Самозащитата на личността е най-бездарното прахосване на човешкия живот. Дори и създаден за велики дела, човекът бива въвлечен в отблъскване на мрачните, изобретателни "иновации" на властници и олигарси, на обикновени подлеци и интриганти или на опасно заразената околна действителност. Това изчерпва енергиите му и го обезсилва пред посегателства, неправди и манипулации. Пълзящият обществен разврат (а развратът пълзи от горе надолу) размеква масата от българи. А тя е фундаментът на националния морал.

Срамно и бездарно еволюира отношението на върхушката към народа. От негоден и неприемлив мат'рял до невежи или мракобесни "тъмни сили", той с нищо не подпомага благородните й усилия за европейско развитие на България. Неразбиранията му към нейния висш пилотаж в политиката водят до гафове, до провал на дадени в чужбина обещания и въобще на поети зад гърба на обществото ангажименти. … Заети да чуват заповедни диктовки от странство, те вече не слушат тревожния шепот на страната си. Нейните светли глави за тях са "тъмни сили" - беше ни казано в лицето. … Даже и без да са светли глави, кадърни и смислени мъже отдавна са забелязали, че те съществуват предимно скупчени на кълбо. Топлят се и си дават кураж. "Пролет е - рече един печален и мъдър зевзек, - змиите се развързаха, тези там не се пускат." Звукът на това кълбо като гъгнив вувузел заглушава тоновете на пробуждането в природата.