Отиди на страница:
| Много хубаво, много спомени буди писаницата днес... от махлата. За училище минавах или по Графа пред тази сграда на Графа и Толбухин или по Паренсов до към Шишман и гимназията там. После обезателно по Графа обратно, за да мина покрай РЕП-а. Жените ме познаваха и ми пазеха от широкоформатните "Вайани" и поредната месечна май, от по-малките тънки книжки Пиф. Събирах ги и с годините станаха цяла камара. Точно до трамвайната спирка, под ъгловата Джимова сграда, имаше будка за вестници. Там човекът ми запазваше Средношколско знаме. На последната страница имаше нещо като комикс рисуван от по сетнешният Майстор на "Тримата глупаци" (но тогава героите бяха други) - Доньо Донев (още ученик) и един подлистник за "Майор Пронин". Комиксът ни бе вдъхновил и в Комсомолският стен-вестник в гимназията взехме двамата, аз и съученика Митко "Баргата" (загубих му следите...), да рисуваме приключенията на каубоите Джек и Пек. Учениците се трупаха да ги гледат, докато един ден някой изковлади и на мен ми намалиха поведението... А рисуването изоставих след като се отказах от Художествената академия в полза на техниката... Благодаря Ви г-н Иванов, съживихте част от живота ми (ни), когато по Графа трамваите зимно време пълзяха заради мъглата и видимостта бе най-много 50-на см. Където пресичахме Толбухин от Паренсов нагоре на 4-крака на бас, а коли нямаше и бяха редки, да не говорим, че само една имаше паркирана редовно долу до реката - един ранчвагон Форд на някакъв от Гръцката легация... А нощно време бе истински тихо и при отворени прозорци се чуваше ревът на лъвовете от Зоологическата на Толбухин.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много? Да. Ботев... , Налълно съм съгласен с вас. Но Ботев е гений и високо над тези неща. А ний говорехме за вишнов цвят, момичета, жаби, луни, червейчета, хайку, коани и тн. |
| Зачудих се дали това Джимово заглавие може да мине за алюзия на "Следобедът на един фавн", или за аналогия. |
А ний говорехме за вишнов цвят, момичета, жаби, луни, червейчета, хайку, коани и тн. Хайку поезията през последното десетилетие се превърна в един от най-бързо развиващите се литературни жанрове в световен мащаб. Обособено като самостоятелна поетическа форма в Япония през 17 век, хайку започва да навлиза в Европа в началото на миналото столетие, а благодарение на интереса на писателите от бийт генерацията (като Джек Керуак и Алън Гинзбърг) придобива широка популярност в САЩ след 50-те години на 20 век. В края на века се забелязва нарастване на вниманието към хайку в много страни по света, като тази вълна не подминава и България. През 2000 г. се създава Български хайку клуб (сега Български хайку съюз), 2005 г. – Хайку клуб София, а после - клубове в много градове на страната. Кога, по точно "говорехме за ... хайку...? |
| >>><<< Бачо, пак благодаря за писаницата и за многото още неща, които я съпътстват и следват... Днес например, научих, че Айса бил софиянец, а аз все го числях към варненци. Не че е нещо лошо...и варненци са хора. Я чичо ни Ф*, родил се в първата българска столица преди още да се знае какво е столица. Благодаря Ви г-н Иванов, съживихте част от живота ми (ни), когато по Графа трамваите зимно време пълзяха заради мъглата и видимостта бе най-много 50-на см. Където пресичахме Толбухин от Паренсов нагоре на 4-крака на бас, а коли нямаше и бяха редки, да не говорим, че само една имаше паркирана редовно долу до реката - един ранчвагон Форд на някакъв от Гръцката легация... А нощно време бе истински тихо и при отворени прозорци се чуваше ревът на лъвовете от Зоологическата на Толбухин. Айс, спшовняш ми мъглите и смога през зимата. Като бях в трето отделение веднаж събрах мъгла ли беше или смог, ма нещо страшно, та напълних един буркан от кило (живеехме тогава на Ломска .До Дома на Правниците)...е нямаше добри капачета и след години, като го проверих в мазето, мъглата беше изсвирясала. _ |
Хайку поезията през последното десетилетие се превърна в един от най-бързо развиващите се литературни жанрове в световен мащаб. Обособено като самостоятелна поетическа форма в Япония през 17 век, хайку започва да навлиза в Европа в началото на миналото столетие, а благодарение на интереса на писателите от бийт генерацията (като Джек Керуак и Алън Гинзбърг) придобива широка популярност в САЩ след 50-те години на 20 век. В края на века се забелязва нарастване на вниманието към хайку в много страни по света, като тази вълна не подминава и България. През 2000 г. се създава Български хайку клуб (сега Български хайку съюз), 2005 г. – Хайку клуб София, а после - клубове в много градове на страната. Ако продължаваме така - ще ни заболят главите. Кога, по точно "говорехме за ... хайку...? Препрочете по-горе цитатите от М.Башо и Рьокан Гл. За да сме по-близо до истината - всъщност не сме говорили за коани, но те вървят ръка за ръка. Инак Че "червеят - нямало да стане пеперуда ..." или че някому се бил "изкривил врата от гледане на вишнев цвят" - Не знам какво е. По-скоро нещо от рода на : ... "..с пълзение - отвърнала рогатата гадинка." (по Ст.Михайловски.) |