След "Отворено общество" виждаме, че са се появили и "Отворени изкуства". Чакаме да се пръкнат фондации: "Отворена баница", "Отворена брачна двойка", "Отворен прозорец", "Отворена дупара", "Отворени крачета" и т.н. Веселина Сариева е пловдивска дама със светофарно карминени устнички. Затова е веща в изкуствата. Най-вече отворени, като врата на двукрил гардероб, от който наднича мустакато моряче под кръста напълно разголено. Ах, тез устни червенички, омайни целувки в нощта на музеите! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Звън® |
Защо не обясним веднаж завинаги на всички любители на павета в България, че майстори, които могат да редят качествено паваж в България вече НЯМА ? |
tatyana1 16 Апр 2018 10:29 Защо не обясним веднаж завинаги на всички любители на павета в България, че майстори, които могат да редят качествено паваж в България вече НЯМА ? Не сте права, уважаема! Все още се намират майстори паважоподредители. Един от тях е доц. Венцислав Киндалов - преподавател по флейта в Националната музикална академия (може отскоро да е станал професор). Този музикант има вълшебна флейта, копие на прочутия инструмент на Жан-Пиер Рампал. Поради лека грешка при изработването й, тази флейта е станала вълшебна. Щом доц. Киндалов засвири на нея, всички павета в радиус 80 метра заемат най-правилния паважен ред, подобно на виртуозите от 154 отделен коменданстки Преображенски полк. Емпирично е установено, че най-ефективно върху паветата въздействат следните музикални произведения: „Каватина” из фантазия „Бонбониера”, муз. Данко Йорданов, по фрагменти из операта на Джоакино Росини „Севилският бръснар” и "Менует” из „Сюита в старинен стил”, муз. Алфред Шнитке. |
Ура за зеленото! Винаги се хващам за зелено! Ужасно, но пак е пролет! Ужаcнo! Ho пак e прoлeт. (Taкa се слyчи и лaни.) И пак в гpaдинките бродят мaлки престъпни жeлания. Искам да тъпчем трeвата! Искам да кършим клони! He ни ли тъпче средата, дето сме й околни? Hе рухна ли клон - пословичен, дето сме много на него? Кой от нас беше в повече - излишен като Онегин? Искам безумства! Чу ли ме, стара досадна етика? Не чува... И вятър брули душичката на небето. И само на сантиметри звезда се търкулна. (Рор-star.) И малко ми стана ретро, сякаш се влюбвам в по-стар. По-младите страстно бродят и диво цъфтят липите. Не трябваше да е пролет...? Добре, че мене не питат. |