„Новая газета“: Пастирското възмездие. Визитата на патриарх Кирил в България изостри отношенията
Александър Чурсин, "Новая газета"

На 140-годишнината от освобождението на България от османското иго, местните русофили мечтаеха да поканят президента Путин. Сънят не се сбъдна. Пристигна патриарх Кирил. По време на посещението и участието в празничните събития на най-високопоставения руски духовник избухна скандал, който и досега не е утихнал, пише "Новая газета".

Поводът беше репликата на патриарха на среща с българския президент. В отговор на думите на благодарност на Румен Радев, адресирани не само към руски, но и румънски, финландски, литовски, полски, украински и други воини, също участвали в Освободителната война, главата на Руската православна църква изрази "разочарование, че е чул погрешна историческа интерпретация на събитията".

Според Кирил не може да има "политически и прагматични причини", които да тълкуват мълчаливо или фалшиво ролята на Русия. Той добави: "Ние сме за историческа истина, господин президент. Ние спечелихме тази историческа истина със собствената си кръв".

На свой ред, президентът Радев, отбелязвайки, че уважава "всяка капка кръв, пролята на българската земя" и подчерта:

"Ние ни най-малко не подценяваме приноса на руската армия в освобождението на България, но руската армия е мултинационална, а ние початаме паметта на всеки народ."

Изглеждаше, че двете страни се изказаха, взеха предвид противоположните гледни точки и темата е затворена. Въпреки това, назидателният тон на патриарх Кирил в духа на "големия брат", причини разгорещен дебат в българското общество как следва да се оцени отношението на Русия към България.

Трябва да се отбележи, че почвата за такива дебати беше добре подготвена от редица двусмислени изявления на руски официални лица. Когато президентът Путин се срещна с колегата си от Македония, той каза, че писмеността в Древна Рус е дошла от македнската земя, като напълно изтри историята на българската държава, в която по време на създаването на славянската азбука са живяли братята Кирил и Методий.

Новоизлюпеният вице-спикер на Държавната Дума Пьотр Толстой обиди българите, като каза, че Русия отдавна е купила България, защото руснаци са собственици на голяма част от българските недвижими имоти.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова пък заяви, че през 1943 г. българските евреи са спасени от Холокоста не с най-героичните усилия на местната интелигенция и духовенство, а от Съветската армия, която по това време все още беше на хиляди километри от България.

Реакцията на българското общество към подобни изказвания винаги е била болезнена и недвусмислена: Кремъл, постоянно напомняйки ролята си на "великия освободител", се намесва във вътрешните работи на страната, без да зачита националната идентичност на българския народ. И този път, както отчитат българските наблюдатели, високият гост от Москва "в юбилейната за националния празник година, хвърли сянка върху паметта на войниците (също християни), геройски загинали за свободата на България, и откри нова рана в руско-българските отношения."

Последва специално изявление на бившия президент на България Росен Плевнелиев, в което, между другото, се казва: "Аз не съм съгласен с патриарх Кирил, който се прояви като наставник на официална вечеря в Светия синод и налагаше "правилното тълкуване на историята", което не е нищо повече от една манипулация на историята от страна на Русия. В няколко от моите изказвания предупредих за налагането на идеологията на президента Путин за агресивния панаславянски ортодоксален национализъм. Руската православна църква днес е изцяло подчинена на държавата и е неразделна част от амбициите на президента Путин за разпределяне сферите на влияние."

Не мина и без лични атаки срещу руския патриарх. Заместник министър-председателят Валери Симеонов, съпредседател на коалицията "Обединени патриоти" (ОП), в интервю за българска телевизия, нарече Кирил "цигарен контрабандист", "второкласен агент на съветското КГБ", който има "личен джет и носи часовник за 30 хиляди евро.

Съратникът на Симеонов в ОП и лидер на известната със своята проруска ориентация националистическа партия "Атака" Волен Сидеров защити руския патриарх и настоя вицепремиерът публично да се извини на Кирил и да подаде оставка. Симеонов категорично отказа да се извини. Коалицията беше на прага на разделение, което може да се превърне в правителствена криза.

Не отмина без внимание от българските медии и анти-българската оргия, която организираха в Първи канал на руската телевизия в предаването на Владимир Соловьов на 6 март така наречените анализатори и експерти в областта на международната политика. Те обвиниха целия "неграмотен" български народ и обявиха, че властите в страната "са предатели и разбойници".

Те обвиниха лично президента Радев, че се е продал на Запада. И посъветваха българския народ да се отърве от своите владетели.

Апологетите на "обсадената крепост" и тезата "навсякъде около нас има само врагове" дори и не забелязват как в пропагандната си ярост отблъскват цели народи от себе си.

Но българите, въпреки факта, че не искат да поемат ролята на "малкия брат" завинаги, все още изпитват много топли чувства към руснаците, те обичат нашата култура, литература и музика. Те внимателно пазят паметниците и гробниците на руските войници и офицери, загинали в Руско-турската война.

На практика във всеки български град има улици, назовани от руски генерали и дипломати, и никой няма намерение да ги преименува.

Засега.

Огнян Минчев: Защо Кирил не си избра Борисов за ответник на височайшия си гняв, а точно Радев?
Огнян Минчев

Ако изчакаме да отминат възбудените коментари на разгневени "русофоби" и на огорчените "русофили" за изказването на руския патриарх Кирил на сбогуване, можем по-спокойно да разберем какво всъщност се е случило.

Първо, и преди всичко, патриарх Кирил направи изказване с тон и патос, които са съвършено типични за руското великодържавно общуване с "по-низши" субекти... Забравете, че в съзнанието на патриарха, на руските политици и чиновници, съществува система на международните отношения, изградена върху суверенитета и самоопределението на отделните нации. В руското великодържавно съзнание международната система е - или трябва да бъде - йерархия от доказали могъществото си "велики сили", способни да сателитизират - да прибавят към "сферата си на влияние" тези по-малки (а дори и по-големи) народи, които се намират в тяхната териториална протяжност и властова проекция. Още по-легитимен е властовия контрол на "великите сили" върху тези повече или по-малко съседни народи, които споделят с нея обща религия, произход и културна идентичност.

Затова патриарх Кирил счете за необходимо да ни припомни: "Вие, българи, защо се самозабравихте отново - както през 1915 и през 1941 г.? Защо приехте временната слабост на руската империя през 90-те години за карт бланш отново да смените своите господари? Нима не знаете, че предателството на крепостните селяни и на крепостните народи се наказва с камшик? Засега - словесен камшик. Но, не само... Ну, подождите!"

В българския русофилски лагер няма несъгласие по същество с тази теза на патриарха, Русифилите се чувстват обидени от стила на изказването, който единствено считат за "обиден" спрямо ... не, не спрямо българската национална независимост, а спрямо техните топли чувства към Русия и нейната роля на регионален и евразийски господар. Е-ех, днес и русофилите не са това, което бяха.

Един уважаващ себе си русофил трябва да познава достатъчно добре обекта на своето преклонение и да знае, че великодържавната култура на изказ не употребява уважителни и "лицемерни" форми на изказване по европейски образец, а върви с всичка сила по същество - така както прави патриархът.

Да, разберете - патриарх Кирил просто се държа естествено. Това е тонът - друг няма. Друг тон може и да има, но той се практикува в общуване с Америка, Китай... Не с неблагодарни субекти на освобождаване и преподчинение в собствената имперска амбиция. Изводът - днешните русофили не познават Русия. Вече три поколения българи не са ходили, не са учили, не са опознали нрава и мирогледа на руското великодържавие. Затова, между впрочем са и русофили - поради незнание.

Ако прогледнат - може и да не останат русофили. Така както в българското Възраждане русофили са дядо Либен и хаджи Генчо, чийто мироглед трудно надраства родната им Копривщица и затова образът им за "дядо Иван" е твърде различен от този на хъшовете в Браила. Последните са учили и скитали из руската империя, изгонени са били от нея за непослушание и затова са тръгнали да правят национална революция, в която Русия няма място. "Ама ние го посрещнахме (патриарха) толкова топло, сърдечно, на колене...", чувам някой да изплаче. Това е ваше задължение, драги мои, да го посрещнете така. Как той ще ви отговори зависи от господарската му воля. Нямате право да изисквате - не сте му равни. Кой ви е виновен? Сами сте се поставили на колене?

Второ, макар, че проблемът се набива на очи, никое политическо крило в България не желае да го постави прямо и открито - защо точно президентът Радев трябваше да стане обект на великодържавното бичуване? Нали той навсякъде, където отиде повтаря неотклонно - "Махнете санкциите срещу Русия!"

Нали издигналата го политическа сила вече 99 години играе ролята на основния инструмент на имперско проникване на Москва в България? Защо високият гост не си избра премиера Борисов за ответник на височайшия си гняв, а точно президента Радев? Неведоми са пътищата великодържавни, но нека все пак потърсим някаква логика зад всичко това. Преди година лидерът на БСП К. Нинова енергично отрече информацията за своя среща с ген. Решетников по време на пребиваването му у нас в хотела "Кристал Палас". Решетников се обиди. И даде интервю, в което каза неща, далеч излизащи от рамката на обикновена обида. Каза, че БСП е ненадежден приятел на Русия, че не познава Радев и не знае какво може да се очаква от него и - особено важно - че познава позициите на ГЕРБ и Б. Борисов и ги смята за един по-добър партньор на Русия от тези на "Позитано". Дали този избор се диктува само от идеологически афинитет - Решетников е консерватор и монархист, забравил комунистическото си минало? Едва ли. Истина е, че през последните десетилетия, въпреки ярката си про-кремълска реторика, БСП е един все по-слаб и ненадежден партньор, който през 2013 г. дори открито бе заменен от по-надеждното ДПС като първа партия на властта.

Не само на сълзи не вярва Москва, тя не вярва и на добри намерения - уважава само силата и държи сметка за изпълнение на поетите ангажименти.

Има и техническа причина за избора на Радев - новодошъл в политиката, пред обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов. Казват, че на въпросната среща с патриарх Кирил, в президентството е имало само руски камери за видеозапис. Впоследствие се оказа, че от българска страна дори стенограма не е водена. Международни срещи по този начин не се подготвят. Освен ако не искаш да останат в тайна. Но ако Радев или неговите съветници са си правили илюзии, че подобно изказване на руския патриарх ще остане в тайна, значи наистина много лошо познават Русия. След завръщането на Кирил в Москва записът стана медиен хит в руските медии - но без отговора на българския президент, разбира се, какъвто и да е бил той.

Трето, от пропагандна гледна точка с оглед реакциите на руското обществено мнение, конституционните пълномощия на българския президент и премиер са без значение. Обикновеният руснак знае, че президентът е "по-главен" и затова е по-добре той да бъде нахокан. Особено ако премиерът все по-често говори за размразяване на АЕЦ "Белене", за "Южен поток" и свързания с него газов хъб "Балкан" - все проекти, които имат стойност, надхвърляща значително пропагандната... Хибридните операции на днешното самодържавие следват логиката на една дълга и успешна имперска традиция, която днес служи за завръщане на Русия като "велика сила" - особено в Източна Европа и на Балканите.

Българските политици трябва да познават тази традиция за да защитават националния интерес на България. Но най-важното дори не е в познанието на хибридната великодържавна методология. Най-важното е България да бъде управлявана от хора със собствено и с национално достойнство. С позиция, която принципно отхвърля и загърбва българския комплекс за малоценност спрямо Русия и по този начин е в състояние поне отчасти да обезсили кремълския комплекс за имперско превъзходство.

тъй като не мога да удостоверя източника (мързи ме баш за дебелака Минчев да се моря), приемам същото с определени резерви - предполагам, че някои от майтапчийските сайтове си прави бъзик и нещата трягват по мрежата, уви.

Огнян Минчев
Фейсбук

проф. дървингов
11 Мар 2018 17:09

Има и техническа причина за избора на Радев - новодошъл в политиката, пред обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов. Казват, че на въпросната среща с патриарх Кирил, в президентството е имало само руски камери за видеозапис. Впоследствие се оказа, че от българска страна дори стенограма не е водена. Международни срещи по този начин не се подготвят. Освен ако не искаш да останат в тайна. Но ако Радев или неговите съветници са си правили илюзии, че подобно изказване на руския патриарх ще остане в тайна, значи наистина много лошо познават Русия. След завръщането на Кирил в Москва записът стана медиен хит в руските медии - но без отговора на българския президент, разбира се, какъвто и да е бил той.

Памфуций
11 Мар 2018 18:04

..... обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов...

Точното попадение си е точно попадение, независимо от това дали стрелецът е дебел или не

За кое се излагам