Проверка от РУО-София не установила пропуски в действията на школото, а от Държавната агенция за закрила на детето не са установили детето да е в риск. То не е в риск, останалите му съученици са в риск. Що се правят на недоразбрали тия от РУО и училището? Ама пък и останалите родители имат мегдан - записват си децата в съседното училище и един клас в 105 просто престава да съществува, съответно субсидията се премества. Да видиш тогава как ще се размърдат от училището. |
| Е, ми да вземат да го обесят това дете... Предполагам родителите ще останат доволни... От статията се вижда, че училището е взело мерки: Поканило е специалисти които са си казали мнението. Пък и учителите имат мнение. Какво повече трябва да направят? Да изгонят детето и после да бъдат осъдени? Щом специалистите казват че детето ще се адаптира, значи ще се адаптира. |
| А училището трябва да осигури нормални условия за обучение както за това дете, така и за останалите. |
| "не работи в часовете." Не работи най-често означава, че не прави единственото нещо което учителката е предвдидила за 26 деца. Въпросът за подчинението е основен в нашето образование. Изводът за хиперактивност на момчета (за хиперактивни момичета статии практически няма ?) са прави на база на обучения от избраните 5 НПО и които смятат че момчетата нямат ососбености и че поведението им е винаги е еднообразен проблем. Много често не работят и други деца. Но не пречат. Затова не се говори като за проблем. Даже се поощрява: да седи мирно и а не пречи, ще му пиша 3. Тази група се увеличава и в горните класове става мазало. Ако в класа има деца които не работят, но не пречатна останалите, това не се смята за проблем и учителят спокойно може да стане и учител на годината. Изключително трудно е да се убеди системата, че капацитетът не се състои в оценка на хиперактивност и пращане на фондация, а в подготовка, събиране (натрупване) на подходящи знания, материали, и техники за медагогическа работа в самото училище, обмяна с други училища и т.н. Когато това дете прекара много часове в тази среда, то пренася всичко вкъщи и реагира по същия начин на елементарни неща които родителите искат от него. Порочен затворен кръг. Статията показва дупка в системата над която са се навели много хора и се чудят, каква е тая дупка бе. МОН е обсадено от организации коигто желаят директорите сами да ги поканят да ги оценят и класирта и да им дадат сертификат училище без насилие и джендър различни, с тежко външно финанисране и власт и това запушване на решаването на проблеми е от много години. За решение се смятат само неща, в които се използват думите "насилие", "ненасилие", "психологическа подкрепа", "хиперактивност". Никога не се говори например, че студенти-стажанти, бъдещи учители, в рамките на практиката си помагат като работят в часа и помагат на децата. Но ходят да полагат изпити. Никога не се говори за решения.... Статия за опит на учител, който се е справил няма. Тези учители, които намаляват доходите на НПО от грантове са заврени в миша дупка. Подмяната на ролята на педагог съветника (идея открадната от МОН от 151 СУ) с формална характеристика на втори психолог, обучения в НПО и оценки на капацитети, а не работа с децата като педагог само влошава нещата. В статията няма детайли за действителната помощ, която е оказана, само се твърди, че е оказана такава. Учителите се събират обикновено не за да съставят план какво ще правят, а след като са изпуснали нешата, да направят план как формално да отчетата помощ за нещата и евентуално ако в срок то 1 месец не се промени детето (поставят ултиматум), да го преместят другаде. А най-често в този период се натягат междуличностните отношения и хората естествено се местят. Всичко е законно. Побеждават авторите на действащите програми и учебници. Грантовете текат. Земята се върти. Плочките се вдигат. |