| Бернд Циземер: "Мисля, че цялата му теория се базира на една основна заблуда. Той е гледал на труда като на единствен източник за създаването на стойност и явно е пропуснал да забележи, че капитализмът функционира не благодарение на експлоатацията на труда, а благодарение на непрекъснатия технически прогрес. Маркс е подценил останалите източници на богатство, а именно - иновациите, предприемаческата инициатива и техническия прогрес. " Натисни тук |
| А сега аз какво мисля, както за заблудата на Маркс, така и за заблудата на Циземер. Човешкият труд е важен. Развитието на производителната сила също е важно, и Маркс точно това май не го е пропуснал. Циземер заминава у киреча май, след тая малка подробност. Но! Какво казва Маркс? Капиталистът, т.е. така или иначе това е йерархическата надстройка, взима принадена стойност, т.е. експлоатира труда на работника. Принципно това означава, че надстройката си присвоява базови ресурси. Но самото произвеждащо човешко общество, като цяло представлява надстройка. Развиващата се над базовата природа човешка надстройка развивайки производителната си сила, фактически усвоява все повече ресурсите от базовата природа. Днес тези ресурси се наричат изчерпаеми. Сега, какво по същество означава стойност според Маркс. Той прави разлика между потребителна стойност и разменна стойност. До колкото си спомням и доколкото съм схванал, май вижда някаква връзка между двете, но май го е представил не достатъчно ясно, щом не съм баш сигурен за това. Това нещо Маркс развива тъкмо в Отдел първи на Капиталът, който Циземер във въпросното интервю препоръчва на читателят да не чете. Е да ама точно тоя първи отдел е почти перфектен. И сега аз тъкмо тоя първи отдел имам намерение май да критикувам. Или да допълня. Да не се сърди Циземер, който бил чел всички произведения на Маркс два пъти - браво бе! И така. Цената зависи от търсенето и предлагането. Търсенето зависи от потребителната стойност на стоката. Съществуват безусловно необходими стоки за съществуването на човека. Основната е храната, въздухът и водата. За сега въздухът все още не е станал стока, но нищо не се знае. Фактически развитието на производителната сила, за която говори както Циземер така и Маркс, представлява по-лесен начин на усвояването на базовите природни ресурси, които са безусловно нужни за съществуването на човека. От това следва по-бързо нарастване на човешката популация. Търсенето на базови, изчерпаеми и безусловно нужни за съществуването на човека ресурси зависейки от броя на хората се повишава. Предлагането на базови безусловно нужни за съществуването на човека ресурси са изчерпаеми природни ресурси. Т.е. търсенето се повишава, предлагането намалява. Кое дава възможност на търсенето, т.е. на увеличаването на човешката популация да нараства - развитието на производителната сила, или както я е формулирал Циземер: иновациите, предприемаческата инициатива и техническия прогрес. Т.е. цената на базовите ресурси се увеличава. Но и това не е всичко. Стойността, както много правилно е забелязал и Маркс е функция на работното време. Работната заплата може да се отнесе към работното време на работника като средна месечна, дневна и пр. заплата. Тя обаче зависи пак според Маркс от развитието на производителната сила, т.е. на техническия прогрес. Развитието на техническия прогрес си има свое време, за което се е развил, което е също работно време. Днешното развитие на техническия прогрес обаче е доразвитие (или иновация), на вчерашния технически прогрес. Като работно време на работилите за това доразвитие то е малко - да речем два века. Т.е. като стойност то е много малко. С други думи, това са джуджета стъпили върху раменете на великан. Но тези джуджета харчат една друга стойност, която е гигантска до такава степен, че е наречена "изчерпаеми природни ресурси". Под това понятие се включва както територията, така и продуктите които са създадени на тая територия. Това е първо въздухът, който съдържа много кислород. Кислородът съществува, поради съществуването на цялото многообразие на растителния свят. Това е природна производителна сила или технически прогрес създаден не за милиони а за милиарди години. Дори и тоя растителен свят е стъпил и произхожда от други организми, развили се са други още милиарди години. Човешкият вид, съществува от не повече от пет милиона години. Това на което както Маркс така и Циземер му викат технологичен прогрес се е развило за не повече от няколко хиляди години. Но тези и двамата имат предвид само последните няколко стотин години. Същевременно Маркс съвсем правилно е дефинирал стойността посредством работното време. Пропуснал е най-важната стойност, продукт на най-голямото и направо невъобразимо за никой човек работно време - няколко милиарда години развитие на разделението на труда, под формата на животински и растителни видове. Без това нещо, човекът нямаше да се появи. Нещо повече. За да се появят и достигнат до разцвет, на бозайниците е било нужно природата да изобрети ноу-хауто на взаимноизгодното сътрудничество между цветните растения и опрашващите животни - най-вече пчели. Това е станало преди едни нищо и никакви сто и петдесет милиона години. Или с други думи, т. нар. "цена" или стойност е отношение което в най-общ план представлява взаимодействие между базата и надстройката. В процеса на развитието, се увеличава степента на разделението на труда. Това са новите животински и растителни видове. Това разделение на труда е под формата обаче в крайна сметка на база и надстройка. Всеки нов, по-висш вид, който се появява стъпва на вече съществуващите видове, които новият вид, понеже е по-висш използва като хранителна среда върху която расте. До момента в който стигне лимита на своята база, цената на тия базови елементи е ниска, защото търсенето е малко а предлагането е голямо. В момента когато стигне лимита на своето нарастване, за новия животински или растителен вид цената на базовите елементи на средата върху които до тоя момент е нараствал свободно става висока. Конкуренцията която се поражда между отделните индивиди на довчера висшия и без конкуренция вид води до появата на още по-висш следващ ред, който доразвива степента на разделение на труда, като води до разрастване на йерархическата пирамида, състояща се от база и надстройка. Това е цялата магия със цената, стойността, която е валидна както за човешкия свят така и за природата. Свободният пазар е точно това. Т.е. той не е свободен. Той е предопределил кой кога да се роди, кога да благоденства и кога да умре. Стойността на човешките стоки, както и на човешките технологии не е по-висока от тая на природните. Надстройката винаги е взимала своята принадена стойност от базата, когато е в процес на растеж. В момента когато стигне лимита, почва да плаща цената. Следва появата на нов животински или растителен вид. Или на нов вид труд. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |