| . Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда по балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и започнал да вика в комина: – Уууу… я съм вампирот! Сите че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката ! Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани. – Кво ви става бре хора ? – Мани, мани! Не е за казване ! – Нищо бе, речете ! – Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката… – Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате ! – Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме… – Ба що не размислиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкичко, е те тонинко ! – Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзата. – Или като кака – или никак !!! . |