Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
***
Отиди на страница:
  Мнения:150 « Предишна Страница 7 от 8 5 6 7 8 Следваща
Дорис
01 Апр 2018 13:35
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
Въпреки че е живял в Лондон през целия си живот (с изключение на три години, прекарани във Фелфъм),[4] той създава разнообразно и богато на символи творчество, което обхваща въображението като „тяло на Бога“[5] и „същността на човешкото съществуване“.[6]

Смятан за луд от съвременниците заради възгледите си, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за своята експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в творчеството си. Неговите картини и поезия са били характеризирани като част от движението предромантизъм[7] през 18. век. Настроен благоговейно към Библията, но враждебен към Църквата на Англия (всъщност е настроен враждебно към всички форми на организирана религия), Блейк е бил повлиян от идеалите и амбициите на френската и американската революция.[8] Въпреки че по-късно отхвърля много от тези политически убеждения, той поддържа добри отношения с политическия активист Томас Пейн и е бил повлиян също и от мислители като Емануел Сведенборг.[9] Въпреки тези влияния върху творчеството му, необичайната работа на Блейк го прави труден за класифициране. Известният учен от 19. век Уилям Розети го характеризира като „славно светило“ (glorious luminary)[10] и „човек, който нито изпреварва предшествениците си, нито се отнася към съвременниците, нито ще може да бъде заменен някога, от някого“ (a man not forestalled by predecessors, nor to be classed with contemporaries, nor to be replaced by known or readily surmisable successors).[11]

Българският поет Атанас Далчев казва за Блейк: „Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата пишеше“, според когото поезията или философията са „пророчества“ и „видения“ и възприемането им от читателя е дешифриране, тълкуване, екзегетика.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/William_Blake_by_Thomas_Phillips.jpg

Дорис
01 Апр 2018 13:40
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
Постарай се повече, Дорис.


Абе ти да не си Калки или Фърмин? Само те изпитваха към мен злоба като твоята.

Нещастник. Не знаеш какво и колко губиш...
wreckage
01 Апр 2018 13:42
Мнения: 32,883
От: Bulgaria
брат Мормарев

тва не беше ли Марко, на Кънчо баща му?
Дорис
01 Апр 2018 13:54
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
тва не беше ли Марко, на Кънчо баща му?


Дааа, мноо готин тип! И жена му симпатяжка. Работила съм с него по песен (или песни, не помня) за филма „Два диоптъра далекогледство“. И сме летували заедно в Созопол, Кънчо беше малък пикльо с лопатка.
kаily
01 Апр 2018 13:56
Мнения: 3,409
От: Bulgaria
Аз мисля, Кайли, че човекът може да осъществи връзката с Бог не само с духа си (сърцето), но и с разума си

Да си стиснем ръцете на - едновременно със сърцето и разума. Щото сега го е ударил само на мозък.
Разумът не е мозък и мозъкът не създава разум.
Мозъкът е като радиоточка - само приема, не генерира мисли.
SPQR
01 Апр 2018 14:49
Мнения: 8,503
От: Bulgaria

William Blake
Натисни тук

Sexuality

Blake's Lot and His Daughters, Huntington Library, c. 1800
19th-century "free love" movement
Since his death, William Blake has been claimed by those of various movements who apply his complex and often elusive use of symbolism and allegory to the issues that concern them.[73] In particular, Blake is sometimes considered (along with Mary Wollstonecraft and her husband William Godwin) a forerunner of the 19th-century "free love" movement, a broad reform tradition starting in the 1820s that held that marriage is slavery, and advocated the removal of all state restrictions on sexual activity such as homosexuality, prostitution, and adultery, culminating in the birth control movement of the early 20th century. Blake scholarship was more focused on this theme in the earlier 20th century than today, although it is still mentioned notably by the Blake scholar Magnus Ankarsjö who moderately challenges this interpretation. The 19th-century "free love" movement was not particularly focused on the idea of multiple partners, but did agree with Wollstonecraft that state-sanctioned marriage was "legal prostitution" and monopolistic in character. It has somewhat more in common with early feminist movements[74] (particularly with regard to the writings of Mary Wollstonecraft, whom Blake admired).

Blake was critical of the marriage laws of his day, and generally railed against traditional Christian notions of chastity as a virtue.[75] At a time of tremendous strain in his marriage, in part due to Catherine's apparent inability to bear children, he directly advocated bringing a second wife into the house.[76] His poetry suggests that external demands for marital fidelity reduce love to mere duty rather than authentic affection, and decries jealousy and egotism as a motive for marriage laws. Poems such as "Why should I be bound to thee, O my lovely Myrtle-tree?" and "Earth's Answer" seem to advocate multiple sexual partners. In his poem "London" he speaks of "the Marriage-Hearse" plagued by "the youthful Harlot's curse", the result alternately of false Prudence and/or Harlotry. Visions of the Daughters of Albion is widely (though not universally) read as a tribute to free love since the relationship between Bromion and Oothoon is held together only by laws and not by love. For Blake, law and love are opposed, and he castigates the "frozen marriage-bed". In Visions, Blake writes:

Till she who burns with youth, and knows no fixed lot, is bound
In spells of law to one she loathes? and must she drag the chain
Of life in weary lust? (5.21-3, E49)

In the 19th century, poet and free love advocate Algernon Charles Swinburne wrote a book on Blake drawing attention to the above motifs in which Blake praises "sacred natural love" that is not bound by another's possessive jealousy, the latter characterised by Blake as a "creeping skeleton".[77] Swinburne notes how Blake's Marriage of Heaven and Hell condemns the hypocrisy of the "pale religious letchery" of advocates of traditional norms.[78] Another 19th-century free love advocate, Edward Carpenter (1844–1929), was influenced by Blake's mystical emphasis on energy free from external restrictions.[79]

In the early 20th century, Pierre Berger described how Blake's views echo Mary Wollstonecraft's celebration of joyful authentic love rather than love born of duty,[80] the former being the true measure of purity.[81] Irene Langridge notes that "in Blake's mysterious and unorthodox creed the doctrine of free love was something Blake wanted for the edification of 'the soul'."[82] Michael Davis's 1977 book William Blake a New Kind of Man suggests that Blake thought jealousy separates man from the divine unity, condemning him to a frozen death.[83]

As a theological writer, Blake has a sense of human "fallenness". S. Foster Damon noted that for Blake the major impediments to a free love society were corrupt human nature, not merely the intolerance of society and the jealousy of men, but the inauthentic hypocritical nature of human communication.[84] Thomas Wright's 1928 book Life of William Blake (entirely devoted to Blake's doctrine of free love) notes that Blake thinks marriage should in practice afford the joy of love, but notes that in reality it often does not,[85] as a couple's knowledge of being chained often diminishes their joy. Pierre Berger also analyses Blake's early mythological poems such as Ahania as declaring marriage laws to be a consequence of the fallenness of humanity, as these are born from pride and jealousy.[86]

Some scholars have noted that Blake's views on "free love" are both qualified and may have undergone shifts and modifications in his late years. Some poems from this period warn of dangers of predatory sexuality such as The Sick Rose. Magnus Ankarsjö notes that while the hero of Visions of the Daughters of Albion is a strong advocate of free love, by the end of the poem she has become more circumspect as her awareness of the dark side of sexuality has grown, crying "Can this be love which drinks another as a sponge drinks water?"[87] Ankarsjö also notes that a major inspiration to Blake, Mary Wollstonecraft, similarly developed more circumspect views of sexual freedom late in life. In light of Blake's aforementioned sense of human 'fallenness' Ankarsjö thinks Blake does not fully approve of sensual indulgence merely in defiance of law as exemplified by the female character of Leutha,[88] since in the fallen world of experience all love is enchained.[89] Ankarsjö records Blake as having supported a commune with some sharing of partners, though David Worrall read The Book of Thel as a rejection of the proposal to take concubines espoused by some members of the Swedenborgian church.[90]

Blake's later writings show a renewed interest in Christianity, and although he radically reinterprets Christian morality in a way that embraces sensual pleasure, there is little of the emphasis on sexual libertarianism found in several of his early poems, and there is advocacy of "self-denial", though such abnegation must be inspired by love rather than through authoritarian compulsion.[91] Berger (more so than Swinburne) is especially sensitive to a shift in sensibility between the early Blake and the later Blake. Berger believes the young Blake placed too much emphasis on following impulses,[92] and that the older Blake had a better formed ideal of a true love that sacrifices self. Some celebration of mystical sensuality remains in the late poems (most notably in Blake's denial of the virginity of Jesus's mother). However, the late poems also place a greater emphasis on forgiveness, redemption, and emotional authenticity as a foundation for relationships.
SPQR
01 Апр 2018 14:51
Мнения: 8,503
От: Bulgaria

William Blake
Натисни тук

Religious views

This section possibly contains original research. Please improve it by verifying the claims made and adding inline citations. Statements consisting only of original research should be removed. (November 2017) (Learn how and when to remove this template message)

Blake's Ancient of Days. The "Ancient of Days" is described in Chapter 7 of the Book of Daniel. This image depicts Copy D of the illustration currently held at the British Museum.[93]
Although Blake's attacks on conventional religion were shocking in his own day, his rejection of religiosity was not a rejection of religion per se. His view of orthodoxy is evident in The Marriage of Heaven and Hell. Therein, Blake lists several Proverbs of Hell, among which are the following:

Prisons are built with stones of Law, Brothels with bricks of Religion.
As the catterpillar [sic] chooses the fairest leaves to lay her eggs on, so the priest lays his curse on the fairest joys. (8.21, 9.55, E36)
In The Everlasting Gospel, Blake does not present Jesus as a philosopher or traditional messianic figure, but as a supremely creative being, above dogma, logic and even morality:

If he had been Antichrist Creeping Jesus,
He'd have done anything to please us:
Gone sneaking into Synagogues
And not us'd the Elders & Priests like Dogs,
But humble as a Lamb or Ass,
Obey'd himself to Caiaphas.
God wants not Man to Humble himself (55–61, E519–20)

Jesus, for Blake, symbolises the vital relationship and unity between divinity and humanity: "All had originally one language, and one religion: this was the religion of Jesus, the everlasting Gospel. Antiquity preaches the Gospel of Jesus." (Descriptive Catalogue, Plate 39, E543)

Blake designed his own mythology, which appears largely in his prophetic books. Within these he describes a number of characters, including "Urizen", "Enitharmon", "Bromion" and "Luvah". His mythology seems to have a basis in the Bible as well as Greek and Norse mythology,[94][95] and it accompanies his ideas about the everlasting Gospel.

"I must Create a System, or be enslav'd by another Man's. I will not Reason & Compare; my business is to Create."

Words uttered by Los in Blake's Jerusalem The Emanation of the Giant Albion.
One of Blake's strongest objections to orthodox Christianity is that he felt it encouraged the suppression of natural desires and discouraged earthly joy. In A Vision of the Last Judgment, Blake says that:

Men are admitted into Heaven not because they have curbed and governd their Passions or have No Passions but because they have Cultivated their Understandings. The Treasures of Heaven are not Negations of Passion but Realities of Intellect from which All the Passions Emanate Uncurbed in their Eternal Glory. (E564)

His words concerning religion in The Marriage of Heaven and Hell:

All Bibles or sacred codes have been the causes of the following Errors.
1. That Man has two real existing principles Viz: a Body & a Soul.
2. That Energy, called Evil, is alone from the Body, & that Reason, called Good, is alone from the Soul.
3. That God will torment Man in Eternity for following his Energies.
But the following Contraries to these are True
1. Man has no Body distinct from his Soul for that calld Body is a portion of Soul discernd by the five Senses, the chief inlets of Soul in this age.
2. Energy is the only life and is from the Body and Reason is the bound or outward circumference of Energy.
3. Energy is Eternal Delight. (Plate 4, E34)


The Body of Abel Found by Adam and Eve, c. 1825. Watercolour on wood.
Blake does not subscribe to the notion of a body distinct from the soul that must submit to the rule of the soul, but sees the body as an extension of the soul, derived from the "discernment" of the senses. Thus, the emphasis orthodoxy places upon the denial of bodily urges is a dualistic error born of misapprehension of the relationship between body and soul. Elsewhere, he describes Satan as the "state of error", and as beyond salvation.[96]

Blake opposed the sophistry of theological thought that excuses pain, admits evil and apologises for injustice. He abhorred self-denial,[97] which he associated with religious repression and particularly sexual repression:[98]

Prudence is a rich ugly old maid courted by Incapacity.
He who desires but acts not breeds pestilence. (7.4–5, E35)

He saw the concept of "sin" as a trap to bind men's desires (the briars of Garden of Love), and believed that restraint in obedience to a moral code imposed from the outside was against the spirit of life:

Abstinence sows sand all over
The ruddy limbs & flaming hair
But Desire Gratified
Plants fruits & beauty there. (E474)

He did not hold with the doctrine of God as Lord, an entity separate from and superior to mankind;[99] this is shown clearly in his words about Jesus Christ: "He is the only God ... and so am I, and so are you." A telling phrase in The Marriage of Heaven and Hell is "men forgot that All deities reside in the human breast".
SPQR
01 Апр 2018 14:54
Мнения: 8,503
От: Bulgaria
William Blake
Натисни тук

Visions
From a young age, William Blake claimed to have seen visions. The first may have occurred as early as the age of four when, according to one anecdote, the young artist "saw God" when God "put his head to the window", causing Blake to break into screaming.[110] At the age of eight or ten in Peckham Rye, London, Blake claimed to have seen "a tree filled with angels, bright angelic wings bespangling every bough like stars."[110] According to Blake's Victorian biographer Gilchrist, he returned home and reported the vision and only escaped being thrashed by his father for telling a lie through the intervention of his mother. Though all evidence suggests that his parents were largely supportive, his mother seems to have been especially so, and several of Blake's early drawings and poems decorated the walls of her chamber. [111] On another occasion, Blake watched haymakers at work, and thought he saw angelic figures walking among them.[110]


The Ghost of a Flea, 1819–1820. Having informed painter-astrologer John Varley of his visions of apparitions, Blake was subsequently persuaded to paint one of them.[112] Varley's anecdote of Blake and his vision of the flea's ghost became well-known.[112]
Blake claimed to experience visions throughout his life. They were often associated with beautiful religious themes and imagery, and may have inspired him further with spiritual works and pursuits. Certainly, religious concepts and imagery figure centrally in Blake's works. God and Christianity constituted the intellectual centre of his writings, from which he drew inspiration. Blake believed he was personally instructed and encouraged by Archangels to create his artistic works, which he claimed were actively read and enjoyed by the same Archangels. In a letter of condolence to William Hayley, dated 6 May 1800, four days after the death of Hayley's son,[113] Blake wrote:

I know that our deceased friends are more really with us than when they were apparent to our mortal part. Thirteen years ago I lost a brother, and with his spirit I converse daily and hourly in the spirit, and see him in my remembrance, in the region of my imagination. I hear his advice, and even now write from his dictate.

In a letter to John Flaxman, dated 21 September 1800, Blake wrote:

[The town of] Felpham is a sweet place for Study, because it is more spiritual than London. Heaven opens here on all sides her golden Gates; her windows are not obstructed by vapours; voices of Celestial inhabitants are more distinctly heard, & their forms more distinctly seen; & my Cottage is also a Shadow of their houses. My Wife & Sister are both well, courting Neptune for an embrace... I am more famed in Heaven for my works than I could well conceive. In my Brain are studies & Chambers filled with books & pictures of old, which I wrote & painted in ages of Eternity before my mortal life; & those works are the delight & Study of Archangels. (E710)

In a letter to Thomas Butts, dated 25 April 1803, Blake wrote:

Now I may say to you, what perhaps I should not dare to say to anyone else: That I can alone carry on my visionary studies in London unannoy'd, & that I may converse with my friends in Eternity, See Visions, Dream Dreams & prophecy & speak Parables unobserv'd & at liberty from the Doubts of other Mortals; perhaps Doubts proceeding from Kindness, but Doubts are always pernicious, Especially when we Doubt our Friends.

In A Vision of the Last Judgement Blake wrote:

Error is Created Truth is Eternal Error or Creation will be Burned Up & then & not till then Truth or Eternity will appear It is Burnt up the Moment Men cease to behold it I assert for My self that I do not behold the Outward Creation & that to me it is hindrance & not Action it is as the Dirt upon my feet No part of Me. What it will be Questiond When the Sun rises do you not see a round Disk of fire somewhat like a Guinea O no no I see an Innumerable company of the Heavenly host crying Holy Holy Holy is the Lord God Almighty I question not my Corporeal or Vegetative Eye any more than I would Question a Window concerning a Sight I look thro it & not with it. (E565-6)

Despite seeing angels and God, Blake has also claimed to see Satan on the staircase of his South Molton Street home in London.[114]

Aware of Blake's visions, William Wordsworth commented, "There was no doubt that this poor man was mad, but there is something in the madness of this man which interests me more than the sanity of Lord Byron and Walter Scott."[115] In a more deferential vein, writing in A Short Biographical Dictionary of English Literature, John William Cousins wrote that Blake was "a truly pious and loving soul, neglected and misunderstood by the world, but appreciated by an elect few", who "led a cheerful and contented life of poverty illumined by visions and celestial inspirations".[116] Blake's sanity was called into question as recently as the publication of the 1911 Encyclopædia Britannica, whose entry on Blake comments that "the question whether Blake was or was not mad seems likely to remain in dispute, but there can be no doubt whatever that he was at different periods of his life under the influence of illusions for which there are no outward facts to account, and that much of what he wrote is so far wanting in the quality of sanity as to be without a logical coherence".
MichaelL
01 Апр 2018 15:07
Мнения: 1,765
От: 0


Чёрти чё

Саша Бест

Утро ясное, солнце теплое.
Благодать в аду: всюду зелено.
Витражи расписными стеклами
Вдоль домов, словно сказки, стелются.

Распустились кувшинки в прудике,
Вышли травку покушать козочки.
Черти цедят чаи из блюдечек
С окантовкой из нежных розочек.

Всюду «здравствуйте» да «пожалуйста».
И работа в аду неспешная:
В перерывах меж милых шалостей
Тыкать вилами в попы грешников.
(Им, беднягам, разнообразие)

Час обеденный. Как же здорово!
Черти супчик хлебают бабушкин
Из тарелочек из фарфоровых
С окантовкой из нежных бабочек.

С неба жмурится солнце вешнее…
Забежать на работу надо бы -
Вдруг случайно в котлах у грешников
Началось пониженье градусов?
(Кипяточку подлить, замерзнут ведь)

Небо к вечеру звездно-пестрое:
Заиграли во тьме фонарики.
Черти пьют кофеек наперстками
Кто с конфеткою, кто с сухариком.

А потом, запасясь бахилами,
Черти сходят во тьму кромешную,
Чтоб потыкать все попы вилами,
Чтоб огонь сделать ярче грешникам,

Да подлить кипятка на камушки…
Чтоб не скучно сердешным маяться.
Попугать их портретом бабушки…
Тем, где бабушка улыбается…

(Кто-то ж должен о них заботиться
Вдруг испортятся…
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: MichaelL
MichaelL
01 Апр 2018 15:08
Мнения: 1,765
От: 0


Чёрти чё

Саша Бест

Утро ясное, солнце теплое.
Благодать в аду: всюду зелено.
Витражи расписными стеклами
Вдоль домов, словно сказки, стелются.

Распустились кувшинки в прудике,
Вышли травку покушать козочки.
Черти цедят чаи из блюдечек
С окантовкой из нежных розочек.

Всюду «здравствуйте» да «пожалуйста».
И работа в аду неспешная:
В перерывах меж милых шалостей
Тыкать вилами в попы грешников.
(Им, беднягам, разнообразие)

Час обеденный. Как же здорово!
Черти супчик хлебают бабушкин
Из тарелочек из фарфоровых
С окантовкой из нежных бабочек.

С неба жмурится солнце вешнее…
Забежать на работу надо бы -
Вдруг случайно в котлах у грешников
Началось пониженье градусов?
(Кипяточку подлить, замерзнут ведь)

Небо к вечеру звездно-пестрое:
Заиграли во тьме фонарики.
Черти пьют кофеек наперстками
Кто с конфеткою, кто с сухариком.

А потом, запасясь бахилами,
Черти сходят во тьму кромешную,
Чтоб потыкать все попы вилами,
Чтоб огонь сделать ярче грешникам,

Да подлить кипятка на камушки…
Чтоб не скучно сердешным маяться.
Попугать их портретом бабушки…
Тем, где бабушка улыбается…

(Кто-то ж должен о них заботиться
Вдруг испортятся…
MichaelL
01 Апр 2018 15:09
Мнения: 1,765
От: 0
Този текст не се нуждае от пояснение, той е съвсем очевиден.

1. „Едното е добро, а другото е приятно; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от жажда за печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е, който го разгласява старателно; който е разбрал неговото послание; чудесен е познаващият го, научен от старателен учител.
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие.
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
MichaelL
01 Апр 2018 15:10
Мнения: 1,765
От: 0
Този текст не се нуждае от пояснение, той е съвсем очевиден.

1. „Едното е добро, а другото е приятно; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от жажда за печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е, който го разгласява старателно; който е разбрал неговото послание; чудесен е познаващият го, научен от старателен учител.
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие.
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
MichaelL
01 Апр 2018 15:10
Мнения: 1,765
От: 0
Този текст не се нуждае от пояснение, той е съвсем очевиден.

1. „Едното е добро, а другото е приятно; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от жажда за печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е, който го разгласява старателно; който е разбрал неговото послание; чудесен е познаващият го, научен от старателен учител.
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие.
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
MichaelL
01 Апр 2018 15:10
Мнения: 1,765
От: 0
Този текст не се нуждае от пояснение, той е съвсем очевиден.

1. „Едното е добро, а другото е приятно; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от жажда за печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е, който го разгласява старателно; който е разбрал неговото послание; чудесен е познаващият го, научен от старателен учител.
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие.
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
1. „Едното е добро, а другото е приятно; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от жажда за печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е, който го разгласява старателно; който е разбрал неговото послание; чудесен е познаващият го, научен от старателен учител.
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие.
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
MichaelL
01 Апр 2018 15:11
Мнения: 1,765
От: 0


Упс, май два пъти се постна, сори...
MichaelL
01 Апр 2018 15:13
Мнения: 1,765
От: 0
Предполагам, че вече сте успели да оцените стойността му. Термините са в обичайното си значение.
MichaelL
01 Апр 2018 15:15
Мнения: 1,765
От: 0
1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.
2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:
3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“
4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“
5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“
6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.
7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].
8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.
9. «Тъй като си прекарал в моя дом три нощи, без да получиш храна, а си достоен за уважение гост — [моите] почитания, брахмане, бъди здрав — затова си избери три желания.»
10. «Нека да се успокои сърцето на Гаутама, той да бъде добре разположен [към мен], пуснатия да си ходи от теб, смърт. Нека той да ме поздрави радостно. Това избирам за първо от трите желания.»
11. «Както преди [отново] ще бъде весел Ауддалака Аруни, освободен от мен [от обета си]. Той ще прекара нощите щастлив, гневът му ще се потуши, след като те види освободен от пастта на смъртта.»
12. «В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши [никого]. Преодолял и двете — глад и жажда, предпазен от страдание, [човек] се радва в небесния свят.
13. Ти познаваш жертвения огън, който донася [пребиваване в] небето, о ,смърт, обясни ми го на мен, вярващия, [защото] обитаващите небето се хранят с амрита; това си избирам за второ желание.»
14. «Ще ти обясня; познай чрез мен с разбиране, о, Начикетас, жертвения огън, който донася небето. Разбери го като постигане на безкрайния свят, като основа, като скрит в тайното.»
15. Той му говори за огъня, представляващ началото на света [първичния огън на вселената], и какви тухли, колко [са нужни] и как [да се подредят за изграждане на жертвен олтар]. А той повтаряше каквото му бе казано; тогава смъртта отново заговори доволен.
16. Той му заговори зарадван:“Мъдрецо [махатма], давам ти тук и веднага още един дар: този огън ще се нарича с твоето име; вземи също този многоцветен наниз от скъпоценни камъни.
17. Чрез тройно [извършване на] обреда на Начикетас, съединение с тримата [родителите и учителя] и извършване на трите дела [жертва, изучаване на Ведите и правене на помен] се преодоляват раждането и смъртта. Познал бога, достоен за почитание, този, който познава творенията на Брахма, изградил [олтаря на огъня] отива в този вечен мир.
18. Три пъти [извършил] обреда на Начикетас, три пъти познал това — този който знае това и изгражда огъня Начикетас, той отхвърля оковите на смъртта; освободен от страдания, той се радва в небесния свят.
19. Това, о, Начикетас, е твоят огън, донасящ небето, когото поиска като второ желание. Този огън хората ще нарекат на теб. Избери третото желание, о , Начикетас."
20. „Има съмнения за умрелия човек:“Той съществува" — казват едни; „Той не съществува“ — казват други. Нека бъда поучен от теб за това познание — това е третото желание, което избирам."
21. „Дори боговете някога се заблуждаваха. Не е лесно да се разбере; това е объркан въпрос.Избери друго желание, Начикетас. Не ме затруднявай; освободи ме от това желание.“
22. „Дори боговете значи са се обърквали тук, и ти, смърт, каза, че това не е лесно да се разбере. А друг, който би могъл да го обясни както теб, не може да се намери. Никой дар не е равностоен на този.“
23. „Поискай [да имаш] стогодишни синове и внуци, много стада добитък, слонове, злато и коне. Избери си голямо [парче] земя, и живей толкова есени, колкото пожелаеш.
24. Ако смяташ това за равностоен дар, избери си богатство и дълъг живот! Ще бъдеш велик на земята, о, Начикетас. Ще направя да се изпълнят всичките ти [земни] желания.
25. Всички желания, които трудно се изпълняват в света на смъртните — давам ти всички според твоята воля. Онези момичета с музикални инструменти върху колесницата — те са непостижими за хората — ще ти ги дам, нека бъдат твои слуги [но], не ме питай за смъртта.“
26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.
27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.
28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?
29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“
Втора част
1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.
13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“
14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].
15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.
16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.
17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.
18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].
25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“
Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].
3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.
4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?
5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.
6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.
2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:
3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“
4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“
5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“
6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.
7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].
8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.
9. «Тъй като си прекарал в моя дом три нощи, без да получиш храна, а си достоен за уважение гост — [моите] почитания, брахмане, бъди здрав — затова си избери три желания.»
10. «Нека да се успокои сърцето на Гаутама, той да бъде добре разположен [към мен], пуснатия да си ходи от теб, смърт. Нека той да ме поздрави радостно. Това избирам за първо от трите желания.»
11. «Както преди [отново] ще бъде весел Ауддалака Аруни, освободен от мен [от обета си]. Той ще прекара нощите щастлив, гневът му ще се потуши, след като те види освободен от пастта на смъртта.»
12. «В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши [никого]. Преодолял и двете — глад и жажда, предпазен от страдание, [човек] се радва в небесния свят.
13. Ти познаваш жертвения огън, който донася [пребиваване в] небето, о ,смърт, обясни ми го на мен, вярващия, [защото] обитаващите небето се хранят с амрита; това си избирам за второ желание.»
14. «Ще ти обясня; познай чрез мен с разбиране, о, Начикетас, жертвения огън, който донася небето. Разбери го като постигане на безкрайния свят, като основа, като скрит в тайното.»
15. Той му говори за огъня, представляващ началото на света [първичния огън на вселената], и какви тухли, колко [са нужни] и как [да се подредят за изграждане на жертвен олтар]. А той повтаряше каквото му бе казано; тогава смъртта отново заговори доволен.
16. Той му заговори зарадван:“Мъдрецо [махатма], давам ти тук и веднага още един дар: този огън ще се нарича с твоето име; вземи също този многоцветен наниз от скъпоценни камъни.
17. Чрез тройно [извършване на] обреда на Начикетас, съединение с тримата [родителите и учителя] и извършване на трите дела [жертва, изучаване на Ведите и правене на помен] се преодоляват раждането и смъртта. Познал бога, достоен за почитание, този, който познава творенията на Брахма, изградил [олтаря на огъня] отива в този вечен мир.
18. Три пъти [извършил] обреда на Начикетас, три пъти познал това — този който знае това и изгражда огъня Начикетас, той отхвърля оковите на смъртта; освободен от страдания, той се радва в небесния свят.
19. Това, о, Начикетас, е твоят огън, донасящ небето, когото поиска като второ желание. Този огън хората ще нарекат на теб. Избери третото желание, о , Начикетас."
20. „Има съмнения за умрелия човек:“Той съществува" — казват едни; „Той не съществува“ — казват други. Нека бъда поучен от теб за това познание — това е третото желание, което избирам."
21. „Дори боговете някога се заблуждаваха. Не е лесно да се разбере; това е объркан въпрос.Избери друго желание, Начикетас. Не ме затруднявай; освободи ме от това желание.“
22. „Дори боговете значи са се обърквали тук, и ти, смърт, каза, че това не е лесно да се разбере. А друг, който би могъл да го обясни както теб, не може да се намери. Никой дар не е равностоен на този.“
23. „Поискай [да имаш] стогодишни синове и внуци, много стада добитък, слонове, злато и коне. Избери си голямо [парче] земя, и живей толкова есени, колкото пожелаеш.
24. Ако смяташ това за равностоен дар, избери си богатство и дълъг живот! Ще бъдеш велик на земята, о, Начикетас. Ще направя да се изпълнят всичките ти [земни] желания.
25. Всички желания, които трудно се изпълняват в света на смъртните — давам ти всички според твоята воля. Онези момичета с музикални инструменти върху колесницата — те са непостижими за хората — ще ти ги дам, нека бъдат твои слуги [но], не ме питай за смъртта.“
26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.
27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.
28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?
29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“
Втора част
1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.
13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“
14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].
15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.
16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.
17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.
18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].
25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“
Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].
3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.
4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?
5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.
6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
MichaelL
01 Апр 2018 15:16
Мнения: 1,765
От: 0
Разбира се, гугъл може да ви каже откъде е, ако имате леки съмнения.

Също така може да ви насочи към литература за тълкуването му. Има много такава на различни езици.
MichaelL
01 Апр 2018 15:18
Мнения: 1,765
От: 0
Разбира се, не е Уилям Блейк или Христина Христова, но те все пак са недостижими висоти!

Да не искаме прекалено много.
MichaelL
01 Апр 2018 15:19
Мнения: 1,765
От: 0
1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.
2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:
3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“
4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“
5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“
6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.
7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].
8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.
9. «Тъй като си прекарал в моя дом три нощи, без да получиш храна, а си достоен за уважение гост — [моите] почитания, брахмане, бъди здрав — затова си избери три желания.»
10. «Нека да се успокои сърцето на Гаутама, той да бъде добре разположен [към мен], пуснатия да си ходи от теб, смърт. Нека той да ме поздрави радостно. Това избирам за първо от трите желания.»
11. «Както преди [отново] ще бъде весел Ауддалака Аруни, освободен от мен [от обета си]. Той ще прекара нощите щастлив, гневът му ще се потуши, след като те види освободен от пастта на смъртта.»
12. «В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши [никого]. Преодолял и двете — глад и жажда, предпазен от страдание, [човек] се радва в небесния свят.
13. Ти познаваш жертвения огън, който донася [пребиваване в] небето, о ,смърт, обясни ми го на мен, вярващия, [защото] обитаващите небето се хранят с амрита; това си избирам за второ желание.»
14. «Ще ти обясня; познай чрез мен с разбиране, о, Начикетас, жертвения огън, който донася небето. Разбери го като постигане на безкрайния свят, като основа, като скрит в тайното.»
15. Той му говори за огъня, представляващ началото на света [първичния огън на вселената], и какви тухли, колко [са нужни] и как [да се подредят за изграждане на жертвен олтар]. А той повтаряше каквото му бе казано; тогава смъртта отново заговори доволен.
16. Той му заговори зарадван:“Мъдрецо [махатма], давам ти тук и веднага още един дар: този огън ще се нарича с твоето име; вземи също този многоцветен наниз от скъпоценни камъни.
17. Чрез тройно [извършване на] обреда на Начикетас, съединение с тримата [родителите и учителя] и извършване на трите дела [жертва, изучаване на Ведите и правене на помен] се преодоляват раждането и смъртта. Познал бога, достоен за почитание, този, който познава творенията на Брахма, изградил [олтаря на огъня] отива в този вечен мир.
18. Три пъти [извършил] обреда на Начикетас, три пъти познал това — този който знае това и изгражда огъня Начикетас, той отхвърля оковите на смъртта; освободен от страдания, той се радва в небесния свят.
19. Това, о, Начикетас, е твоят огън, донасящ небето, когото поиска като второ желание. Този огън хората ще нарекат на теб. Избери третото желание, о , Начикетас."
20. „Има съмнения за умрелия човек:“Той съществува" — казват едни; „Той не съществува“ — казват други. Нека бъда поучен от теб за това познание — това е третото желание, което избирам."
21. „Дори боговете някога се заблуждаваха. Не е лесно да се разбере; това е объркан въпрос.Избери друго желание, Начикетас. Не ме затруднявай; освободи ме от това желание.“
22. „Дори боговете значи са се обърквали тук, и ти, смърт, каза, че това не е лесно да се разбере. А друг, който би могъл да го обясни както теб, не може да се намери. Никой дар не е равностоен на този.“
23. „Поискай [да имаш] стогодишни синове и внуци, много стада добитък, слонове, злато и коне. Избери си голямо [парче] земя, и живей толкова есени, колкото пожелаеш.
24. Ако смяташ това за равностоен дар, избери си богатство и дълъг живот! Ще бъдеш велик на земята, о, Начикетас. Ще направя да се изпълнят всичките ти [земни] желания.
25. Всички желания, които трудно се изпълняват в света на смъртните — давам ти всички според твоята воля. Онези момичета с музикални инструменти върху колесницата — те са непостижими за хората — ще ти ги дам, нека бъдат твои слуги [но], не ме питай за смъртта.“
26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.
27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.
28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?
29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“
Втора част
1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.
13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“
14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].
15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.
16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.
17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.
18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].
25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“
Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].
3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.
4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?
5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.
6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.
2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:
3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“
4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“
5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“
6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.
7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].
8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.
9. «Тъй като си прекарал в моя дом три нощи, без да получиш храна, а си достоен за уважение гост — [моите] почитания, брахмане, бъди здрав — затова си избери три желания.»
10. «Нека да се успокои сърцето на Гаутама, той да бъде добре разположен [към мен], пуснатия да си ходи от теб, смърт. Нека той да ме поздрави радостно. Това избирам за първо от трите желания.»
11. «Както преди [отново] ще бъде весел Ауддалака Аруни, освободен от мен [от обета си]. Той ще прекара нощите щастлив, гневът му ще се потуши, след като те види освободен от пастта на смъртта.»
12. «В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши [никого]. Преодолял и двете — глад и жажда, предпазен от страдание, [човек] се радва в небесния свят.
13. Ти познаваш жертвения огън, който донася [пребиваване в] небето, о ,смърт, обясни ми го на мен, вярващия, [защото] обитаващите небето се хранят с амрита; това си избирам за второ желание.»
14. «Ще ти обясня; познай чрез мен с разбиране, о, Начикетас, жертвения огън, който донася небето. Разбери го като постигане на безкрайния свят, като основа, като скрит в тайното.»
15. Той му говори за огъня, представляващ началото на света [първичния огън на вселената], и какви тухли, колко [са нужни] и как [да се подредят за изграждане на жертвен олтар]. А той повтаряше каквото му бе казано; тогава смъртта отново заговори доволен.
16. Той му заговори зарадван:“Мъдрецо [махатма], давам ти тук и веднага още един дар: този огън ще се нарича с твоето име; вземи също този многоцветен наниз от скъпоценни камъни.
17. Чрез тройно [извършване на] обреда на Начикетас, съединение с тримата [родителите и учителя] и извършване на трите дела [жертва, изучаване на Ведите и правене на помен] се преодоляват раждането и смъртта. Познал бога, достоен за почитание, този, който познава творенията на Брахма, изградил [олтаря на огъня] отива в този вечен мир.
18. Три пъти [извършил] обреда на Начикетас, три пъти познал това — този който знае това и изгражда огъня Начикетас, той отхвърля оковите на смъртта; освободен от страдания, той се радва в небесния свят.
19. Това, о, Начикетас, е твоят огън, донасящ небето, когото поиска като второ желание. Този огън хората ще нарекат на теб. Избери третото желание, о , Начикетас."
20. „Има съмнения за умрелия човек:“Той съществува" — казват едни; „Той не съществува“ — казват други. Нека бъда поучен от теб за това познание — това е третото желание, което избирам."
21. „Дори боговете някога се заблуждаваха. Не е лесно да се разбере; това е объркан въпрос.Избери друго желание, Начикетас. Не ме затруднявай; освободи ме от това желание.“
22. „Дори боговете значи са се обърквали тук, и ти, смърт, каза, че това не е лесно да се разбере. А друг, който би могъл да го обясни както теб, не може да се намери. Никой дар не е равностоен на този.“
23. „Поискай [да имаш] стогодишни синове и внуци, много стада добитък, слонове, злато и коне. Избери си голямо [парче] земя, и живей толкова есени, колкото пожелаеш.
24. Ако смяташ това за равностоен дар, избери си богатство и дълъг живот! Ще бъдеш велик на земята, о, Начикетас. Ще направя да се изпълнят всичките ти [земни] желания.
25. Всички желания, които трудно се изпълняват в света на смъртните — давам ти всички според твоята воля. Онези момичета с музикални инструменти върху колесницата — те са непостижими за хората — ще ти ги дам, нека бъдат твои слуги [но], не ме питай за смъртта.“
26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.
27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.
28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?
29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“
Втора част
1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.
2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.
3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.
4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.
5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.
6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.
7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].
8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.
9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.
10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.
11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.
12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.
13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“
14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].
15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.
16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.
17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.
18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.
20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].
21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?
22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.
23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.
24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].
25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“
Трета част
1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.
2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.
3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.
4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.
5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.
6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.
7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.
8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.
9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.
10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.
11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.
12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.
13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].
14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.
15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.
16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.
17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!
Четвърта част
1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.
2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.
3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.
4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.
5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.
6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.
7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.
8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.
9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.
10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.
11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.
12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.
13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.
14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.
Пета част
1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.
2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].
3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.
4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?
5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.
6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.
7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].
8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.
9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.
11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.
14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?
15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.
Шеста част
1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.
3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.
4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.
5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.
6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.
7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.
8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.
10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.
11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
12. Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
13. „Съществува“ — наистина, той трябва да се [разбира] като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност [стават] ясни.
14. Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахма.
15. Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
16. От сърцето излизат сто и един канала [нади], един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
17. Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атма, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие."
18. Като постига знанието, разказано от смъртта и всички методи на йога, Начикетас постигна Брахма, стана чист и неумиращ. Наистина, така ще бъде и с всеки друг, който знае така за атма.
  Мнения:150 « Предишна Страница 7 от 8 5 6 7 8 Следваща