...Фактически надежность комплекса была близка к английской пословице «фифти-фифти».....

...За два часа на старт прибыл бело-голубой автобус. Первым вышел Евгений Анатольевич Карпов, помог сойти Гагарину на землю, и Гагарин, неся в руках чемоданчик, направился к Государственной комиссии, мы стояли в центре площадки, вся эвакуация был закончена. Гагарин подошел и начал докладывать: «Товарищ председатель Государственной комиссии! Старший лейтенант Гагарин к полету готов». Я слушаю его доклад и не слышу его, я только смотрю на его лицо. Помню его лицо на Государственной комиссии, когда его назначили, а как сейчас парень себя чувствует?

Сергей Павлович (Королев) ночью к ним зашел, они с Титовым мертвецким сном спали, ему спать не хотелось и не пришлось. Он утром, когда приехал, рассказал: «Спят как миленькие, как будто мне лететь в космос, а не им». Ну, думаю, как он сейчас выглядит? Нормально. Чуть порозовевшие щечки, обтянутые белым шлемофоном, немного высокий голос, срывающийся на фальцет, но в общем твердо, с улыбкой доложил, что он готов. Состоялось многократное целование. Тогда летали всего на сто восемь минут. Это сейчас показывают всех за стеклянной стенкой, чтобы какая-то инфекция не проникла. А тогда о бациллах, инфекции не думали, целовали взасос космонавта с тем, чтобы по-настоящему с ним проститься...."

Един ден, когато кравите бяха свободни, бакьо Георги ги впрегна да отидем в Добринище да се преперем и изкъпем. Багажа качихме на колата, а ние – баба Милана, тета Мария, аз и Никола, тръгнахме полекичка след нея. От двете страни на пътя сърби – пленници, чукаха чакъл. Никола ги гледаше с пълни с обич и съжаление очи. Особено един от тях му направи силно впечатление – беше вързал ръката си с бяла кърпа, по която личаха следи от кръв. Никола се спря пред него и с нажален глас каза на баба си:
- Защо, бабо, този чичко, като го боли ръката, продължава да чука чакъл?! Нека си иде у дома и като му оздравее ръката, тогава пак да работи.
Баба му Милана го галеше по главата и се мъчеше да му обясни:
- Те са сърбе, баби, и са робе. Не им дават да си идат в къщи, та тука гладни и дрипави работят.
Никола почна да повтаря:
- Сърбе, робе, бабо! Колко е жално! Нали е жално, бабо?
После се обърна към сърбина с вързаната ръка, съвсем решително изпъчи своите гърдички и сериозно каза:
- Аз ще го освободя, бабо. Ще стана силен като чичо Коста и всички ще освободя.
Мина се много време, но той не забрави тази картина и често повтаряше:
- Ама защо, бабо, едни са роби, а други ги карат да работят? Нали всички са човеци и всички трябва да са еднакви?
Баба му Милана се чудеше как да му обясни тази житейска неправда и му казваше:
- Така е отредил господ, чедо, едни да имат, а други да гладуват. Едни да не работят нищо, а други да не изправят гръб.
- Тогава, бабо, господ не е добър! Той лошо работи с людете!
Тука вече баба му Милана се сърдеше и почваше да му се кара.

Елена Вапцарова, "Спомени за моя син"

… Толкова години оттогава — гложде ме все едно и също: ако да бех вървял с него — щеше ли тая му съдба да се размине? Щеше ли? Като ме хване тоя нерв и — хайде при даскала.
— Има ли, даскале, съдба в живота на човека, или няма?
— Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го тоя Али: ако не беше се халосал за песен — нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен — ала песента му, кай, надви.

Никола почна да повтаря:
- Сърбе, робе, бабо! Колко е жално! Нали е жално, бабо?
После се обърна към сърбина с вързаната ръка, съвсем решително изпъчи своите гърдички и сериозно каза:
- Аз ще го освободя, бабо. Ще стана силен като чичо Коста и всички ще освободя.
Мина се много време, но той не забрави тази картина и често повтаряше:
- Ама защо, бабо, едни са роби, а други ги карат да работят? Нали всички са човеци и всички трябва да са еднакви?
Баба му Милана се чудеше как да му обясни тази житейска неправда и му казваше:
- Така е отредил господ, чедо, едни да имат, а други да гладуват. Едни да не работят нищо, а други да не изправят гръб.
- Тогава, бабо, господ не е добър! Той лошо работи с людете!
Тука вече баба му Милана се сърдеше и почваше да му се кара.