Добави мнение Мнения:16
| Никола Обретенов не е случил с пътуването през зимата, иначе по принцип най-прекият път от Русе до София по това време си е бил през Белград и масово се е пътувало оттам. С кораб по Дунава и после с Ориент експрес до София. |
| интересно е да се направи сравнение за състоянието на транспорта в европ част на османската империя и в гърция (особено северна) по това време |
Описаната идилия продължава до "т.нар. Народен съд" - да не каже некой, че не съм политкоректен  С едно изключение. Примитивната държава, която имахме преди "т.нар. Народен съд" остави две стойностни неща на новата. Едното е железопътната мрежа. През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3 533 км, от които 2 618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Днес са 4 414 км. Другото са въглищните мини. Излишно е да казвам, че и едното, и другото са продукт на частната инициатива Иначе преди "т.нар. Народен съд" имаме цифром 9 км, словом девет километра, асфалтов път. От гара Варна до леговището в Евксиноград. |
mehudi 18 Март 2018 19:53 интересно е да се направи сравнение за състоянието на транспорта в европ част на османската империя и в гърция (особено северна) по това време Шегуваш се. Това, ако изобщо е възможно, е тема за пет дисертации. Но дори така, какво ще научиш? Че Солун и Ксанти са били големи пристанища, а ние не сме имали никакви? Това мога да ти го кажа и без дисертации. Интересните въпроси са други. Колко е било българското, сръбското, гръцкото и румънското производство? През 1885-а - от тогава, ако се не лъжа, е първият ни статистически справочник. Колко е излизало на националния пазар? Колко на външните? Пак е за една-две дисертации, ама поне има смисъл |
| "Днес са 4 414 км." Колко километра в момента са удвоени и как са броени? Интересно ми е да зная, а не ми се търсят сега справочници. |
| Сигурен съм, че тогава живущите не са били такива мърморковци като сегашното население , въпреки тежкия начин на живот. |
Cixi 18 Март 2018 20:42 "Днес са 4 414 км." Колко километра в момента са удвоени и как са броени? Интересно ми е да зная, а не ми се търсят сега справочници. Не мога точно да ти кажа в момента. Отварям сайта им http://www.rail-infra.bg/bg/12, но там е само тази карта. Другото са малоумия за евродирективи... имам чувството, че още с приемането в ЕС някой е заразил цялата ни админстрация с тежка форма на кретинизъм На око, двойните са електрифицирани почти всички и са около 1 100-1 200 км; единичните неелектрифицирани са към 800 км, останалите са на електрическа тяга. Конфигурацията ми изглежда разумна, навярно щото е проектирана далеч преди заразяването с ЕТАЦ. Близка е, което не е трудно да се предположи, до архитектурата на националните електро- и газопреносни мрежи. Като се сетих за тях, да кажа, че преди "т.нар. Народен съд" не сме имали и милиметър от тези видове транспорт. От света сме изоставали със 150 години (1802, Бостън) в транспорта на газ и с около 100 години в мрежите за пренос на електроенергия. |
toly 18 Март 2018 22:06 Сигурен съм, че тогава живущите не са били такива мърморковци като сегашното население , въпреки тежкия начин на живот. Не знам. От онова време си спомням само Бойчо Огнянов и Рада Госпожина. Мърмореха си, трябва да ти кажа П.С. Чувал съм за некой си Ботьов, и за един друг - Дякона, ама дали не беха литературни персонажи? |
| Някъде около 1905-6 г. дядо ми, фелдфебел, заедно с ортак, купуват автобус и поддържат линия до Самоков. Колко време, не зная. Ламаринената каруцерия на буса преграждаше част от двора ни в Подуене. Дървени седалки за 8 човека. |
ОБЛАК 19 Март 2018 00:13 Някъде около 1905-6 г. дядо ми, фелдфебел, заедно с ортак, купуват автобус и поддържат линия до Самоков. Колко време, не зная. Ламаринената каруцерия на буса преграждаше част от двора ни в Подуене. Дървени седалки за 8 човека. Помня го, как да не помня фелдфебела с рейса от Балканската война Братко ОБЛАК, мани "автобуса" През 1905-6 г. в България немаше кво да сипеш у него П.С. Всички знаем, че Самоков е център на просветата. Ама не го прави и център на нефтохимията. Че съсипете Боровец, ей П.П.С. Дори на Мито Орозов не му е минавала авангардната идея да кара рейс без бензин. Първите автобуси у нас се появяват към 1923, неколко години след първите подобия на бензиностанции. |
AzUrAL 19 Март 2018 01:43 Поредната петминутка на българомразците във форума. Легаш си и става петсекундка |
| Керванджийството и хайдутлука са доста древни по нашите земи . Както и трансграничната контрабанда . От Александрия до Виена с камили и катъри , магаретата са "градски" транспорт . |
| Единият ми прадядо и дядо ми като хора еснафи са имали "пайтон", с който последният е евакуирал семейството си от София в Луковит през зимата на 43-44, когато ингилизите са започнали демократизирането на София от въздуха. Пътували са коджа време. Интересно, бабето помнеше не само бомбардировките, но и имаше откъслечни спомени от края на голямата война и войнишкото въстание. |
| Един английски професор правеше анализ на балканските държави и посочваше, че лошата инфраструктура е помогнала за запазването на населението от централизирана асимилаторска политика. Карл Май има приключенска поредица с преследване из Ориента и Блаканите (които съще се броели за част от Ориента). Наистина, измислица като индианските му романи, но предаваща представата на западноевропейците по онова време. И от други места съм чел и чувал, че дълго време пътищата са били отвратителни, а хановете ужасни и опасни. Опасността от бандити е била също съвсем реална. Моята баба ми е разправяла случки от първата половина на миналия век. Въпросът е какво е поланието към днешния българин, освен познаването на историята. Предполагам е, че колкото и дълъг път да сме извървяли, все още има какво да се наваксва. Не беше много отдавна, когато се възмущавахме на представянето на България като клекало от турски кенеф. |
Добави мнение Мнения:16