Отиди на страница:
Опитът ни на граждани в Третата българска държава е пресовал у нас едно унило убеждение, че и историята върви след победителите, че те пишат историята и че те ни изпитват за онова, което са написали в нея. Усещам една нотка на несъгласие, на това, че сме добили нещо нередно. Дано не съм прав. Аз смятам, че този опит е съвсем правилен и полезен. В днешното информационно общество можем да намерим достатъчно факти, които го подкрепят. Тези, които се прекланят боговейно пред това, което им снася училището или телевизорът може и да живеят по-безгрижно, но все пак (според мен) в лееко заблуждение. |
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост. Некой бе казал, че винаги можем да подредим смислено и красиво отрези от историята, но никога не откриваме днешния си път. Като говорим за злато, имам спомен, че ти фалеше договора с "Данди Прешъс"? Или се лъжа  |
Има една тема, която рядко бива разглеждана и споменавана покрай ншето освобождение. Това е за страданията на турското население. Калин Донков ни представя страховете на българското население от насилията на турците (а че са били съвсем основателни няма нужда да спорим). Но от друга страна има и много турци, които са бягали презглава от новата власт. Покрай тези, които е имало защо да се страхуват, често са тръгвали и техни роднини или съселяни. Без съмнение, някои от тях са умрели от несгодите на пътя или от психическо напрежение. В чужбина (а вече и в България) има книги по въпроса, но ми се струва, че тези книги за тенденциозни и изкривяват фактите. Въпреки това, подобни случаи е имало. А и както Йори спомена, сред българите е имало доста харамии и кръвници (все едно не го знаем и от "Капитан Петко войвода" .На война като на война. Гадна работа и страдания. Обикновено за честните и кротките. Съвсем резонен е въпросът, до каква степен можем да градим националното ни самосъзнание с цензуриране и моделиране на историята? Дали един трезв поглед и самокритичност не би бил донкихотовщина сред море от стръвници, които ще ползват всяко наше признание за да ни вменяват вина и да ни отричат правото да им търсим сметки за техните прегрешения? Дали пък, ако имаме критично отношение към собствените си кривици в миналото, това няма да ни помогне да не ги търпим в настоящето? Което пък да освободи наследниците ни от въпроса какво да правят с нашите кривици. |
venstar 23 Мар 2018 11:29 Мнения: 1,908 От: Germany Скрий: Име,IP След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ? Да , едва ли всички те са виновни за събития , станали преди 500 години , но обикновено го отнася този , който е "под ръка" . Както казват :"Покрай сухото гори и мокрото." |
Чок觧 23 Март 2018 11:36 След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ? Да , едва ли всички те са виновни за събития , станали преди 500 години , но обикновено го отнася този , който е "под ръка" . Както казват :"Покрай сухото гори и мокрото." Точно така. Факт. За съжаление. И днес много хора си го отнасят заради други. |
| П.С. Много ми хареса разказа ти за Стоян Стоянов. Включително и като история, която си е истинска и без позлатяване. И без подреждане, и без захаросване, и изобщо |
| На мен дядо Иван Вазов ми върви задължително с Освобождението. По повод Осман паша и страданията на турското население тутакси се сетих за "Една Одисея из Делиормана". Жалко, че май не я включват за изучаване в училищата. Прелестна! Има и филмче, но постничко - https://www.youtube.com/watch?v=UhEqYLSrYhI |
LEFT 23 Март 2018 11:48 Заради "добрият" Осман Паша колко руснаци и румънци загинаха при Плевен? Очевидна е задачата на Осман паша да загиват руснаци и румънци, а по случайност е нам-си-къв-си. Познаващият човек изобщо и историкът по-специално трябва да избягва две опасности - да не забележи очевидното и да преувеличи случайното. Първата е по-голяма; най-трудно се виждат очевидните неща. Имам питане като говорим за очевидното: какво стана с раздържавяването у нас през 1988-1989 г.г.? По-подробничко зададох въпроса в темата ДЕМОКРАЦИЯ |
LEFT23 Март 2018 11:48 Заради "добрият" Осман Паша колко руснаци и румънци загинаха при Плевен? Явно Осман паша е бил добър военен и е успял да организира ефективна отбрана. От друга страна, до идването на Тотлебен руснаци и румънци се хвърлят на много необмислени атаки и затова дават големи жертви. Война. Турчинът е бил на по-високо военно ниво от противниците си. Във военно отношение, бил е по-добър от тях. До Тотлебен. Разказаната случка представя Осман паша като човек. Встрани от бойното поле. Очевидно е, че в този случай той е проявил хуманност и цивилизованост. Което му прави чест. Спокойно е могъл да си каже, "онези гадни московци искат да отнемат земята ни заради тези гадни гяури" и да пусне войската си да се позабавлява малко. Хем ще се надъхат, хем ще се нахранят. Постъпил е като военнен с чест. Войната е на бойното поле, а гражданското население не трябва да се закача. Сравнението със Сюлейман и разоряването на Стара Загора и околността показва разлика в хората. Че не трябва да лепим етикети (колкото и лесно да е). Това ни пречи да опознаем човека, с когото си имаме работа. А това е изключително важно и в случая, когато този човек е приятел и съдружник, както и ако е противник. |
venstar 23 Март 2018 12:30 Явно Осман паша е бил добър военен и е успял да организира ефективна отбрана. От друга страна, до идването на Тотлебен руснаци и румънци се хвърлят на много необмислени атаки и затова дават големи жертви. Война. Турчинът е бил на по-високо военно ниво от противниците си. Във военно отношение, бил е по-добър от тях. До Тотлебен. Без да омаловажавам уменията на Тотлебен - впрочем непряк родственик трето поколение на Gottlob Curt Heinrich Graf von Tottleben - изключително колоритен тип, служил на кого ли не, изменник, крадец; умира като руски генерал, на 10 октомври 1760 приема първата капитулация на Берлин пред руснаците - преломът идва преди всичко след пристигането през октомври 1877 на руските гренадерски полкове. Преди тях турците действително са били по-добре подготвените, но не поради Тотлебен. Братушките отначало са смятали "шапками закидать Турцию" и едва след неуспешните атаки при Плевен спешно изпращат в България 32 гренадерски полка. |
Но в своята история е запазил за Осман паша образ симпатичен и великодушен, разумен, благороден и справедлив. Извън стереотипите в обрисуването на поробителя. Тия стереотипи са в сила до 1878 г. Във възрожденската литература и публицистика няма образи на добри и великодушни турци, което е съвсем разбираемо и оправдано с оглед на преследваните цели. Те там са само зверове, убийци, крадци, развратници. Само след десетина години обаче положителни образи на човечни, добри и благи турци се появяват и в мемоарите, и в художествената литература. По-късно и в краеведската книжнина, на която се позовава г-н Донков. Но тъй като в тази книжнина се използват късно записани устни предания, нейната надеждност като исторически източник не е особено висока, или поне лесно може да бъде оспорена. За съжаление, микроисторията и и изобщо "новата историческа наука" никак не е популярна сред българските историци. Наскоро тя отново биде яростно нападната от един изкукуригал академик общественик. Та няма как да очакваме историята да бъде по-балансирано представена, особено пък в учебниците. 80 % от публиката също не иска да се разбутват наложените представи, независимо дали са верни или фалшиви - "Така сме го учили ние, така трябва и децата ни и внуците ни да го знаят". |
Д-р Тормозчиян 23 Март 2018 15:46 Художествената литература не е историческо доказателство за добротата или лошотията на конкретен човек или група, но дава представа за авторовото разбиране и нагласите на читателите. Наличието на "лоши" герои българи (чорбаджии, предатели, и пр.) в предосвобожденската ни литература показва, че хората са съзнавали, че и в нашето стадо има черни овци. Стъпката към "и в другите стада има бели овци" не е голяма, но се вижда едва след Освобождението. Да вземем един Йовков и неговия "Шибил". Тези дни четох за многократното опожаряване на Свищов от русите при войните преди 1877. Решили да приложат тактиката на изгорената земя при отстъпването си. Не си спомням Хвърковата чета на Бенковски да е влизала в бой с турците. Но за това пък, запалила няколко български села за да накара селяните да си развалят рахатлъка и да се хванат за оръжие. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: venstar |
Художествената литература не е историческо доказателство за добротата или лошотията на конкретен човек или група, но дава представа за авторовото разбиране и нагласите на читателите. Зависи и от жанра на произведението. Разказите на Вазов например в повечето случаи са от очерков тип, т.е. в тях той се придържа много по-близо до действително случилото се и в много по-малка степен използва художествена измислица. Затова можем да смятаме, че примерно разказът "Дядо Нистор" отразява реалистично и достоверно промяната в настроенията и появата дори на носталгични нагласи по турското време, съвсем скоро след радостта от прогонването на турците: Дядо Нистор не беше дотам доволен от освободена България. Не че той милееше като някои ръждиви чорбаджии за блаженото време, когато можеха свободно да грабят наедно с турците сиромашта; не че не беше си въздъхнал и той радостно, когато видя, че вятърът помете паши и заптиета из България; не че не беше плакал като дете, когато първи път среща извън Стара Загора авангвардията на Гурка, нито пък че нужди или грижи го гризяха извътре, та му не даваха да се порадва мирно на свободата на отечеството; напротив, дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно. Баба Нисторица - здрава и подмладяла, четири сина като соколи и се на служба, които го не оставяха да оскъдува. От хората почет и от бога здраве. Какво имаше повече да желае дядо Нистор? Той благодареше бога и благославяше името на царя освободителя. Но, казахме, дядо Нистор не беше съвсем благодарен от положението. Великият преврат беше донесъл и велики промени. Нож и огън бяха минали над родния му град и изтребили заедно с гнездото му много стари връстници, приятели и привързаности и оставили много пусти кътове в сърцето му. Новите хора, които поникнаха кой знае как, му бяха непознати, а новите наредби, които замениха старите - някак си опаки и противни. Той, човек на миналото, се виждаше чужденец в тая нова България, създание на един политически трус. Тя беше за него като един непознат бряг, на който го е изфърлила една буря. Мъчно се привиква на новото в стари години. Нему му беше особено шуто във В., дето сега живееше при най-стария си син, окръжен управител, далеко от родното пепелище, от привичките си, от възпоминанията си и от широките зелени ливади... Той се огорчаваше, че градината с овошките и миндаловите дървета, садени от него в младини, стоеше неразчистена и буренясала; че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Едно време той ечеше от многобройната му челяд и благодат божи царуваше там... Гнездото го струполи бурята, птиците се пръснаха на четири страни... - Отгледахме синове и сега не можем да ги видим в очите, се едно е, като че ги нямаме... Те сираци без нас и ние сираци без тях. Каква файда, че се освободихме? В турско време челяк знаеше, че има челяд... Сега сме с тебе две кукувици без гнездо - казваше той горчиво на жена си, преди още да бяха повикани от стария си син. После дядо Нистору не харесваха демократическите нрави, които се възцариха подир изтикването на турците. Кой е господар сега и кой слуга не можеш позна, мислеше си той. Наш Никола, който се чете по-горно от каймакамина, отива да се черпи в Костовата кръчма с градинарите, а на Стоянчовата сватба игра ръченици!... Той още си мисли, че е син на ракъджи Нистора!... Прилично ли е това? Де остая големството? Де му остая почитанието на царски човек? Ех, на турците, да ги порази, е дадено и салтанат, и господарлък. А нам дай слава - и на свиня звънец. При тия причини за незадоволство от новия ред се притуриха и други - пак важни. На дяда Нистора се виждаше, че няма милост вече. Новите закони са люти и гаче и хората станаха такива. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд, на адвокати и господ да ти е на помощ. Не минуват молби, не гледат на човека... Не съсипаха ли така Тодорча Коев, ковчежника, задето нашли малко кусур в касата? Оставиха го на пътя с шест деца! Гаче царщината щеше да пропадне от двайсетина лири... При турците беше лошо наистина, но като паднеш на аман, като пуснеш нещо под седжедето, намираш милост и прошка - ако ще би и човек да си утрепал. Не, не, имаше човещина у турците. Биеха, ама и милуваха... Милостив народ бяха. Ние сме зверове, боже, прости! Още дядо Нистор намираше, че и правда нямаше вече; хлапетии, невидели и неопитали нищо, нямат кол побит тук, изведнаж ги туриха нависоко, да бъдат министри и големци, а старите ритнаха зад вратата... Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!... За тях ли се само биха русите? Като се поставяше на тая точка, почтеният старец виждаше още един куп работи криви и неприлични, които не се миряха с неговото неопределено и мъгливо понятие за свободата. На всяка стъпка срещаше противоречие на дълбоко срасналите се с душата му мировъзрения и привички. Пустотата, която ставаше около му, и товарът на годините усилваха в него враждебното чувство и го раздразваха против тоя нов свят, който не разбираше и в който нямаше какво да прави! Животът тежеше. - Не, аз трябва да ида да си гледам имането и мюлка; тук нямам работа - казваше си той и въздъхваше за зелените си ниви и ливади под Средна гора. Една важна точка стоеше в обвинителния акт на стареца против нова България. Той намираше, че веселбата бе изчезнала. Нямаше вече весели хора. Светът е станал угрижен, завзет с работа и се бърза. Дори и децата зафърлиха игралките си и фанаха да мислят като дърти... Петимен съм станал да видя пиян човек... Преди имаше време и за работа, и за почивка, па и за веселба. Сега политиката не оставя никого да спи и трови кръвта и на стари, и на млади... Това ли им е свободата? https://www.slovo.bg/old/vazov/18911893/ddnistor.htm Това е писано в 1888 г.! |
Паша ефенди, заповядайте на войската да не плаши жените и децата. Каквото трябва на войската, всичко ние ще дадем." По-нататък кметът му говори, че селото е мирно и тихо, че си плаща данъците и занапред ще ги плаща, че в селото няма лоши хора, всички си гледат работата и с политика не се занимават." Преклонена главица, сабя не я сече. И кои са лошите хора в селото? Лоши са тези, които са искали Свободата с оръжие в ръка и с политика. |
Паша ефенди, заповядайте на войската да не плаши жените и децата. Каквото трябва на войската, всичко ние ще дадем." По-нататък кметът му говори, че селото е мирно и тихо, че си плаща данъците и занапред ще ги плаща, че в селото няма лоши хора, всички си гледат работата и с политика не се занимават." Наивници, страхливи! Вместо да хванат гората или да помагат на руската имперска армия и на румънските части, които са воювали за християнското население, те тръгнали да дават всичко на турската окупационна войска! Тези хора не са знаели с какво си имат работа. Имали са късмет. Ми ако не беше Осман, а Сюлейман всички щяха да бъдат изклани, без значение, че си плащали данъците, че си гледали работата и с политика не се занимавали. https://www.youtube.com/watch?v=nKRZ2vq_nnk Russo-Turkish War - Romanian Army Вечна слава на руските, румънските и българските воини загинали при обсадата на Плевен! ПП Както е казал Левски: "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Винаги с удоволствие чета есетата на Калин Донков! Но поводът да се включа днес е, че го правя от името на съпруга си Марин Василев, който почина преди десет дни и който много харесваше и четеше "Сега" и особено форума. И двамата смятахме този форум за изключително интелигентен. Той почти не публикуваше, защото мислеше, че не може да се мери с познанията и ерудицията на форумците. Но да чете и обсъжда с мен коментарите по харесала му статия беше много емоционално и разведряващо за него. Благодаря на всички, които той познаваше по никове и които бяха за него глътка свеж въздух в душнотп ни настояще! |
След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ? Дано да не ти е вродено това бездушие което проявяваш. Иначе браво, че се приемаш за българин. Аз също, но за разлика от теб си давам сметка, че да всяваш омраза е нехуманно и греховно. Не зная на какво "клане и дране" си присъствал, но нали знаеш, че и за твоя етнос много неща се говорят. И то много "по-обемни". Мога да постна доста зверства и кланета описани от сърби, гърци, турци и т.н. които българите са правили, но не виждам смисъл от това. Просто историята е това което е. Може и да не ни харесва, но нагласянето на фактите, както да речем за Батак, си е чиста шизофренична политика - не иде някак си да кажеш, че българи мюсюлмани са клали българи християни. Е да, ама не! Винаги идва Видовден. Лошото е, че такива лекомислени изказвания не носят нищо добро на нацията. "Кланета и дранета" е имало и преди, и след времето на османлиите. Бих казал и по-свирепи. Обаче всеки който се опитва да разделя българската нация, един ден ще си го получи. Независимо дали се казва Доган или Каракачан. Има и такива които поради съществени пропуски във възпитанието си, имат дефицит на чувствителност и не могат да разберат, че могат да засегнат чувства на нормално мислещи хора които също са против "кланета и дранета". Защо го казвам това? Ами защото примитивните 80%, четейки за тези "кланета и дранета", незнайно как, пренасят някаква вина върху сегашните турци, български граждани. И това е неоспорим факт. А с какво и защо са виновни сегашните турци, само един болен мозък може да обясни. Е, сега разбрали ме? Не е ли по-добре да търсим общото и доброто което ни сплотява? Защото, щем нещем, ние българите и турците сме си близки. И не е твоя работа драги ми Чоки да се вклинваш тъдява. |
| Чета ви тука под един толкова хубав разказ,в тази тъй патриотична дискусия..И не мога да проумея себе си?!Аз или съм нещо тотално сбъркан,или не съм българин...Или и двете заедно?! Няма как да е друго моето!Щом ни през ума ми,ни през сърцето ми не ми е минала и за секунда мисъл или усещане-че ония 18-19 годишни момчета и момичета с турски имена пред мене преди 30-40 години...На които обяснявах законите на електротехниката и автоматизацията на производството...Са отговорни пред мене за 500-те години османско робство. И така съм до ден днешен-вече стар човек. Извинявам се на всички Българи за това! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JJ6 |