Добави мнение Мнения:4
| На 1 март 1941 година на тържествена церемония във Виена, тогава не столица на анексираната вече Австрия, а редови германски град, България се присъединява официално към военната структура, известна като Тристранен пакт, а неофициално, като "Оста". Парламентарно представените и медийни сили у нас посрещат този факт с въодушевление, дори с ентусиазъм. Поддръжниците на това обвързване, които ще нарека условно "ософили", не са били по-малко шумни от днешните натофили. На фотографията след този исторически акт цар Борис е спокоен, но застаналите пред него премиер Богдан Филов и външният министър Иван Попов са се ухилили като Петър Танчев на конгрес на БКП. На друга фотография царят е вече усмихнат и разговаря с висши германски военни. Доста по-високи са от Уесли Кларк и определено имат много по-интелигентен вид. От текста не личи да са калесвани с орден "Стара планина". Днес това съюзяване може и да ни се струва исторически късогледо, но замислим ли се, ако успеем да се върнем с машина на времето в онези дни, то би изглеждало разумно. Европа никога не е била толкова интегрирана, колкото по време на Третия райх. Военният, стопанският и демографският капацитет на континента са били държани в едни юзди. За разлика от днешния ЕС, страните-членки не са се дърляли например помежду си за квоти, субсидии и пр. Бъдещето на обединена Европа никога не е изглеждало толкова светло и безметежно, колкото около онази дата. Една сал Англия е мрънкала под несекващите хуманитарни бомбардировки на Луфтвафе. Включването на САЩ във войната е изглеждало съвсем хипотетично и практически малко вероятно. Мирът в източния фланг на континента е бил обезпечен от договорен акт, еднотипен с по-късното "Партньорство за мир", договора Молотов-Рибентроп. А и тогавашните ософили са знаели не по-малко добре от днешните натофили, че Русия е колос на глинени крака, омаломощен от пиянството и болшевиките, безобидна черупка на държава и нулев геополитически фактор. Страна на доизживяване и подлежаща на скорошно раздробяване от когото трябва. Ощастливените от интегрирането с Райха територии на обединена Европа са съчетавали творчески континенталната интеграция с местна автономия, осъществявана от демократично избрани водачи - например Пиер Лавал във Франция и Видкун Квислинг в Норвегия. При необходимост стабилността на обединена Европа е била обезпечавана с помощта на мироопазващи сили от Вермахта и СС и елементите, недорасли за светлите идеи на паневропеизма, бързо са били вразумявани. В името на съхраняването на общоевропейските културни и други ценности дошлите на власт чрез избори ръководители на Райха не са се бояли да въоръжават местни патриоти, например албанците от СС дивизия "Скендербег", за да се опазват от етнически чистки и въобще да поддържат цивилизован ред. Редът и законността са били поддържани с неуморните усилия на скромните труженици от Гестапо, при това съвсем небезуспешно. Не е известен например случай отвлечен самолет на "Луфтханза" да е бил блъснат в Райхканцеларията. България, като тогавашен общопризнат фактор за запазване на мира и сигурността на Балканите, е била обект на особено голямо уважение от страна на тогавашното ръководство на обединена Европа. Един от изразите на това ласкаещо ни отношение към нас е било подсилването на германското посолство в София чрез подмяна на мухлясалите дипломати от кариерата със свежи кадри с доказано европейско призвание като Адолф Бекерле, бивш гаулайтер на Холандия, или с научна кариера и заслужено добро име в академичните среди, като например д-р Делиус. При всичко това, как е могло тогава човек с европейски цивилизационен избор и сериозно мечтаещ за политическо бъдеще, да не бъде ософил? Ософилството е било задължително за всеки българин, смятащ се за прозорлив и далновиден. Защо трябва да се учудваме, че тогавашният европеизъм проникна дори в творческите среди и роди незабравими музикални шедьоври? Не омаловажавам неотдавнашния концерт за НАТО на площад "Александър Невски", но все го възприемам по-скоро като изява-еднодневка. Друго би било някой все пак да се сети да съчини песен в чест на днешното славно събитие. Би могла да започва например по следния начин - "Вашингтон и София, Верни във борбата, Скоро... Текста да го довърши по-добре г-н Соломон Паси. Той по-добре от нас знае кое предстои да стане скоро, и кое - съвсем скоро. |
| Резултатите на израелския терор в окупирани от израел Палестинските територии през последните 5 дни : 1. Броят на убитите палестинци е 71 , между тях 5 военни и 66 цивилни : 37 деца, 14 жени и 15 цивилни жъже . 2. Броят на раненте Палестинци е 288 : 1 военнен и 287 цивилни . 3. Броят на арестуваните Палестинци е 118 : Всичите са закарани от израелската армия в /неизвестна посока / , т.е на израелските концлагери . 4. Броят на срутените Палестинските къщи и домове е 157 . 5. Броят на битите Палестинци по улиците , училища и в домовете си е 358 , Между тях 18 момичета – студентки от Йеросалимският университет . 6. В отговор на този израелски терор спрямо цивините Палестинци : един ------------------------------------------------------------------------------------ Палестински младеж възревил себе си в един израелския автобус в Йеросалим . |
| Докторе, научи български. И какво общо имат писанията ти със статията на Дядото?! Пиши си някъде другаде! |
Добави мнение Мнения:4