Отиди на страница:
| С потурите иди-дойди, но я с дългите мъжки коси, като на Авесалома, сина Давидов... (снимка: натиснете тук) Обесен на конската си опашка в гората. Авессалом, бывший со своим войском, разбитым близ Иордана, спасался бегством на муле через лес, и повис, зацепившись своими густыми волосами, на сучьях большого дуба, и Иоав пронзил его тремя стрелами, хотя Давид строго наказывал своему военачальнику щадить жизнь своего сына (2Цар. 18:9-17). «И взяли Авессалома и бросили его в лесу в глубокую яму, и наметали над ним огромную кучу камней». Крайне огорчённый смертью своего сына, Давид оплакал его в патетической песне: «Сын мой Авессалом, — восклицал он, — сын мой, сын мой, Авессалом! О, кто дал бы мне умереть вместо тебя, Авессалом, сын мой, сын мой!» (2Цар. 18:33), — и весь Израиль должен был утешать его. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| (снимка: натиснете тук) Незабравимият кумулонимбус на дестройъра (снимка: натиснете тук) Незабравимата му доктрина |
ОБЛАК24 Април 2018 21:03 "Канар аншене" значи патка вързана от ловците за примамка на дивите патици. Казва се МЮРЕ ! Използва се при лов от ГЮМЕ. Питайте,бе хора! Английски научихте, български забравихте. Или не сте го знаели. Напротив, човекът си го е написал на чист български език. Мюре и Гюме са турски думи. Така че недей да поучаваш майсторите. |
| Такива статии ни връщат от малко-малко към истината. Инак, всяко българско семейство на тавана има по един такъв сандък със съкровища, но вместо в него гледаме "Прам-парча", друга сапунка, реалити-та, гласове... или мачле Аа-сенал срещу Бааселона. Проблемът не в Тръмп, Труман или Борисов, проблемът е че някой ги избира. И както е казал шопът: "От 'сичко, най-мразим да мислим." |
| Браво, Майсторе! Едно време дядовците ни са носили потури и са имали мадури, а сега носят дънки и имат трънки! Така и с политиците ни - трънко носачи! |
| Едно време хората са имали големи потури защото са имали големи м*дури. А сегашните, при тия дънки, имат трънки. Бате Джимо, жив и здрав, хубаво разказваш, пиши повече за Тракия.  |
| Сполай ти Джимо, хубава писаница. Връща у много хора вярата в доброто. Иначе според безграничните репортери се намираме на почетното 111-то място по свобода на словото от всичко 157 състезатели. |
| Бай Димитри, а от стрелчанските сини сливи англичаните си правеха любимия си jam, улесняващ перисталтиката им! Толкова много сливови насаждения имаше тогава в Стрелча (да не го объркаш със Стралджа, тя е някъде Ямболско, а Стрелча е под Копривщица, до Панагюрище), че освен десетките литри домашна сливова стрелчани продаваха тонове на Селкопа, където ги "печеха", та да станат "сушени"! Сиреч, надлежно ги лиофилизираха в сушилнята (все едно ги печеха, на огън от дърва), построена от Селкоопа. И после в едно цехче, в мазето на самия Селкоп пълнеха, направо натъпкваха плътно в шперплатени сандъчета 20 х 20 х 50), застлани с някаква (поне за мен) специална хартия, навосъчена ли беше, пергаментова, не знам, и не ми дойде на акъла да питам! (Ама как да ми дойде като тогава акълът ми беше на момче от 4-то отделение на основно у-ще "Отец Паисии" /викахме му Долното, щото имаше и Горното, и то основно, а по средата им беше прогимназия и гимназията/). Завиваха с хартията калъпчето от слепени сушени сливи (толкова лепкави бяха от сладост, толкова сладки!), слагаха капачето и и с едни ситни, обущарски май бяха пирончета, прилежно го заковаваха. Накрая, с шаблон от картон (от ония, дето буквите са изрязани в картона) мажеха отгоре адреса в Лондон, и доколкото си спомням, името на търговеца, на когото ги изпращаха, бе Кирил Мишев! А от ябълковата реколта същия Селкооп изкупуваше и от ТКЗС-то, и от частните ябълки на стрелчани, и ги правеше на пулп, заливаше в едни дървени, ама не с дъги, а като шперплатови, бурета, заливаха ги с някаква тръпчива и остра на мирис течност, и ги товареха във вагони (от гара Стрелча, рампа специална имаше) и ги пращаха за ГДР! Така ми казваше тогава баща ми (светла Му памет!), който тогава бе председател на Селкоопа и често ме вземаше със себе си, обикаляйки разните "бизнеси" на коперацията! Изпускат едното "о" моите съселяни и тогава, и сега, вече граждани - Тато провъзгласи Стрелча за град, мисля че 1964 беше, на общоселски митинг, прегърнал през рамо покойният вече Георги /Гето/ НАЙДЕНОВ, легендарният шеф на някогашната икономическа групировка ТЕКСИМ... Днес, няма сушени сливи за Англия, няма ябълков пулп за Германия, няма ТКЗС, Селкопът също го няма! Горното основно у-ще също вече го няма! Само Долното още събира орляк ученици... Слава Богу, стрелчани възродиха гюловете си и по време на розобер, и от карловските, и от казанлъшките розоварни, идват за розов цвят от Стрелча, щото искат маслото им да ухае така, както ухае продукцията на две стрелчански розоварни! А няколко хотела вкараха от минералната вода за гостите си, има открит градски плаж с минерална вода, 2 басейна, има и закрит басейн с минерална вода (встрани от градската минерална баня!)... Въобще, струва си да бъде посетена Стрелча, вече не само лете, но и зиме може да се насладите на "прегръдката" на минералните й води! |
| Не всичко е загубено. Миналата година се произведе 4 пъти повече гюлово/розово масло отколкото се правеше през 80-те години. Като дойдат китайските гастарбайтери ще има и плод и зеленчук  |
ритал, ритал и таласъмът го пуснал Няма кой да изрита таласъма, който открадна интуицията и свали дрешките на мнозинството преди 30 години? |
Роялтииз? 
Дали простеят политиците? Вестник "Канар еншене" обясни защо интелектуалците не стават за политици. Френски интелектуалец без досие на доносник (нещо невиждано в България) донесъл в полицията, че две студентки от насрещния прозорец вечер се събличат и го отвличат от интелектуалните му занимания. Пристигнали двама "ажан де полис", погледнали от неговия прозорец и казали: "Но оттук не се вижда в тяхната стая". "Вижда се", настоял интелектуалецът. "Като сложиш стола върху масата и седнеш на стола и вземеш бинокъла, се вижда." Тази история на "Канар еншене" казва на комисията по досиетата, че харчи народни пари за политическо воайорство. Ами случаят "Скрипал" в Солсбъри? Врявата, че диктаторът Асад употребил химическо оръжие? И българската клоунада (сбиването между седесарите)? "Демокрация" стана дума предъвквана, лицемери. Гледали ли сте комедията на Молиер "Тартюф"? Поредната чутовна статия на моят любим писател, преводач, журналист и историк. Той обаче малко се е обълкал тоз път. В Франция интелектуалците, за разлика от тези градени от бай Тоше, не са набедени за такива. Там целите са малко по-различни от това Тошко да им даде апартамент в центъра или да ги прати на задгранична командировка, където да се правят на интелектуалци с народна пара. Как беше там, корабите с име Мару, кола от Япония, а ние в родината на опашка за домати. Та тъй то интелектуалците другаре. Ама друго си е то да си съученик Мишел Константен. Що се отнася до комисията по досиетата, тя трябваше да заработи веднага, а не да чака да изгори архива. Колко удачно а? Така в бившото ГДР влязоха хора от разузнаването на ФРГ събраха целия архив, възстановиха нарязаните документи и сега, всичко се знае. Там нямаше назначени милионери, крадене на имущество и други такива. Иначе, като чуя комисия по досиета се сещам за един мой другар. Бай Стефчо от второ и шесто. Неговото досиенце не можа да изгори и един ден му се обадиха от БНТ. Беше мила картинка. Не бил се интересувал чиляка. Той десетилетия писал доноси, донасял и разнасял, обиколил света, а на се интересувал. Тъй то, да си интелектуалец. За да няма тотален рисайкъл на минали писания, сме включили и нещичко от злободневието. Солбъри, Асад и други такива. Тая тема е като едно време, когато съветските танкове газеха хора в Прага, Будапеща и Източен Берлин, а от Москва обясняваха как било за тяхно добро. Тя Москва прави всички с добри намерения. С доби намерения ни изнесоха розовото масло и златото, даже с добри намерения не върнаха влаковете на БДЖ с които си тръгнаха. С добри намерения направиха народен съд и ни умножиха държавата на нула. Абе добряци са тия хора. Айде поздрави другаре. По случай една годишнина Танки идут по Праге в затканой крови рассвета. Танки идут по правде, которая не газета. Танки идут по соблазнам жить не во власти штампов. Танки идут по солдатам, сидящим внутри этих танков. Боже мой, как это гнусно! Боже - какое паденье! Танки по Ян Гусу. Пушкину и Петефи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Павел_Маринов |