Добави мнение Мнения:12
| А какво стана с фотоапарата? |
... никога не се примири с тая съдба и винаги наричаше кръстницата орисница. ... - Дали е още и кума, калтатя - името, ведно с по-късната му съдба, никога не е случайно. Езическо е значението му, древно... Nomen est omen.За поучителните спомени и че няма поуки  - г-н Донков  |
| Подобна история с кръстник има и в нашето семейство. Моят баща се родил през нощта на Иванов ден, както се казва, дошъл си с името. Сутринта дядо ми отишъл в кметството и го записал Иван. Като разбрали това, кръстниците се разсърдили и вдигнали скандал. За да има мир и да не се развалят (пази боже) отношенията, в черквата го записали на кръстника, Антон. Така го знаели всички до завършване на гимназия. С това име му е издадена и дипломата. Дошло време да влиза в казармата, а за нея данните се взимат от кметството. И така службата си изкарва като Иван. Като Иван ходи и запас, а иначе по паспорт си беше Антон. |
Куцало ми е чувството за време, а и времето не е в часовниците. Ех, ако знаехме къде е, пък и да можехме да го забавяме...  |
Но най-много влаковете, тържествените бавни влакове, в които хората се качвали с новите си дрехи и охотно разказвали кои са и по каква работа пътуват. Пурпурното - прекрасно! ПП. Хъ, не било пурпурно, а лилаво. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Изборът на кръстника е важно нещо, той е отговорен за духовното развитие. Нейко е умалителната форма на славянското име Недялко, което означава седмица. Сурова, сурова но колко да е сурова щом е стигнал до 80. Меките, огънати часовници – символ на нелинейното, субективно време, произволно протичащо и неравномерно запълващо пространството. „Връзката между време и пространство отдавна е абсолютно очевидна. Хераклит е смятал, че времето се измерва с протичането на мисълта. Тази картина е паметта за взаимовръзката между пространство и време. |
| Ех, че хубаво, направо се потопих. И почти физически усетих как звъни оня будилник и цялата къща става в 4 сутринта, задружно, това много ми хареса..... |
| "Всички разкази започваха от гара Горна Оряховица" Никога не се бях сещал за този момент от детството; дядо ми - железничар - е пътувал до там за работа по 60 километра, след смяната - обратно. Неговите разкази започваха така "Веднъж в Горна..." при него нямаше пояснения от сорта на "гара" и "Оряховица". Щом той казва "Горна", няма да е Горна Волта, я! |
| Казваше още (дядо ми - железничарят) "Ако пътуваш с влака за безкрайността, няма да платиш нищо". Това не го разбирах тогава, не го разбирам и сега. Някаква железничарска ще да е. |
"Всички разкази започваха от гара Горна Оряховица" На път към Лясковец съм чувала железничарски вик: "Горна Оряовица, кой сля, да сля!" Гарата беше нещо като Жмеринка за Украина. |
Добави мнение Мнения:12