| Плагиатството добре, но това въобще не е най-големият проблем като кариерното развитие на науката в България. Законите игнатовки, дълго време ще носят вреди и ще мултиплицират пашалъци и посредственост като величкоадамовската и тази на самозабравилия се доцентин (не доцент, а доцентин), който си обявява като директор сам на себе си конкурс за професор (по мелнишкото вино най-вероятно) и систематично отказва да назначи силни млади учени, на които някой им е казал че връщайки се от чужбина може да се рализират в България. |
Плагиатството добре ... Там е проблемът, че не е добре - плагиатството е нормативно разгледано в Закона за авторското право. А и по този закон само пострадалият има право да постави въпроса за плагиатство, защото само той знае дали наистина е плагиатство. "На запад" също въпросът е доста хлъзгав и затова има различни правила за ползване на "чужди" материали - вкл. и даването от автора на пълно право да се ползва всичко негово без да се цитира. А и само още един проблем: Можем ли да си цитираме собствени неща, които сме написали в издадените ни учебници или монографии ? Отговорът не е еднозначен, защото повечето издателства ти дават право само да цитираш, че си го издал, но не и да използваш неща от него. А това за монографиите е убийствено, защото след издаването приносите вече не са твои, съгласно договора за издаване. |