "кандидат по пожарогасене" ил нещо такова.Разликата е огромна. И си е останал само кандидат, щото не се е занмвал с наука. |
Положението в провинциалните университети е трагично. Поради липса на пари там разчитат на местни кадри и лекции водят някакви асистенти. От тях кой знае каква наука не може да се очаква. |
Велиана Христова Историята на една полицейска акция Това, което от трети ден търсят в МУ-София прокуратурата, ДАНС и ГДБОП, гърми из медиите поне от три години Медицинският университет в София пак гърми. Всъщност, не той, а действия на неговото ръководство. Специализираната прокуратура, ДАНС и ГДБОП в събота влязоха във вуза, запечатаха кабинети, разпитваха шефове и администрация, проверяват цялата документация за приетите студенти. Причината са сигнали и подозрение, че в МУ-София действа организирана престъпна група за незаконен прием на студенти, главно чуждестранни, с фалшиви документи... http://www.duma.bg/node/159218 |
Положението в провинциалните университети е трагично. Поради липса на пари там разчитат на местни кадри и лекции водят някакви асистенти. От тях кой знае каква наука не може да се очаква. То па оставаше пуцовете да наемат национални или международни кадри. В момента тия образувания изпълняват единствено социална роля - дават работа на известен брой местни хорица с вис'шо и допълват пенсиите на пенсионирани професори, родом от района. Каква наука, какви пет лева. То Софийският университет не може да си задържи кадрите, та в ШУ, ЮЗУ или БУ ще успеят. |
Абе някой от пишещите журналисти изобщо разбира ли нещо от тези думи?Това са частни организации, които те индексират само ако си плащаш. А и ако толкова много искат, поне да ги пишат Web of Science , а след това Scopus - все пак импак-факторът е на Томсънс Ройтерс, а не на Елсевиър. А и много ми е интересно как журналистите, когато пишат по такива теми, започват да обясняват научността със стоенето в тези индексни бази. Ами че те са само на английски бе драги журналисти, а наука в България не се прави само на английски. А и не всички области на науката са интересни за тези две групи - Томсънс Роитерс от 3 г. обработва вече само 5 % от списанията, и то само печатни списания, доставяни в САЩ (трябва да има задължителен минимален тираж в САЩ). Ако искаш да не изпълняв То май и г-н Bonjorno не е разбрал за какво става дума. Импакт-фаkторът(IF) на Web of Science или SCImago Journal Rank (SJR) на Scopus за списанията имат малко общо с числата от статиите, които се отнасят до броя цитирания или до така наречения h-index (индекс на Хирш). Вярно е, че се смятат само цитати от индексирани списания, но техният IF или SJR e без значение. Fake news е че те индексират само ако си плащаш. Fake news е, че се изисква задължителен тираж в САЩ. Простата истина е, че се индексират само списания и серии, които имат някакъв (дори и скромен) резонанс в научната общност. |