Гражданската война започна през 1918 г. с Войнишкото въстание и продължава и до ден днешен. |
Половин-истината е безсмислена. Неморална е половин-истината. Не защото оправдава или обвинява едно време, режим или партия. А защото не дава на днешните деца и младежи цялата поука, с която да отидат в бъдещето. Всичко, което им предлага, е убеждението, че някои партии и лица от миналото са лоши. И така ги лишава от знанието, че лоши могат да бъдат и всички други, когато посягат на демокрацията, на справедливостта и хуманизма. И че наистина са били. Което именно се съдържа в другата половина. Без тая половина те ще са ощетени. И в известна степен беззащитни. |
В самото начало на промените усилено се търсеха и се откриваха неизвестни гробове на жертви от септемврийските събития през 1944 г. Пред мен професор Тончо Жечев каза на Йордан Василев, първия главен редактор на в. "Демокрация": "Дано да се открият всички гробове. Но не си мислете, че с тях ще запълните онези, предишните. И едните, и другите ще останат да зеят." Какво имаше предвид професорът, като предрече, че ще останат да "зеят"? В паметта ли? В съвестта ли? В историята ли? |
Да, всичко се усещаше, дори онова, за което упорито се мълчеше. Странното е, че тогава, в онова сурово и безцеремонно време, връзката между действителността и близкото българско неотдавна се долавяше отчетливо и това я правеше да изглежда ако не справедлива, то поне неизбежна. Имаше лагери, но беше имало и преди. Имаше изселвания, но и те не бяха изобретение на новата власт. Уволненията, изключванията, лишаването от образование - те просто не бяха прекъсвали. Когато нещо има каквото и да е обяснение, то като че ли става по-лесно за преглътване. Сякаш след блокадите и отрязаните глави, след изгорените яташки къщи, след изтезанията и разстрелите без съд и присъда в ход бе влязла някаква безмилостна логика, която можеше да се приеме и за логика на националната съдба. Люлката беше залюляна дълго преди това и люля България десетилетия... Тези размишления ще ли да послужат някому днес? В препирните на партии и министерства дори не се споменава за изчистване и за свещена неприкосновеност на истината. Истината е всичко в историята. Там тя трябва да е като в съда: истината, само истината, цялата... |
А кой тук е гледал първия български антифашистки филм "Безкръстни гробове" от 1931 г.? Режисьор Борис Грежов Продуцент „Глория палас“ Сценарист Бончо Несторов В ролите Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Константин Кисимов, Иван Димов Аз не съм... Би ми бил интересен днес, утре... Кошлуков, пусни един свестен филм! Исторически. Актуален както никога досега! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Дорис |
ПП. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС Александър Малинов. |
Толкова години отминаха а комунягите не можаха да разберат, че всичко, което постигна българския народ е въпреки тях а не благодарение на тях. |
Толкова години минаха да се люшка кандилото, и Ангелът не разбра, че този форум се държи въпреки него, а не благодарение нему. |
Бащите на двама мои съученици бяха изключвани от всички училища в Царството. За вечни времена. Значи, имали сме традиция... Едно е да те изключат за това, което сам си извършил, съвсем друго е да ти забранят да учиш заради неблагонадежно семейство без да имаш никакво участие в каквато и да е организация. Между другото, до 1989 г. при кандидатстване за работа имаше формуляр, където се попълваше графа от рода на: "Има ли кандидатът роднини, съдени от Народния съд?" и "Има ли кандидатът роднини невъзвращенци, живеещи в чужбина?" с изиксване на подробно описание на родството с тях. А относно историята? Е, тя се пише от победителите. Дано да съм жив да разказвам на внуците. |
Дано да съм жив да разказвам на внуците. https://4.bp.blogspot.com/-fCAEeCJgvrk/VAgv1riAlwI/AAAAAAAABaQ/4pcCSH08ALM/s1600/Nar_sud-1.jpg Разказвай |
Нерви и утехи Историята, умници! Калин Донков Не съм го изтъквал като репресия, по-скоро като гадно житейско обстоятелство в съдбата на мои герои. И не повече от два-три пъти. За който не знае: документите за следване се подаваха в специален плик. На плика имаше отпечатана бланка, която се попълваше от общината. Там общината декларираше, че на "лицето" се разрешава да кандидатства за студент. Самият аз изпратих книжата си в такъв плик. Горе - долу сме набори. Документите си занесох в канцеларията на БГГ факултет на СУ. На ръка. Нямаше пликове. Нямаше разрешения от Общината, от Партията. След това на дъската с обявите излагаха списък на допуснатите до приемни изпити.Закачен беше и един списък на около 20-на недопуснати. Когато кандидатствах там прочетох имената на моите приятели - 4-има братя Кобиларови - Петко, Асен, Храбър и Тодор. Борис Дрангов отиде направо в духовното училище в Черепиш. Издържалите около 20 ни приеха. После се появиха и 5-6 души които не бяхме виждали на приемните изпити. Така. За да не измисляме нова история. |
Познавах няколко антифашисти . В паметта ми са се запазили всички срещи с не забравимата Свобода Бъчварова . Даааа .... |
Познавах няколко антифашисти . Ами родителите ми бяха антифашисти. И двамата лежали в концлагери, баща ми бит в полицията - имаше сини белези на глезените до края на живота си. |
Ами родителите ми бяха антифашисти. И двамата лежали в концлагери, баща ми бит в полицията - имаше сини белези на глезените до края на живота си. А пък моя баща се стрижеше често понеже имаше голями белези по главата от бой с остри предмети. От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година! |
Разказвай А ти ще им разкажеш ли не само за едните, а и за другите? Едно е справедливо възмездие, съвсем друго е провеждане на целенасочени репресии срещу елита на нацията и то срещу хора, които никога не са се занимавали с политика. |
Едно е справедливо възмездие, съвсем друго е провеждане на целенасочени репресии срещу елита на нацията и то срещу хора, които никога не са се занимавали с политика. "Справедливо възмездие" за какво? За антифашистки възгледи, и то срещу непълнолетни? Не че е похвално и второто, същото е. Но прекалено много хора са си намерили оправдание за това, че на са успели да се изучат, заради неблагонадеждните си родители. Като репресиите срещу децата на колаборационистите са важали само първите години, в цяла Европа. Който е имал желание и способности, е завършил образованието си по-късно. Вера Мутавчиева например, в едно интервю разказваше, че е искала да следва химия, но тогава тази специалност е била свързана със сигурността и не я допуснали, затова записала история. -- Може и да греша, но ми се струва, че след 1944 никой не е бил изключван от всички средни училища, без право да завърши средното си образование, както е ставало в България по време на Втората световна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
А пък моя баща се стрижеше често понеже имаше голями белези по главата от бой с остри предмети. От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година! С голямо извинение, трябвало е не да се стриже, а да си пусне косата по-длъжка, за да не плаши минувачите по улиците като някакъв Джонатан Брустър от "Арсеник и стари дантели". |
От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година! Не казваш, обаче КАКВО е работил в Германия през тези три месеца. |
... професор Тончо Жечев каза на Йордан Василев, първия главен редактор на в. "Демокрация": "Дано да се открият всички гробове. Но не си мислете, че с тях ще запълните онези, предишните. И едните, и другите ще останат да зеят."... Вуйчо ми, 21 - годишно момче, на 02.06.1944 г. след седем дни изтезания убиват "при опит за бягство". Убива го едно войниче. Дават трупа на двама цигани от селото, които го хвърлян в набързо изкопан трап. Отдавна съм приел това като една тъжна история от жестоките политически борби по онова време. Но очевидно комплексираните антикомунисти не искат да запълнят тези жестоки дупки на историята ни. Народния съд и всички подобни в страните, участващи в хитлеристката коалиция държави, са по решение на победителите - СССР, САЩ и ОК. Осъдените от тях са няколко десетки хиляди. Манипулаторите ги сравняват с Нюрнбергския съд, в който са съдени няколкото заловени висши фашистки водачи. |