Едно от децата се бе заинтересувало, как някога се самотерапирах (ново словосъчетание ) с опити да пиша римувани словосъчетания. Терапията бе успешна и след привършване на два цикъла, изворчето пресъхна, мъката си остана, но бе поне малко позасипана от пясъка на времето. И днес ми текна да прочета на малката, много старателна в литературата и разните изкуства, едно - две стихотворения от двата цикъла. Прочетох що четох и за край избрах едно което си го харесвам - и тук е първото съвпадение: - Стихотворението бе изскочило от душата ми точно преди 26 години, пак на 1 март! То се казва "Сняг". И нека наруша боледуващата моя скромност и да допълня, че прочетените изстрадани куплети се харесаха на момичето... И сега тук пристига втората изненада. Пак се получава един т.нар. Синхронизъм. Уважаемият Маестро е написал опус, също за СНЯГ?! Не, не си правя илюзията, че таланта му е намерил пътят към читателите си заради и поради някаква вътрешна връзка между две напълно независими събития. Но все пак, дали все пак, дали случайният мой импулс не е бил някак си в резонанс с набираната вече за печат газета? Кой знае... Г-н Донков, благодаря! |
Холода, холода... https://www.youtube.com/watch?v=HqT7bc790aM |
Сняг без Адамо? https://www.vbox7.com/play:7b989f9d |
Дорис, не е това. Ето я: https://www.youtube.com/watch?v=qXt21JYbEOI. Извинявайте, ако сте искали да ни кажете нещо друго. |
Снегът... се стичаше сякаш само в конусите на уличните лампи: едър, ленив, фееричен. Целият останал световен сняг падаше невидим в мрака и беше лесно да осъзнаеш защо милиарди човешки снежинки така копнеят да попаднат в кръга на прожектора. Тази тежест съм я усещал и инстинктивно съм опитвал да я отхвърля от раменете си. Като някое дърво, превито под снега, което разкършва клони, за да го стовари на земята. Веднъж се случих под такова дърво - от там ми е останал и този въпрос: носим ли ние тежестта, която небесата ни възлагат, или просто я прехвърляме на пръстта? |
Мариана И Тодор Трайчеви - Първи Сняг https://www.youtube.com/watch?v=s3WdJRLUlI4 |